Дамян Дамянов: Червените куфарчета се раздаваха в подземието на БНБ

София, България 06 Март 2011, 19:31 7160 прочита 0 коментара

7 ноември 1995 г. Андрей Луканов пред ТОПЕНЕРДЖИ. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Парите на големите бяха преведени по специални сметки по банков път.

Изследванията за първоначалното разграбване на финансовия и материален ресурс на България около 10 ноември 1989 г. вече май са в графата митове и легенди за прехода. Добре че сред наблюдателите и консуматорите на тези процеси все още се намират оживели, които, къде от суета, къде от възкръснала съвест, все още си спомнят някои моменти, покрити с пепел, изпод който се подават срамни истини за най-голямото разграбване на България в 1300-годишната й история. Един от тях е Дамян Дамянов – син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември. Той се съгласи да говори пред "ШОУ". - Как се случи най-разбойническото бастисване на България със средствата на нежната демократична революция? - Мит е, че всичко е било планирано още със заговорите за свалянето на Живков и след него. Лаиците и до днес вярват, че списъците на Луканов и заговорниците кой колко му с полага от държавната баница са били изготвени далеч преди 10 ноември. Според мен, а имам и информация “отвътре”, нищо предварително не е било разпределено. Каквото и да се говори, човекът на Москва до последно изпитваше ужасен страх и респект от Първия. Вярно, че Живков допускаше някои деформации, за да задоволи битовите нужди на обкръжениението си – вила, кола и т.н. Но само толкова. При всички опити за разграбването на държавата той здраво държеше юздите и не позволяваше подобно нещо. Лошото е, че и той, колкото голям психолог да беше, не можа да избегне крилатата фраза “Който гради върху хора, гради върху кал”. Докато Живков отговаряше пряко за външния дълг до края на 1982 г., който беше в рамките на 2 млрд. и 800 млн. долара, България нямаше никакви проблеми. Постепенно обаче, и особено след 1984 г., Луканов, не без съветска помощ, обсеби управлението на външния дълг и това беше началото на края. На хоризонта се зададе перестройката на Горбачов и за пет години дългът ни нарастна на 10,5 млрд. долара. Твърдя убедено, че Луканов до последно изпитваше панически страх от Живков и, ако изключим натрупването на външния дълг, не смееше да пипа тези сметки. Разграбването на държавата започна боязливо около 10 ноември, когато Живков вече го нямаше. - Чак пък боязливо? - Ще ви обясня. Да, на 10 ноември ситуацията коренно се промени. Тогава започна да действа една схема, която се избистряше в движение от Луканов и обкръжение. Ако ви кажа какви бяха първите й стъпки, сигурно ще се смеете. Единственото мъгляво нещо беше, че ще последва период на временна несигурност, ръководната роля на партията не е гарантирана и ще отиде в историята, но по въпроса как да се трансформира политическата й власт в икономичска на никой не му беше ясно как точно ще стане това. - И кои бяха първите държавни мъже, на които им просветна? - Може да се учудите, но най-рано се “осъзнаха” Христо Христов - министър на външната търговия, и Стоян Марков - председател на Държавния комитет за технологии и технически прогрес. Те първи разбраха, че се задава поредица от бури и че системата не е вечна. И, разбира се, Луканов, но без тях, без съдействието им, не би успял сам. Всичко това стана постепенно с годините. - Добре, как започна постепенното, боязливо в началато разпределение на нациналния капитал по различни направления? - На 8 февруари 1990 г. се формира първят кабинет на Луканов. В него министър на културата беше моят приятел по научн интереси проф. Кръсто Горанов. Той ме покани за негов съветник и помощник за изборите за ВНС през 1990 г. В прцеса на работата ни той ми сподели, че е изключително шокиран от възгледите на Луканов, които не одобрява. Според вижданията на Луканов трябва да се прави държавен каптализъм и да се овладява икономическата власт. Когато се ядосваше, Горанов ми е казвал: &bdquo;Някои получиха милиони, но аз нямам нищо общо с това”. - Това постепенно раздаване - първончално на дребни хиляди, стигащи докъм милиони, как е ставало? - Много неща зная от Георги Тамбуев, с когото бяхме изключителни приятели и той нищо не е крил от мен. Схемите са следните. Първо се започва от периферията на номенклатурата. Първоначално там се раздават малко пари. На много хора по малко. На повечето се дават по 2-3 хиляди, до 10 000 лв. По-скоро, колкото да се почерпят и да регистрират фирми. Виж, второто, това беше истинската тайна – по какви критерии се раздаваха в Центъра, в София. И на кого? Доколкото ми е известно, в началото е било &bdquo;подпирането” на кадри на УБО от по-низшия ешелон, но за сметка на това пък проверени, млади и напористи, спортисти, свързани със службите, синове и дъщери на вече изявили се генерали и полковници от разузнаването, контраразузнаването, партийни величия от последния етап на живковата кариера като Стоян Марков, Петко Данчев и др. - Има много посоки, в които можем да продължим разплитането в раздаването на пари – т. нар. трети стълб, т.е. захранването на ВТО до последно чрез Външнотърговска банка? Какъв беше тук механизмът на наливането на пари? - Има много посоки, в които можем да продължим третия стълб в раздаването на пари, т.е. неливането на пари във външнотърговските дружества чрез Външнотърговска банка. Какъв беше механизмът за раздаване на парите? Малките суми и тук са били раздавани на ръка. Имам сведения обаче, че Белчо Белчев, който беше министър на финансите през 80-те, е получил от Луканов хора, на които трябва да бъдат раздадени точно определени суми. А по-малки суми - до 100 000 долара или лева, парите са получавани в подземието на БНБ срещу разписка. Такива пари например е получил Емил Кюлев. Най-големите суми са били превеждани по банков път. Кой знае защо обаче, след спечелването на изборите от СДС през 1991 г. и на Луджев беше възложено разследването и написването на доклад за изнесените пари на България, Луканов успя да внуши на Филип Димитров да закрие Министерството за външноикономически отношения, архивите изчезнаха безследно, а с тях и следите от цялата документация, в която бяха отразени всички тези ревизии, сделки, извличения и движения на българските пари зад граница. - Дотук боравим с хората от високите етажи на властта, между които движението на родните пари и валута първоначално е било хаотично като брауново движение, преди да се канализира. Да, но има е една друга категория хора, които са си получили лептата и са изиграли съществена роля в българския преход, колкото и малко да са живи днес от тях? - Да, имаше и една трета категория хора, много привилегировани като Илия Павлов и малко известна личност като моя приятел Александар Мирчев, който отговаряше за международните връзки към ЦК на ДКМС, после беше секретар на ДКМС и за кратко първи секретар на ЦК на БКМС. Луканов се познаваше с баща му и го взе като свой външнополитически съетник. Неслучайно той беше на Кръглата маса между Луканов и Лилов. Отиде на специализация в САЩ в Смитсоновия университет, изпратен от Луканов по различни канали. Откри няколко фирми във Вашингтон, естествено, с пари на Луканов. Защити професура и стана официален съветник на казахстанския президент Нурсултан Назърбаев. Според моите сведения най-много пари в оня период, към 90-та, получиха Илия Павлов и баща му – около 3 млн. долара. Ако някой си мисли, че това са били малко пари, нека си направи съответните справки за стойността им по онова време. В тази връзка ми се иска да спомена и покойната Людмила Живкова и парите на прословутия Комитет за култура. Преди честването на 1300 години България бяха отпуснати много, много милиони. Прави се една ревизия и се оказва, че са закупени произведения на изкуствто за над 2 млн. долара. Другите средства са изчезнали или разхитени. Само за подаръци и приеми са дадени повече над 2 милиона долара. Главният отговорник и прахосник за това е Живко Попов – първи зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление. От ПГУ са участвали и Емил Александров, който й беше заместник, Богомил Райнов, Кръстьо Мутафчиев. Там беше и Александър Фол, който също беше в трупата, разпореждащата се с парите, а след гигантския гаф, поради сантиментите на Людмила, беше преместен на друга отговорна работа – като министър на образованието. Тази група беше изнесла пари навън по каналите на ДС – същите, по които се изнасяше кулкутурно-историческото наследство на България и след 10 ноември 1989 г. Колкото до изнесените пари на България, един позабравен политик и икономист – Илко Ешкенази, който беше шеф на бюджетната комисия в НС, се беше амбицирал да научи какво става с изнесените пари на България. Беше се нагърбил и да върне апетитните еврейски имоти в центъра на София. Не успя и в двете начинания. На 28 септември аз бях на почивка в станцията на МС в Слънчев бряг. По радиото казаха, че Ешкенази е загинал с джет на другата станция на МС в Слънчев бряг – Св.св. Константин и Елена. Аз веднага говорих със спасители и запознати с водните спортове. Според специалистите възможността джета да го удари така, че да предизвика летален край, е нищожна...   Да не забравяме, че в ония времена некоронованият цар на България беше Робърт Максуел, който стана неудобен на МОСАД, не и без наша заслуга, направи лъвски скок от яхтата си и загина, а с него загина и може би най-деликатната част от новата ни история. Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ ВЪВ В. "ШОУ"