Нулевите договори ще осигурят гъвкави форми на заетост. Това коментира изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов.

Ето какво каза още той в интервю пред в. Монитор:

- Г-н Иванов, необходими ли са наистина по-гъвкави форми на заетост и нулеви договори, както призоваха колегите ви?
- Въвеждането на гъвкави форми на заетост ще бъде от полза не само за бизнеса, но и за служителите. В 21-ви век имаме нови форми на заетост и би трябвало да се въведат в законодателството така, че да отговарят на реалното търсене и предлагане на пазара на труда. Заради това колкото повече възможности определя законодателството за гъвкави форми на заетост, толкова по-добре. Това са тенденциите в западните страни. В тази посока са и предложенията на работодателите. От друга страна, въвеждането на нулеви договори за трудова заетост е в същата посока - осигуряване на гъвкави форми на заетост. Всъщност това не сме го измислили ние. Тази форма на заетост се обсъжда на европейско ниво - заложена е и в дискутирания по време на българското председателство европейски стълб за социални права. Представлява договор за разполагаемост, инспектират се постоянни часове заетост, както е в настоящия момент. Сега Кодексът на труда определя само трудов договор, който може да бъде сключен за определени часове. Може да е за 8 часа, за 6 часа, за 4 часа и т.н. Има възможност да се въведе сумирано изчисление на работното време и когато служителят няма работа, да има право да не се труди, а когато има повече работа - да полага повече часове от законно установеното работно време. Такъв вид договор обаче също има известни ограничения. Заради това, за да се въведе по-голяма свобода на работника и работодателя, ние предлагаме да се въведе този трудов договор. Така при сключването му да не се фиксират точен брой часове, а те ще бъдат изработвани и договаряни в процеса на работа. Това е нещо като рамков договор между двете страни. В хода на работата се определя колко труд е положил служителят и съответно какво трябва да е възнаграждението му.

- Не крие ли това рискове да се уволняват по-лесно служители?
- Не, напротив. Мярката е във връзка със съвременните форми на заетост - дистанционна, надомна работа. Свързано е с професии като програмистите, чиято дейност не е свързана толкова с работно място и време. Този договор ще даде по-голяма гъвкавост и на служителя, и на бизнеса. 

- Отдавна повдигате въпроса и за отпадането на клас прослужено време. Защо, толкова ли ви натоварва това финансово?
- Категорично трябва да отпадне клас прослужено време. Тезата на синдикатите, че това увеличава ежегодно работните заплати, е несъстоятелна. Този клас повишава работната заплата с 0,6-3% на година, а възнагражденията растат с по 10% всяка година. Така че те така или иначе се увеличават. Според нас обаче клас прослужено време създава дискриминация между млади и по-възрастни служители. Когато на едно работно място постъпи млад служител с по-висока компетенция, той получава по-ниско възнаграждение по Кодекса на труда от по-възрастния.

- Тоест, искате младите служители да не са ощетявани, така ли?
- Точно така. Те са дискриминирани. Ощетени са и заетите в частния сектор спрямо тези в държавния. Причината е, че в администрацията клас прослужено време няма. Там още през 2011 година доплащанията за прослужено време бяха премахнати. Така че имаме дискриминация в две посоки. Не на последно място ние не искаме да отпадне този клас, като се намалят възнагражденията, а стойността на допълнителното възнаграждение, натрупано до момента, да бъде добавено към основното. Така служителите няма да бъдат ощетени. В този си вид класът за прослужено време съществува само у нас, в две азиатски и няколко южноамерикански страни. Единствената европейска страна с тази марка е България. Затова искаме да бъде премахнато това доплащане.