Телевизионният водещ Георги Жеков е роден на 22 юли през 1965 г. в София. Бивш състезател е по хандбал, сега е треньор по хандбал в “Юниор-Атлантик” на деца, юноши и мъже. Занимава се с политика отпреди 1989г. Пета година е водещ на предаването “Безкомпромисно” по ТВ “СКАТ”. Казва за себе си, че докато има жив комунист, няма да има деца.
<b>- Президентът Стоянов ти лепна шамар на връх 9-и септември?! Защо?</b><br /> <br /> - Бяхме с тв екипа да снимаме комунистите на братоубийствената могила и после отидохме да снимаме комунистите от СДС на параклиса на НДК. Там намерихме няколко пишман-антикомунисти като Петърчо Стоянов, Червен Ваньо /Иван Сотиров/ - беше депутат от СДС, председател на софийската СДС-банда, полк. Николай Рухчев - председател на възпитаниците от училищата на Негово Величество, който ходи в комунистическите резиденции да яде и да пие с комунистите заедно. Последния път го намерих в резиденцията на сатрапа Тодор Живков в Бояна.<br /> <br /> <b>- В колко часа се разигра &bdquo;екшънът&rdquo;?</b><br /> <br /> - В дванайсет без нещо на паметника на жертвите на комунизма, на параклиса при НДК.<br /> <br /> -<b> Добре, но какво стана, та изкара от нерви президента Петър Стоянов чак да ти посегне и да ти удари шамар, и то пред толкова хора?!</b><br /> <br /> - Аз съм го засичал по комунистически резиденции и там съм правил интервюта с него. Той и там ме е разкарвал и блъскал, но до такава физическа саморазправа не се е стигало.<br /> <br /> <b>- Той какво правеше там?<br /> </b><br /> - Много учудващо е такива като него да са там, но още по-учудващо е, че ходят и действително пострадали от комунизма хора там и все още застават зад такива като този Петър Стоянов.<br /> <br /> - <b>Откъде тази ненавист към теб?</b><br /> <br /> - Явно той е гледал предаванията и ме е запомнил. В няколко предавания му беше разкатана цялата фамилия.<br /> <br /> <b>- В какъв смисъл?<br /> </b><br /> - Баща му, майка му какви са. Братът на майка му, жена му коя е и къде е била... Комунисти, комунистически сътрудници. Баща му се оказа, че е предавал горяните от Асеновград, въпреки че е бил натикан от комунистите в затвора. Явно после е подписал. Майка му членка при съдружната комунистическа организация БЗНС, общинска съветничка. Брат й партиен секретар на селото там, родното им село.<br /> <br /> <b>- Какъв точно беше въпросът, който го извади от равновесие и те удари?</b><br /> <br /> - Попитах го къде се чувства по-уютно - тук, сред жертвите на комунизма или сред убийците на българския народ в комунистическите резиденции, да яде и да пие с тях. Той първо каза, че сме провокатори, след което се обърна и последва този шамар. <br /> <br /> <b>- Ти не можа ли да се защитиш? Не отвърна ли на удара?</b><br /> <br /> - Аз съм възпитаван в друга среда. Нищо не ми пречеше да отвърна и тъй като аз тренирам всекидневно, физически съм два пъти по-здрав поне от Петърчо Стоянов и <br /> <br /> <b>мога да го смачкам пред очите на всички. <br /> <br /> </b>Но не съм учен така. Нашите родители са ни учили и възпитавали. <br /> <br /> <b>- Как реагираха хората, станали свидетели на &bdquo;екшъна&rdquo; при параклиса при НДК?</b><br /> <br /> - Интересното беше, че хората се разделиха на две. Половината застанаха зад мен и започнаха да ме целуват и да казват: &bdquo;Ти си единственият, който разкрива престъпленията на комунистите и на тези пишман антикомунисти като Петър Стоянов&rdquo;. Другите обаче се наежиха: &bdquo;Жеков, ти си провокатор! Какво правиш тук?&rdquo;. Това явно са децата и внуците на престъпниците, които са убивали тези хора, чиито имена са на стената.<br /> <br /> <b>- Не стана ли скандал между хората? Между двете групи?</b><br /> <br /> - Хора на по 80 г. казаха на другите: &bdquo;Вие въобще не сте били по затворите и не знаете какво е комунизъм&rdquo;. <br /> <br /> <b><span style="display: none" id="1253966981757S">&nbsp;</span>Петър Стоянов се скри. <br /> <br /> </b>Не че аз ще тръгна да го бия. Нямаше милиционери...<br /> <br /> <b>- Полицаи искаш да кажеш...?</b><br /> <br /> - Не, те за мен са милиционери. На митинга, на сборището на комунистите например имаше 2-3 коли. Когато започнаха да ме блъскат от охраната там, отидох при милиционерите и им казах да вземат отношение - те си обърнаха гърбовете. После пък поискаха моята лична карта. &ldquo;Ама ето ги престъпниците! - им казвам. - Аз не съм!&rdquo;. &ldquo;Ама вие защо ги интервюирате?&rdquo;. Какво да правя - на чие комунистическо чело пише, че не иска да бъде интервюиран?! Като види микрофона и тръгва да блъска, защото ме познава.<br /> <br /> - <b>Ще съдиш ли президента Стоянов?<br /> </b><br /> - Имам медицинско за лека телесна повреда от невролог в ИСУЛ. Установи контузия на главата. Ще го съдя, разбира се. Не е за вярване един президент да си показва агресията, каквито и въпроси да си му задал. Като не може да се владее и да отговори, да ходи да си лекува нервите! Явно ги боли истината. Те не искат да показвам същността им на хората. &ldquo;Ти си антикомунист! Ти си нашият бог!&rdquo; - така искат да им викат хората и когато някой се появи и разкаже, че той всъщност няма нищо общо с антикомунизма, че това е една игра, създадена от комунистите, за да излъжат хората и да засенчат истинските антикомунисти...<br /> <br /> -<b> Не те ли е страх от отмъщение?<br /> </b><br /> - Не, ходя си сам и по късните часове. Всеки ден тренирам. Ако ме беше страх, щях да си имам двама-трима около мен да ме пазят.<br /> <br /> <b>- Не те ли съдят заради нещата, които изнасяш в предаването си?<br /> </b><br /> - Сега ме съди проф. Георги Фотев за 20 000 лв., защото съм казал в предаване, че се е отказал от баща си.<br /> <br /> <br /> <b>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ <br /> </b><br /> <br /> <br /> <b><i>ДОСИЕ<br /> </i></b><br /> <i>Георги Жеков е роден преди 44 години в София. Медицинските светила на България само вдигат рамене и цъкат от почуда пред него, тъй като той определено може да се нарече &ldquo;феномен&rdquo;. Преди 25 години се връща от оня свят. Но вместо да е жив труп, завинаги прикован към инвалидната количка, той продължава да спортува активно. <br /> През далечната 1983-а лекарите го отписват. Страшно заболяване връхлита изневиделица 18-годишния състезател по хандбал, който се увлича сериозно и по щангите. &quot;На 28 април вечерта, преди са легна, трудно си съблякох фланелката и нямах сили дори да си изстискам един лимон, реди спомени за адското изпитание Георги Жеков. На сутринта сякаш бях като закован за кревата, не можех изобщо да помръдна. Татко ми даде лъжичка мед уж за подсилване, но аз не успях да преглътна съдържанието й. Приборът така и остана да стърчи от устата ми...&quot;<br /> Георги и ужасените му родители тръгват по мъките. Младежът не помръдва, водят го по всички болници на София с количка. Последната им надежда е Медицинска академия. Дежурният невролог д-р Янко Янков най-после установява диагнозата - полирадикулуневрит, тоест парализа на всички неврони, които инервират мускулите, включително тези на гълтането и дишането, плюс детски паралич. В Медицинска академия 18-годишният хандбалист прекарва два кошмарни месеца. От тях - 40 дни в реанимацията, на апаратно дишане и изкуствено хранене. Защото в един момент сърцето на Георги отказва. Тогава викат на пожар д-р Пламен Кенаров, бившия депутат от движението НИЕ. &quot;Изглежда, той помогна най-много да остана тук, на земята, споделя &quot;възкръсналият&rdquo; тв-водещ. <br /> Изписват го на носилка и с прогнозата, че в най-добрия случай ще прекара живота си в инвалидна количка. Но младежът изобщо няма намерение да се предава. С нечовешки усилия на волята прохожда и... тръгва да се движи сам с помощта на туртури - специални приспособления от дърво и кожа, които служат като заместители на мускулите на краката и ги крепят да не се подгъват. А само след 10 месеца Георги е в баскетболната зала на стадион &quot;Васил Левски&quot;. Следват зверски тренировки по 6 часа дневно. Постепенно &quot;сакатият&quot; започва да тича. Не могат да му се опрат и щангите. И днес при тегло 58 кг Жеков вдига от лег 130-килограмова щанга.<br /> <br /> </i>