Д-р Борислав Цеков, преподавател по църковно право, доктор по конституционно право и основател на Института за модерна политика, за промените в изборния кодекс даде важни отговори по горещите теми от деня. В интервю пред в. "Телеграф" той коментира подсъдимия Николай Банев, неговият адвокат, който се оказа защитник и на банкера-беглец Цветан Василев, както и ВКС под ръководството на Лозан Панов. Ето какво каза още д-р Цеков:

- Г-н Цеков, правите интересни коментари във „Фейсбук“ по темите от деня. Разбрахте ли за намеренията на подсъдимя олигарх Николай Банев да прави Евразийска народна партия и да търси политическо убежище в Русия? 
- Да, четох за това нещо. Банев е една от емблемите на разграбването от приватизацията в България. Най-после с него се случи това, което просто отдавна трябваше да се случи – да носи отговорност за делата си. Фантазиите му за Евразийски, Тихоокеански, Индоокеански негови намерения са част от опитите на един обвиняем да се защитава. Това е негово право. Въпросът е органите на властта да си съвършат работата. 

- Единият от адвокатите на Банев защитава и банкера беглец Цветан Василев. Защо според вас едни и същи адвокатски кантори обслужват подсъдимите олигарси? Интересът им е чисто финансов или има и друго?
- Адвокатите имат една функция – да защитават клиентите си, да подпомагат тяхното право на защита. И от тази гледна точка това е част от работата им. Адвокатите са длъжни да бранят интересите на клиентите си. Това което обаче на мен не ми прави добро впечатление е, че голяма част от тези адвокати, които обслужват най-скандалните личности, защитават ги по дела за гигантски финансови и данъчни измами, пране на пари и т.н. си позволяват да излизат и да морализаторстват в медиите. Да определят кой е добър и кой е лош. Всъщност стоейки на тези позиции, те опитват да прикриват това, че бранят емблематични лица, свръзани с приватизационния грабеж в България. Все пак трябва да има някаква морална хигиена. И е добре да се знае кой от какви позиции говори. Тези адвокати защитават интересите на онези, които ограбиха България. Да, нека си вършат работата, както повелява адвокатската професия, но нека да не се опитват да морализаторстват и да назидават обществото. 

- Какво е мнението ви за контролирания от Лозан Панов ВКС и скандалното тълкувателно решение в полза на подсъдимите бизнесмени Иво Прокопиев и Огнян Донев? 
- За мен това е едно открито лобистко решение. Едно решение, което показва, че има нещо много гнило във Върховния касационен съд под ръководството на Лозан Панов. Защото това решение е антиправо. То се опита да обезмисли изцяло един институт на гражданската конфискация, който между другото същите тези страни, които днес са обвиняеми и подсъдими, само до преди няколко години много активно подкрепяха и искаха да се случи. Сега изведнъж това стана проблемът на проблемите. Гражданската конфискация е съвсем легитимен институт, а пропагандната интерпретация, която медиите на заинтересуваните подсъдими и обвиняеми се опитаха да направят, че едва ли не невинни хора щели да бъдат подлагани на конфискация, е глупава и невярна. Гражданската конфискация няма нищо общо с наказателното производство. Гражданската конфискация се прави тогава, когато едно лице не може да докаже законния произход на свои имущества и финансови активи над определен размер. Тоест гражданската конфискация започва по повод на определени наказателни производства, но от там нататък е независимо от тях. Може да бъде оправдан, че не е извършил престъпление, но след като не може да докаже законен източник на имуществото си, той подлежи на гражданска конфискация. И това е не само в България. Така е и в Ирландия, така е и в Германия, така е и в ред други държави. Това, че Върховният касационен съд излезе с такова решение, показва, че това е един пробит съд. 

- След като сам казвате, че това е един пробит съд, очаквате ли осъдителни присъди срещу Иво Прокопиев и Огнян Донев?
- Аз се надявам, че все пак моралът и правото ще вземат връх над лобизма и натиска върху този съд. Разбира се, обвиняемите имат право да се защитават, но тези дела са с висока обществена значимост и трябва да бъдат наблюдавани. Прокуратурата се надявам, че е събрала достатъчно годни доказателства, които да издържат в съда. Проблемът, пак казвам, е в съда. Този съд не бива да мери с двоен аршин – дали да обслужи корпоративни интереси и дали да обслужва задкулисни играчи, или да отсъди според правото. 

- Според вас Съюзът на съдиите в България оказва ли натиск върху всички все още останали честни магистрати, които не членуват в грантаджийски организации?
- Аз вярвам, че въпреки натиска все пак в съда са останали и почтени хора. Надявам се, че тези хора независимо от натиска, независимо че в ситуацията около себе си виждат грозната картина на корпоративната обвързаност, политическите акции на Лозан Панов, който е техен председател, все пак ще си дадат сметка, че съд, държава и институции ще има и след Прокопиев, и след Донев и след останалите подсъдими и обвиняеми от този кръг. И затова съдиите трябва да бранят правото и институциите, а не корпоративните интереси. 

-Приветствахте решението на ВАС за Чупрене. То обаче ще спре ли опитите на зелената мафия да провали развитието на зимните ни курорти?
- О, не. Те ще продължат да пречат на развитието на зимния туризъм у нас. По-важното е, че това решение отхвърли техните претенции. Това, което аз не мога да си обясня, е защо правителства наред се съобразяват с натиска на шепа хора. Натиск, който вече за всички е ясен, че няма нищо общо с обществения интерес, а е свързан изцяло с финансови интереси. Тези хора ходят, точат милиони, има тежки подозрения, че обслужват чужди икономически интереси. Целта им е да няма ски туризъм в България, за да може да се развива австрийският и швейцарският ски туризъм. Всички основни източници на финансиране на тази шепа хора водят към Швейцария, Австрия и т.н. Това личи. И е чудно защо всички български правителства се съобразяват с това, с натиска на тази малка група хора, в която понякога съвсем добросъвестно се включват едни млади хора, за които зелената кауза е нещо привлекателно. Но тези младежи не си дават сметка, че всъщност обслужват едни интереси на зелената мафия. 

- Защо според вас трибуна на т.нар. екоактивисти става кръгът медии на подсъдимите олигарси?
- Те са техен инструмент. Ще ви припомня истеричната предсконференция, която г-н Прокопиев даде, след като беше наложен запорът върху 200 млн. имущество, за което  вече на три съдебни инстанции се потвърждава, че има основание, че са незаконно придобити. Тогава Иво Прокопиев изпусна една ключова реплика – в момента няма партия в парламента, която да защитава неговите интереси. Каза, няма опозиция, няма партия, която да защитава моите интереси. И зелените, и цялата група там т. нар. соросоиди, Дай България и тем подобни формирования са политически инструменти на тази група олигарси. Те всъщност никога не са били нещо различно след разпада на онова голямо СДС, което оглавяваше Иван Костов.

- Имахте любопитни коментари във „Фейсбук“ по отношение на е-винетките. Кой трябва да поеме отговорност за гафа?
- Те вече понесоха отговорност след тези уволнения на трима от пряко ангажираните. Аз не съм от тези, които смятат, че сакън всичко опира до министъра. Независимо дали харесвам или не едно правителство. В крайна сметка тук става дума за изпълнителни агенции, за органи, които са пряко ангажирани с една специфична дейност. И е нормално, когато има грешки и провали, тези хора и институции да си поемат отговорността. Никъде по света не се носи отговорност непременно от най-високото място, което е ангажирано с проблемацията на даден сектор. 

- Сравнихне изтребителите Ф16 с „Кадилак“ и „Грипен“ със „СААБ“, защо според вас изборът на американските машини е по-добър и има ли лоби у нас, което се е облагодетелствало, за да защитава интересите на шведския производител?
- Навсякъде по света и най-вече в развития свят решенията, свързани с такива крупни сделки за въоръжение, винаги имат и политическо измерение. Никога това не са решения, в които се явяват съвсем равнопоставени едни фирми и по-добрият печели.  Печели този, за когото се вземе политическо решение, че трябва да спечели. Няма държава, която да закупи въоръжение в такива мащаби без политическо решение. Това, което на мен ми направи лошо впечатление, е тази повишена критичност към властта в момента. Каквото и да направи, колкото и да е полезно, се приема на нож. В такава ситуация се намираме сега. И в същото време безкритично бяха приети откровените лъжи на представителите на „Грипен“ в България. Две лъжи – първо американската „Локхийд Мартин“ още не била построила завода, който да изработи Ф-16. Това е тотална лъжа. Този завод съществува от години в Южна Каролина и сега ще започне производството на тази нова модификация block-70. Досегашният завод, който беше, просто си премества машините и технологиите в съществуващия завод в Южна Каролина, за да може в Тексас да се произвежда новият Ф-35. Но тук всички казват – те даже още не са построили и завода. Разбира се, рецитирайки пресъобщението на конкурентната и отпаднала от състезанието фирма „Грипен“. Втората лъжа, която спуснаха, разпространиха и която безкритично се прие у нас, беше, че този модел Ф-16 е много стар. Някаква остаряла  техника, остаряла модификация от 70-те години. Аз не съм авиоспециалист, не съм инженер, но най-малкото всеки който има общо понятие от техника, от автомобили, самолети знае, че когато една модификация се произведе първоначално. Примерно при колите – произвеждат БМВ 5. Първото поколение БМВ 5 е от 80-те години. Но след това има няколко поколения БМВ 5, които са все същата модификация, но вече със съответното подобрение, модернизиране, усъвършенстване на техниката, електрониката и двигателя. Това не е таралясник от 80-те години. За същото става дума и при тези Ф-16. Тази модификация block-70, това е най-новата техника в момента. Няма база за сравнение между Ф-16 и „Грипен“. За мен като любител е да сравняваш „Кадилак“ със СААБ. СААБ е прекрасна кола от среден клас, „Кадилак“ е кола от луксозен клас. Просто са различен клас машини. Друг е въпросът дали такива милиарди трябва да се хвърлят за въоръжение точно сега, вместо да се инвестират в обществено здравеопазване, например. 

Борислав Цеков

Роден е на 19 януари 1972 в София 

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. 

Специализира в Колеж за държавно управление „Джон Кенеди“, Харвардския университет, като стипендиант на Сократис Кокалис. 

Специализира в Международната академия за човешки права, проведена в Кейптаун, Южна Африка. 

През 2016 г. научно жури, определено от Института за държавата и правото при БАН, му присъжда образователната и научна степен „доктор по конституционно право“ 

Автор е на множество научни публикации в специализирани правни издания, както и на повече от 300 статии и публикации в български и чужди вестници и периодични издания по различни законодателни и политически теми. 

От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България 

С указ на президента на Република България от 15 март 2017 г. е назначен за член на Правния съвет на държавния глава 

Хоноруван преподавател по сравнително конституционно право в УНСС

Преподава и църковно право в Православната духовна академия „Св. Кирил и Методий“ в Пловдив

Депутат от 39-ото Народно събрание 

Председател на Института за модерна политика 


Източник: Захари Белчев, в. "Телеграф"