Бившата управителка на Държавна спестовна каса – Бистра Димитрова, се прочу навремето като първия български осъден банкер. Присъдата й бе 8 години затвор по обвинение, че по време на управлението си Димитрова е сключила договори с банки, които фалираха в периода 1997-1998 г. Между тях бе и Добруджанска банка на Красимир Михайлов, който пък стана печално известен като собственик на мини „Ораново”.
<em>Днес Бистра Димитрова не работи в банковата сфера, но във финансовите среди продължават да я смятат за един от най-добрите ни експерти по банково дело. Бившите й колеги са категорични, че е станала невинна жертва на политически игри и това се доказва от факта, че в крайна сметка, след като съсипаха кариерата й, Димитрова бе оправдана и на свой ред осъди държавата за нанесените й морални щети.<br /> <br /> През септември 2013 г. Върховният касационен съд на Република България се произнесе с определение, в което пише: &bdquo;ОСЪЖДА Прокуратурата и Софийски градски съд солидарно да заплатят на Бистра Тодорова Димитрова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законните лихви от март 2010 г.&rdquo;, както и разноските по делото. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с реабилитираната банкерка: </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="400" border="0" align="left" alt="Bista_Dimitrova_DSK.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Bista_Dimitrova_DSK.JPG" />- Г-жо Димитрова, вие бяхте скандално осъдена, след което нещата затихнаха и никой не разбра, че всъщност не само сте оправдана, но на свой ред сте осъдили държавата!...</strong><br /> - Сигурно някой е имал интерес шумно да ме опетни, а после да премълчи оправдаването ми, както и факта, че аз осъдих държавата за морални щети! И още не ми ги плащат! Не могат да се разберат кой трябва да ми плати!... <br /> <br /> <strong>- Подведоха ви под отговорност за договори с банки, които фалираха. По онова време за една година фалираха доста банки...</strong><br /> - Ако трябва да сме точни, фалираха 15 банки - 13 малки и две големи. <br /> <br /> <strong>- Защо вие опрахте пешкира от цялата тази работа?</strong><br /> - За мен обяснението е в характера ми &ndash; това, че съм независима по природа. Ако не им ходиш по гайдата, т.е. не могат да те манипулират, ставаш неудобен, ставаш враг. Вижте, аз съм израснала в тая система &ndash; почнала съм от най-ниското ниво банков служител. Един път напуснах ДСК &ndash; бяха пуснали един донос срещу мен &ndash; ядосах се и се махнах. Доказа се в съда, че доносът няма нищо общо с истината и ме предложиха за шеф на ДСК. Но нали разбирате, че това само по себе си беше шок за някои хора?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Наруших някои интереси</strong></span><br /> <br /> <strong>- Допускате ли, че някой е упражнил влияние за присъдата ви в Софийски градски съд?</strong><br /> - Ами, допускам, защото беше готова, написана!... На втора инстанция вече бяха 3 съдийки, много сериозни, а аз бях много спокойна. Вътре в себе си знаех, че никакво нарушение не съм направила, и бях уверена, че това ще се докаже. <br /> <br /> <strong>- Под натиск ли раздадохте онези кредити на банки, които по-късно фалират?</strong><br /> - Не. По принцип навремето ДСК нямаше право да работи като банка. Тя събира ресурс от населението. И тези пари, за да можеш да ги умножиш, трябва да ги предоставиш на някого &ndash; или директно да финансираш икономиката, или да направиш това през лицензираните банки - те да раздават кредитите. В ДСК бяхме събрали 640 милиарда тогава /стари пари &ndash; б.а./, които трябваше да се раздвижат, за да ги увеличиш, да дадеш лихви, да поддържаш системата, да плащаш данъци и пр. От тия 640 милиарда, само 20 отидоха в банките, което е нищожно малко. И аз не съм го направила, за да облагодетелствам фирми, а за да получа обратно печалба. А тези банки - кой можеше да предположи какво ще се случи с тях?! Не е вярно твърдението, че те са били създадени, за да фалират. Фалираха ги!<br /> <br /> <strong>- Това ли мислите и за банка &bdquo;Моллов&rdquo;, която имаше най-скъпите офиси в страната?</strong><br /> - Нито една банка не беше създадена с цел да фалира. Ще ви обясня какво се случи: В един период от време скланяха банките да се обединят &ndash; да станат по-големи, но нито една не се съгласи да се консолидира с останалите. И тогава направиха едно нещо, което дори не знам дали е излязло от секретност &ndash; навремето беше конфиденциална информация &ndash; че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се сключи един меморандум между българската държава и МВФ, и в него беше записано кои банки фалират! <br /> </strong></span><br /> Започнаха едни сътресения в системата, изтегли се много валута от атакуваните банки и ние &ndash; ДСК, предложихме на МС да ни разрешат да работим с валута и срещу дълга на една от банките да вземем нейния лиценз и да съберем парите й при нас. Правителството обаче не се съгласи. Тогава беше Димитър Костов министър на финансите. Мотивите на отказа не са ми известни. <br /> <br /> <strong>- Периодът, в който сте управител на ДСК, съвпада с времето на Жан Виденов, за което има противоречиви мнения, както и относно самата личност на премиера. Намирате ли някаква връзка между настроенията към Виденовия кабинет и вашето опетняване?</strong><br /> - Естествено. Някой трябваше да опере пешкира от всичко, което се случи тогава &ndash; за целия срив в банковата система. Подадох оставка през 97-а, 2 години и половина ме разследваха и после продължиха делата. До 2010-а. Имах късмет, че попаднах на един от най-добрите адвокати в България &ndash; Васко Василев. На пледоарията му, докато той говореше, имах чувството, че той е управлявал ДСК &ndash; толкова компетентно се изразяваше! <br /> <br /> <strong>- Аз помня от един телевизионен репортаж, че вие много спокойно приехте присъдата от 8 години затвор на първа инстанция. Какво ви караше да се чувствате толкова сигурна, че ще докажете невинността си?</strong><br /> - Нали ви казах, характерът ми е такъв. След присъдата на Софийски градски съд се прибирам в къщата ни на село и заварвам там мъжа си да държи главата си с две ръце - толкова беше покрусен и смазан от хорските приказки! Не ме пускаше да отида да напазарувам в селския магазин. А аз, понеже знаех за какво става въпрос &ndash; че не съм направила никакво нарушение, не съм крала, не съм убила човек, излязох и с вдигната глава минах през цялото село. Отивам в магазина, селяните се събрали там. И аз им викам: <br /> <br /> &bdquo;Какво се случва?! Вестник сте чели, телевизия сте гледали&hellip; но аз съм тука, не съм в затвора, нали така?!&rdquo;. Съпругът ми обаче нямаше моите здрави нерви. Делото продължи цели 13 години. Иван преживя много тежко тоя период и точно когато ме оправдаха, няколко месеца по-късно, получи инфаркт и почина. През същата тази 2010-а, в която ме оправдаха!...<br /> <br /> <strong>- Всъщност, и името на съпруга ви беше завъртяно в скандала с вас &ndash; пишеха, че работи с Красимир Михайлов, който купи Добруджанска банка с финансиране с вашия подпис и т.н.... </strong><br /> - Аз съм финансирала 16 банки, не само Добруджанска. Между другото, Добруджанска банка, която Михайлов купи от Кюлев, беше единствената банка с лиценз, която имаше най-много активи в сравнение с другите, и работеше по европейски проект. Самият Михайлов не можа да вземе от тази банка един лев, а мъжът ми парите, които взимаше като член на Управителния съвет, ги даряваше! Това може да се провери, така че много неща от написаното са пълни глупости. <br /> <br /> <strong>- Общувате ли с Михайлов след смъртта на съпруга си?</strong><br /> - Не. Чувам, че се е затворил там някъде, край язовира, но не съм го виждала от години...<br /> <br /> <strong>- Помня, че когато ви даваха в онзи репортаж след присъдата, казахте на Иван Костов: &bdquo;Аз няма от какво да се притеснявам&rdquo;. Апропо, какъв човек е, според вас, Иван Костов?</strong><br /> - Човек с <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тежък характер</strong></span><br /> <br /> <strong>- Наистина ли е толкова голям корифей-финансист, за какъвто го смятат много хора?</strong><br /> - Ще ви разкажа една история, а вие си направете изводите. Покрай коментарите за Белене Иван Костов обясняваше, че 10 милиарда щели да ни станат дълг от 20 милиарда. Без да вложи каквато и да било задълбоченост в разсъжденията си &ndash; примерно, че ако дойде инвеститор с 10 милиарда, в България ще има работа, ще останат данъци и изобщо ще се развърти цялата икономика. А Костов, правеше &bdquo;аритметика&rdquo; като децата &ndash; че &bdquo;10 милиарда ще станат 20&rdquo; - и толкоз!...<br /> <br /> <strong>- Как гледате на сегашния заем, който иска правителството, и който в крайна сметка беше гласуван?</strong><br /> - Мисля, че на хората не им беше обяснена добре ситуацията. Защото те не гласуваха да се вземе заем, а да се изберат банки, които евентуално да се договарят за бъдещите кредити на България. Една държава трябва да работи с пари. Виждате гърците как хитро взимаха и всеки знае, че няма да ги върнат тия пари. <br /> <br /> Но да ги оставим гърците, за нас да говорим: Едно правителство трябва да раздвижва икономиката. На заема не бива да се гледа като на дълг, а като на възможност да се оживи цялостно икономическия живот в перспектива. Друг е въпросът, че хората изгубиха доверие, че тези пари няма да потънат някъде, в нечии джобове. Ако тези пари се взимат, за да се осигурят социални помощи, също няма да сме по-добре. Но ако вложим тези пари така, че да накараме неработещите да работят, тогава това няма да са пари на вятъра, а една добра инвестиция, която ще се възвърне и ще допринесе полза. Т.е., да обобщя: от правителството не обясниха добре за какво са парите, но, от друга страна, понеже нищо позитивно не се случва в живота на хората, те и затова са недоверчиви. Горчивият ни опит събужда недоверие. <br /> <br /> <strong>- А намирате ли някакъв паралел между вашия случай и този с Цветан Василев, респективно - КТБ?</strong><br /> - Не, никакъв. Няма прилика, освен тази, че Цветан Василев също е в ситуацията на човек, срещу когото се стоварва държавата. Много е трудно да се поеме такъв удар. Не всеки може да се справи с това. Според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цветан Василев се страхува да се върне в България</strong></span><br /> <br /> <strong>- Може ли да ви задам един личен въпрос? За вашата племенница Ивелина и нейните бивши мъже в живота й, които и двамата завършват живота си със... самоубийство &ndash; обесват се. Говори се, че се месите в живота на племенницата си...?</strong><br /> - Чувала съм чудовищни реплики по адрес на Ивелина: &bdquo;Кой ще е третият?!&rdquo;, и как аз нося вина, че съм се месела в живота й... <br /> Истината е съвсем друга: Първо, Ивелина не е &bdquo;фатална жена&rdquo;, а жена с лош късмет с мъжете. Първият й мъж беше интелигентно момче, но се движеше в рискова среда и след като последните три години от живота си почна да живее по-нормално, изведнъж се случи това... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не съм съвсем сигурна обаче дали смъртта му беше точно самоубийство...</strong></span><br /> <br /> А за втория &ndash; за Симеон &ndash; това беше една много болезнена обич от негова страна, която избиваше в крайности по една обективна причина &ndash; той пиеше. Пиенето му ги раздели, не аз. Първият път, когато Ивелина го изгони от дома и той й се молеше и обеща да не пие, после се върна с 10 литра ракия &ndash; някой му я беше подарил. И пак се почна! Нямаше мярка в пиенето. Притежаваше свръхемоционалност, която, провокирана от алкохола, й идваше в повече на Ивелина. Всъщност, малко жени могат да издържат на подобно напрежение. Симеон я обичаше, но не можеше да се поправи, като същевременно не можеше да приеме раздялата им. <br /> <br /> Вечерта преди той да посегне на живота си, двамата говориха дълго по телефона. Нещо в този разговор разтревожи племенницата ми, защото след това тя се обади на майка му на Мони. Звъня и на 112 с цел, ако може да предотврати намеренията му, но, за жалост, не успя. На другата сутрин научихме... вестта... <br /> <br /> След смъртта на моя съпруг, с Ивелина и децата й заживяхме заедно. Те са прекрасни момчета &ndash; на 6 и 16 години. Забавно е да ги слушаш. Покрай тях и ние се опитваме да забравим лошите неща, които сме преживели, и да гледаме напред. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong><br />