Новината за пенсионирането на директора на историческия музей Божидар Димитров шокира всички. Както БЛИЦ писа, той е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Веднага, след като се разчу за пенсионирането, тръгнаха слухове, че всъщност е намерен благовиден повод той да бъде отстранен от поста си. Появи се дори информация, че Божидар Димитров е постъпил по спешност в болница, защото се притеснил.

Пред БЛИЦ един от най-уважаваните ни историци се съгласи да разкрие каква е истината около здравословното му състояние и какво ще прави, когато вече ще е пенсионер.

- Г-н Димитров, къде ви намираме, наистина ли сте в болница?
- Според някои сайтове аз съм в болница и са ме пенсионирали насила, разстроил съм се и са ме приели по спешност. Всъщност съм вкъщи съм си, бях на зъболекар. Шегувам се с ваши колеги – здравейте, обаждам ви се от болницата (смее се...). Не съм пенсиониран насила, аз ги изненадах, защото нямат човек в момента, който да сложат на това място. Нескромно е, но е така. 

- И все пак, звучи невероятно, че се пенсионирате...
- На много хора им се струва невъзможно, всъщност съм красив и умен, но и вече с пет години съм минал пенсионната възраст. В един момент осъзнаваш, че 72 години са си 72 години. Трябваше да отговарям на глупости за десети, петнадесети път, направих каквото можах за нацията, предадох един блестящ Национален музей, реставрирани църкви. Не е малко, никак.

- Решихте ли какво ще правите след пенсионирането?
- Пак ще работя, история, историк съм, дори ще имам повече време, ще давам интервюта, няма този път да се притеснявам и да си връзвам езика, за да не обидя някакъв политик, ще говоря каквото си искам.

- Звучите някак огорчено, огорчен ли си тръгвате?
- Не си тръгвам огорчен, иначе нямаше да си тръгна. Истината е друга. Всичко започна преди около месец, когато температурите бяха 43 градуса. Тогава бях над Стрнджа, на разкопки, излязох от палатката, сякаш ме удари нещо като парен чук, припаднах, полежах малко в болница, оправиха ме, но тогава ми мина през ума – Божидаре, време е вече да напускаш. И все пак си обещах да помагам със знание, опит.

- Не се ли изкушавате от написването на още една книга?
- Книга – да, аз вече имам издадена "Истинската история на Освобождението на България." Сега дори излезе последно издание. Ще бъда повече със семейството. 

- Пълен сте с енергия!
- И ротвайлерът ми е пълен с енергия, съсипва ме от бягане, скачане... Здрави сме!

Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ