Аз съм единствената жертва на Чернобил, твърди бившият министър
<em>Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в софийското село Горна Малина. Член на БКП от 1945 г. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Бил е министър на транспорта, строежите и архитектурата, строителството и селищното устройство, на земеделието, зам.-председател на Министерския съвет, народен представител.<br /> <br /> От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската ядрена авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. <br /> <br /> Днес бившият държавник си гледа старините във вилата си в &ldquo;Бояна&rdquo;, но не е зарязал и обществената дейност - председател е на клуб &ldquo;Строител&rdquo;.<br /> <br /> В изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Григор Стоичков ни отвежда зад кулисите скандални събития от близкото минало.<br /> </em><br /> <strong>..............................................<br /> - Когато стана катастрофата със самолета, при която загина певицата Паша Христова, вие сте бил министър на транспорта. Какво точно се случи, разбра ли се в крайна сметка каква е била причината за трагедията?<br /> </strong>- Обадиха ми се през нощта, дойде кола и ме закара на аерогарата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всичко наоколо беше осеяно с трупове! <br /> <br /> </strong></span>Разпоредих: &ldquo;Веднага да започне почистването, на сутринта да няма никакъв труп! Летището да бъде открито за полети!&rdquo;. Дойде ген. директор на БГА &ldquo;Балкан&rdquo; ген. Щерю Щерев и каза: &ldquo;Органите на МВР не разрешават! Всичко трябва да остане така, да се съмне, да снимат!&rdquo; Веднага набрах по телефона министъра на вътрешните работи Ангел Цанев и го помолих да дойде на летището. А той беше тогава кандидат-член на Политбюро и беше по-възрастен от мен. Казах му: &ldquo;Ако оставим така, половин София ще се изреди да си търсят труповете, ще се правят зрелища! Трябва да се разчисти!&rdquo;. И министърът на вътрешните работи се съгласи с мен. Извиках войници от ПЖИ /Полувисшия железопътен институт/, прехвърлихме техника от &ldquo;Кремиковци&rdquo; и до сутринта в 8 часа всичко беше разчистено. Създаде се комисия във връзка с катастрофата. Години след това се изясняваше кое как е станало, не знам дали се е изяснило даже! Аз вече не бях министър на транспорта.<br /> <br /> Но тогава, през нощта, всички останали живи бяха закарани в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Веднага се свързах с Института и ги помолих да вземат всички необходими мерки за пострадалите, бяха доста. Началникът ми отговори: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Нямаме достатъчно лекарства!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Накарах го да направи един списък какви и колко лекарства им трябват. Възложих на авиацията, която имаше бюра във всички европейски страни, да се докарат необходимите лекарства от Франция, от Германия... Всичко необходимо беше закупено и доставено в &ldquo;Пирогов&rdquo;!<br /> <strong><br /> - Вярно ли съпругата ви Велика се поболява от рак, след като влизате в затвора за последствията от Чернобил след 10 ноември 1989 г.?<br /> </strong>- Да, вярно е. Трудно го понесе и се поболя... <br /> <br /> Ние тогава за Чернобил научихме на 3-тия - 4-тия ден след аварията. Бяхме на трибуната на 1 май. След това една група със семействата отидохме за празника в почивната станция на Министерския съвет в Хисаря. Там ми се обади министърът на народното здраве Радой Попиванов и ми каза, че имало авария в Чернобил. Но да не се безпокоя, в момента има заседание при него да се види какви мерки да се вземат. След това получихме телеграма с указанията на една комисия по тези въпроси, която беше във Виена - зарзаватът да се консумира, след като добре се измие. А млякото и сиренето, добити по това време, да се пусне в търговската мрежа едва след три месеца! <br /> <br /> По това време моят внук Гришата беше тук при мен на вилата, беряха се марули от градината, миехме ги добре и ги консумирахме. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Никаква специална храна не сме ползвали! <br /> </strong></span><br /> <strong>- Нямаше ли специални мерки за членовете на ЦК и Политбюро на БКП?<br /> </strong>- Това не е вярно! Това го говорят тъпи хора, които клеветят! Никакви специални мерки не са вземани! Столът на хотел &ldquo;Рила&rdquo; си работеше, както си работеше... Мерки бяха взети от държавата за всички, които й струваха 48 млн. лева! И въпреки това след 10 ноември започна процес срещу нас. Две години се води този процес. Всеки ден на дело, всеки ден на дело&hellip; Тогава получих кръвоизлив на язвата. Жената по-тежко го изживяваше от мен и заболя от рак. Като ни осъдиха, тя тъкмо беше си счупила крака, нямаше на кого да я оставя, написах молба до главния прокурор да ми се отсрочи отиването в затвора, защото нямаше на кого да я оставя. Не ми разрешиха! А сега престъпниците се разхождат на свобода! Нас ни вкараха в затвора, между другото, с хиляди машинации... <br /> <br /> Там получих микроинсулт. От целия Чернобил аз съм жертвата! И моята жена! Няма други последствия за България - 20 години минаха!<br /> <br /> <strong>- И до ден днешен се говори за прословутите червени куфарчета с пари, които се раздали след промените. Не се ли дразните, че някои от вашите хора станаха милионери на гърба на държавата, която вие сте строили?<br /> </strong>- Говори се, че Андрей / Луканов &ndash; б. а./ е дал на някои хора пари. Това за куфарчетата е нарицателно. Може и някой да е взел в куфарче пари... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но пари са дадени. <br /> </strong></span><br /> По мое мнение това са пари на ЦК на партията. Там са били парите от членския внос на хората. Та нашата партия беше с 1 млн. членове! <br /> <br /> Но не оттам забогатяха тези! Най много се забогатя от приватизацията! Сред тях има и членове на нашата партия. И най-голямата отговорност за това е на Иван Костов, който направи безотговорна приватизация! Парите влезнаха в тези, дето си направиха фабрики, направиха си дворци тук, в Бояна и Симеоново, купиха си къщи в чужбина...<br /> <br /> <strong>- А вие натрупахте ли пари във властта толкова години?<br /> </strong>- Имам само тази къща в Бояна. Само нея съм направил. Но като я завършвах, тези, които са я строили, знаят: бурето с ракията беше в двора, отиваха и сами си сипваха. Построил съм я със заеми от приятели, но на всички съм им ги върнал до левче! Апартамент в София нямам. Живеех в държавен и го освободих. Всички мои колеги си направиха вили, направиха си и апартаменти. Дадоха си вилите под наем, живеят в апартаментите и натрупаха пари. Аз съм така възпитан от родителите и от комунистическата идея &ndash; на чуждо не посягам. Един лев не съм взел, един лев не съм спестил! Като ме съдеха, бях изпаднал в много трудно положение. При последното дело, което се водеше срещу мен, адвокатите ме извикаха и казаха: &ldquo;Трябва да се плати!&rdquo; Казвам: &ldquo;Аз не мога да ви дам пари, нямам пари... Ще карам без защита!&rdquo;. Поеха ми защитата без пари. <br /> <strong><br /> - Как живеете сега? <br /> </strong>- Живея с пенсията, която е 700 лв. Не ми стига. Но това е съкратена пенсия, защото има таван. Моята пенсия трябва да бъде 1400-1500 лв., но те не ми ги дават. Сега ще вдигнат този таван, но за тези, които сега се пенсионират... Министрите от времето на Костов насам сега ще се пенсионират и за тях няма да има таван, а за нас има! Къде е справедливостта?! Ние сме работили повече от тях!<br /> <br /> До миналата година ползвах газово парно, но го спрях, защото не мога да го плащам - 980 лв. на месец! Принудих се да сложа климатик в столовата. И едно малко климатиче в спалнята, другото не се отоплява... Плащам най-много 300 лв. на месец.<br /> <br /> Сега през лятото е по-лесно. В двора си имам домати, краставици с капково напояване, всичко аз съм направил. Това ям сутрин и вечер &ndash; сирене, домати и краставици. Само на обяд &ndash; нещо готвено. <br /> Дрехи не шия, по ресторанти не ходя. Ходя само в клуб &ldquo;Строител&rdquo;. И като министър не съм ходил по ресторанти. Много рядко, когато поканя някого. Не е имало време, аз много работех. Помагах на родителите си, издържах ги, защото получаваха по 20 лв. пенсия, после на синовете, внуците...<br /> <br /> <strong>- Помага ли ви бившата ви снаха Йорданка Христова?<br /> </strong>- Помага, тя и сега ще дойде за обяд с внучката Ивана. Обади се и ме пита какво да донесе. Казах й: &ldquo;Нищо, всичко си имам!&rdquo; Нали тя е заредила преди няколко дни... <br /> <br /> <strong>- С какво се занимават нейните деца?<br /> </strong>- Гришата, големият син на Йорданка, има компютърна фирма. Поискаха ми преди време с неговия съдружник да им дам 5000 лв. да я регистрират, но аз им казах: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Много съжалявам, не мога да ви дам! Това е положението.&rdquo; <br /> <br /> </strong></span><strong>- Вярно ли е това, че мъжът на Йорданка - вашият син Георги, умира след лекарска грешка?<br /> </strong>- Разболя се от пневмония. Закарахме го във Военната болница и точно като казаха, че излязъл от критичното положение, след два дена ни съобщиха, че е починал... Сигурно беше лекарска грешка.<br /> <br /> <strong>- А другият ви син как е?<br /> </strong>- Венелин беше дипломат в Лондон, след това отиде в Канада. Там го завариха събитията на 10 ноември 1989 година. Министърът на външните работи Стоян Ганев го уволни като син на Григор Стоичков. После не можа да си намери работа, пари нямаше да направи фирма и сега е началник на бензиностанция в Самоков. Направи си къщичка в с. Мала църква и там живее. Дъщеря му Велика е в Испания, обиколила е и всички баири по Индия... Синът му работи в една фирма в София.<br /> <br /> <strong>- Сега ще празнуват 100-годишнината на Тодор Живков. Ще участвате ли?<br /> </strong>- Обаждаха ми се да бъда докладчик в Правец. Отказах... Не се чувствам добре, не мога да издържа да стоя прав дълго време...<br /> <br /> <strong>- Миналия месец празнуваха 30 години от построяването на НДК. Вас не ви поканиха. Обиден ли сте?<br /> </strong>- Да, на 11 юли имаше специален концерт, банкет... Аз получих поканата на 12 юли след обед. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Обидно ми стана! <br /> </strong></span><span style="color: #000000"><strong><br /> </strong></span>Сама преценете какво е отношението към мен! Ако беше още Христо Друмев директор, сигурно нямаше да стане така!<br /> <br /> <strong>- А вие сте човекът, който е ръководил строежа... <br /> </strong>- Участвал съм в строежа на НДК още от началото. Тогава вече се създаде група, начело с арх. Баров, която да разработи идеен проект. Командировах тази група в редица западни страни, в Чехословакия също, да видят такива дворци, да почерпят идеи. По това време аз бях министър на строителството и архитектурата и зам.-председател на Министерския съвет. Започна строителството. Не след дълго се замрази. Средствата бяха пренасочени към производството и промишлеността. Това не беше добре. Мои другари смятаха, че трябва да се отиде при Тодор Живков и да настоявам да се размрази обекта. И наистина една група отиде при него. Предлагат да се възложи на Григор Стоичков да отговоря за изграждането на двореца. Тодор Живков приема. Викна ме след един-два дена и ми възложи задачата. <br /> <br /> Същата вечер си тръгвам от Министерски съвет. Беше след 8 часа. Реших да се отбия на строежа на НДК-то, да видя какво се работи. Влизам - тъмно, тук-там по някоя лампа. Насреща ми се появяват двама милиционери: &ldquo;Вие къде сте тръгнали, другарю?&rdquo; Отговарям: &ldquo;Искам нещо да видя!&rdquo; Те: &ldquo;Не може!&rdquo; Питам ги: &ldquo;Къде пише, че е забранено влизането?!&rdquo; Искат ми паспорта. Казвам: &ldquo;Нямам паспорт в себе си!&rdquo; Глоба &ndash; 5 или 10 лв.! Извадих и им платих: &ldquo;Викайте началниците си да дойдат да ме арестуват!&rdquo; Продължих си пътя. Обиколих навсякъде и намерих само една бригада, която правеше замазки. Началникът им ме познаваше: &ldquo;О, другарю Стоичков!&rdquo;. Викам: &ldquo;Това май няма да можете да го излеете тази вечер?&rdquo; Той отговаря: &ldquo;Ще го излеем!&rdquo; А аз имам набито око и упорствам: &ldquo;Не, няма да можете да го излеете!&rdquo; Басирахме се на майтап на бутилка водка. На другия ден казах на Станко Тодоров: &ldquo;Аз си пренасям кабинета на строежа! Моята работна площадка ще бъде там! Ще идвам в Министерския съвет само на заседания&rdquo;. <br /> <br /> След това поръчах на зам.-генералния директор на &ldquo;Софстрой&rdquo; Делчо Гюров, който отговаря за строителството, да ме чака. Обиколихме с него. На третия етаж, където е балконът на зала 1, беше излята площадката. Казвам му: &ldquo;Другарю Гюров, тук да ми се направи кабинет от дъски, със стая за секретарка! В кабинета да има бюро, една заседателна маса с най-малко 20 стола. Тук има девойки работнички, които са завършили строителен техникум, определете една от тях да ми бъде секретарка! След два дена кабинетът да бъде готов!&rdquo; И така аз се пренесох на строежа на НДК-то. Създадохме една много стройна организация, с отговорници по етажи... Моето работно време беше &ndash; сутрин в 7 часа влизах в НДК-то и излизах най-рано в 10 часа вечерта. Всяка вечер при мен се провеждаше оперативка за извършеното през деня. Стигали сме до 5000 души, които работеха на три смени. И трябва да кажа &ndash; хората работеха с убеденост, с ентусиазъм! Даже сега някои ме срещат, спират ме и ми казват: &ldquo;Другарю Стоичков, аз ви познавам вас от НДК-то, работех на кота еди-коя си&rdquo;!<br /> <br /> <strong>- А защо се казва, че НДК е построен благодарение на Людмила Живкова?<br /> </strong>- Людмила, когато се обсъждаше какво да се строи на това място, като председател на Комитета за култура помогна да надделее мнението да бъде културен център. Но по време на строителството никога не е идвала. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Никаква пряка заслуга няма. <br /> </strong></span><br /> Когато за 1300-годишнината на българската държава трябваше да се открие дворецът, тя пожела да дойде заедно с Георги Йорданов. И той беше кръстен на нейно име, а след това по инициатива на Тодор Живков беше откръстен - две-три години след смъртта на Людмила. Той беше честен човек и е бил вътрешно убеден, че такива сгради не трябва да носят имената на отделни хора. Ние, строителите, още от началото искахме името да бъде Народен дворец на културата &ldquo;България&rdquo;...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>