Бъдещият милионер започва след промените като шофьор на Иван Косъма за 200 лв. на месец.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. <br /> <br /> В този брой продължаваме с Мартин Долара, който продал детето си за 1000 марки, с Жоро Цайса, който проиграл на комар 1 млн. и 600 хил. марки, с комарджията Жоро Каратиста, който полудял и вика зелените човечета да му помагат, и други пикантни истории от житието-битието на старите софийски тарикати.</em><br /> <br /> <strong>- Наско, разкажи за някой от знаковите комарджии едно време, които са свършили като клошари.</strong><br /> - Един от най-известните комарджии в София беше Мартин Долара. През 1985 г. той в &ldquo;Цветарника&rdquo;, който след това стана ресторант &ldquo;Рубин&rdquo;, а сега е &ldquo;Хепи&rdquo; на пл. &ldquo;Света Неделя&rdquo;, за една нощ изиграва на комар 20 000 лв. Във всяко такова заведение имаше тайни ченгета от милицията и Държавна сигурност и като са видели това, започват да го следят. По този начин попадат и по следите на Данчо Кюстендилеца. Двамата биват заловени с 8000 електронни часовника, 100 000 батерии за часовници, 10 000 калкулатора и 32 000 лв. в брой. Образуват дело срещу тях, което е най-голямото дело до момента за 8 млн. тогавашни лева. Това дело бие като сума дори това на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>цар Киро, който беше заловен с 15-те килограма злато.</strong></span><br /> <br /> 48 пъти не се дава ход на делото и се влачи до 1993 г., когато ги амнистират, защото ги водят по член 250, ал. 2, който е за търговия с валута и валутни ценности,а той е отменен.<br /> <br /> През 1990 г. Мартин Долара, като всички останали тарикати, отива в Източна Германия, когато върви далаверата с обмяната на източни за западни марки. Тогава той спечелва 80 000 марки и пак за една вечер ги изиграва в казиното на Косьо Стайков в Полша.<br /> <br /> В Германия той си купува една &ldquo;Алфа ромео&rdquo; и минава всички възможни граници до България, без да има шофьорска книжка. <br /> <br /> Обаче вече като влиза в България, на острия завой след град Сливница се хвърля в една канавка - от колата не остава абсолютно нищо, но той оцелява. <br /> <br /> През 1986 г. Мартин Долара лежи една година в Плевенския затвор, където е заключен за 1 кг тротил, защото решил да взриви една пещера и да търси имане. Много от тарикатите бяха и иманяри. Те и днес са иманяри, само че сега копат с фадроми, с багери, имат металотърсачи. Него тогава го хващат с 1 кг тротил, защото го купува от същите хора, които бяха взривили и гарата в Пловдив по време на смяната на имената на турците. <br /> <br /> А жена му, понеже вече й дошло до гуша от него, през 1990 г. бяга в Австрия и се жени за австриец. И отива Мартин Долара да си види детето в Будапеща, а майката иска да й прехвърли родителските права. А понеже е скъсан тогава, няма пари, тя му предложила и той си продава родителските права за 1000 марки. Ние в България го бъзикахме: &ldquo;Абе, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мартине, как можа да си продадеш детето за 1000 марки?!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Мартинчо умря през 2000 година. Два-три дни преди да почин, го видях на &ldquo;Мария Луиза&rdquo; пред джамията &ndash; беше вече изпаднал германец, клошар, поиска ми 1000 лв. на заем &ndash; аз му дадох... Значи толкава беден и скъсан е бил, че брат му го погребва в двора на родната им къща в с. Мало Конаре.<br /> <br /> От този десен заклет комарджия е и Жоро Цайса. Когато бях емигрант във Виена 1984-1985 г,. Жоро Цайса пристигна с 1 млн. и 600 хил. марки! Това е колосална сума за това време! <br /> <br /> Една вечер отиде да играе в казиното в Баден, едно градче до лагера за емигранти &ldquo;Трайескирхен&rdquo;. Изигра някъде 200 000 марки, полудя, скочи върху рулетката и започна да хвърля чиповете върху посетителите! Веднага там го надуши пък Петьо Удушвача, или Фигуриста, както го наричат във Виена, и го закла и той със 100 000 марки, абе... парите много бързо се стопили...<br /> <br /> Друг интересен тип, комарджия, болен до мозъка на костите, е Григор Калфинов &ndash; Лонгура. Като малък лежи в лудницата на 4 км, за да му издадат &ldquo;жълта книжка&rdquo; и да не ходи на работа и в казармата - баща му го урежда. Там той се <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>запознава с Филип Димитров, който води някакви психотерапевтични курсове. <br /> </strong></span><br /> И когато Филип Димитров става шеф на СДС, а после и министър-председател, Лонгура е назначен като специален агент, негов шофьор и охрана.<br /> <br /> Парите от рушветите, който получава на това важно място за една или друга услуга, Лонгура веднага изиграва на покер машинките в бар-вариете &ldquo;Париж&rdquo;. След падането от власт на Филип Димитров го правят зам.-кмет на община &ldquo;Лозенец&rdquo;. И оттам рушветите се изиграват на същото място. По думите на Данчо Кюстендилеца, с когото са били близки приятели, най-малко половин милион марки е изиграл, че дори на компенсаторните бонове на баща си не простил. Баща му като разбрал, вдигнал висока захар и починал... А Лонгура, вместо да му изнесе 9 дни, заминал при неговата любовница Вера, която работеше навремето в кафенето &ldquo;Колумбия&rdquo; като сервитьорка.<br /> <br /> Кариерата на тарикат на Лонгура тръгва от &ldquo;Магурата&rdquo; с видео и аудиокасети, когато на тази далавера бръмчаха Жоро Райчев, Любо Пъпката, бъдещият банкер и син депутат, и Стоян Кардашки, сега собственик на мебелната къща &ldquo;Арон&rdquo;... <br /> <br /> Лонгура сега също е скъсан. Седи си в апартамента в &ldquo;Лозенец&rdquo; и не ходи никъде... Толкова бил изпаднал по едно време, че продал ченето на майка си на Данчо Кюстендилеца... <br /> <br /> Данчо Кюстендилеца е голяма капия. Едно време подписва в две районни на милицията &ndash; 1-во и 4-то, да не се вясва на тяхна територия. И той<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ходи все по трамвайната линия на &ldquo;Графа&rdquo;, защото не е нито в единия район, нито в другия... Така се спасил от изселване!</strong></span><br /> <br /> Друг известен комарджия е Краси Каратиста, който до такава степен полудя, че сега ходи по улиците и вика зелените човечета и нинджите да му помогнат... Виси пред входа на казиното на хотел &ldquo;Радисън&rdquo;, надява се като мине някой богат комарджия, да му даде някой лев. <br /> <br /> <strong>- С кой чейнчаджия, твой колега, си бръмчал често? </strong><br /> - С един от известните чейнчаджии в София - Петър Адамов &ndash; Адамото. Живееше в един таван под наем на ъгъла на &ldquo;Цар Иван Шишман&rdquo; и &ldquo;Аксаков&rdquo;. Срещу неговия вход беше Нравствената милиция, а там лейтенант беше Емил Кюлев. Юркаше проститутките да не проституират. Идваше с колегите си в хотел &ldquo;София&rdquo;, сега &ldquo;Радисън&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да ги вербуват и да ги принуждават да работят за куките. </strong></span><br /> <br /> Когато идва демокрацията, Емил Кюлев е изгонен от &ldquo;нравствената&rdquo;, защото се оказва, че злоупотребявал със служебното си положение и чукал проститутките. И той остава без работа. Отива и се примолва на Иван Косъма, който беше представител на &ldquo;Болкан Холидейз&rdquo; за България. Той го взима при него като шофьор с 200 лв. заплата. Това е първата &ldquo;демократична&rdquo; работа на бъдещия банкер Емил Кюлев. Иван Косъма беше женен за англичанка и един от малкото, които можеха да излизат на Запад по онова време.<br /> <br /> А аз тези проститутки, заради които наказаха Кюлев, като младо дупе ги на..ех всичките и много ми хареса! Безплатно, ей, така за кеф!<br /> <br /> Там, където се помещаваше Нравствената милиция, сега има два-три магазина. Там беше първият частен бутик на Владо Гълъба, който купи за 17 000 долара от Джулио Суге, дето го заклаха миналата година, който ги беше получил като реституция.<br /> <br /> Владо Гълъба сега е един от управителите на &ldquo;Лаваца&rdquo;. Там още са Тачо и Юри Хокеиста.<br /> С тях има един голям майтап! Преди четири-пет години Владо Гълъба, Тачо и Юри Хокеиста отишли в заведението на Пламен Тимев - Ганди на ул.&rdquo;Шести септември&rdquo; да обядват, влезли вътре, а той казал на сервитьорката: &ldquo;Слагай ги на масата на ветераните, да лапат!&rdquo; Демек, че ги черпи! Имало там такава маса за стари тарикати, само че избушени, слага им се една тава с кюфетата да ядат... А тези си имат пари, нали държат &ldquo;Лаваца&rdquo;-та!<br /> <br /> Та с Адамото много сме бръмчали и имаме много пикантни истории! Веднъж го виждам пред &ldquo;Ялта&rdquo;, а той ми вика: &ldquo;Насе, взимай тези 4000 долара и бягай!&rdquo; &ldquo;Ялта&rdquo; тогава беше негърското сборище, всички чернокожи студенти там ходеха. Трамваят минаваше отсреща покрай Университета. <br /> <br /> Адамото седи там с един провинциалист, дошъл да купува дънки. Изведнъж посочва трамвая и изкрещява: &ldquo;Еййй! Негърът избяга!&rdquo; И се хванал за сърцето. Демек някакъв негър, на който той дал доларите за дънките, взел парите и се метнал на трамвая... А селянинът като скочил: &ldquo;Ти на балък ли ще ме правиш?! Давай парите! Това са 4000 долара!&rdquo;Адамото го зауспокоявал: &ldquo;Братле, няма да се притесняваш, пак ще дойдеш, ще направим нова далавера, ще избием парите!&rdquo;<br /> <br /> Пословичен беше Адамото, когато нареждахме руснаците с драхми вместо долари... Не знам как се лъжеха - 50-те драхми са червени, а 100-те са сини &ndash; нямат нищо общо със зелените долари! <br /> <br /> Един път сме с едни руснаци в &ldquo;Кристал&rdquo;. Даваме им ние едни 50 драхми &ndash; отзад има изобразена жена на пристанището в Пирея... Те ни питат: &ldquo;Това какво е?&rdquo; А Адамото обяснява: &ldquo;Как какво - Линкълн и жена му на разходка...&rdquo; И руснаците гризкат дървото! Продадохме им 200-300 долара, т. е. Драхми, и избягахме, преди да се усетят...<br /> <br /> Веднъж отиваме на &ldquo;Орбита&rdquo; да купуваме от руснаци златни бижута. И сме приготвили 3000 драхми, представяме ги за долари &ndash; с тях ще пазаруваме златото. Събрала се цялата група &ndash; голяма търговия ще правят! Пристига и един дагестанец със златни зъби, демек тарикатът на групата, да гледа да не ги излъжем... Накрая всичко ни дадоха за тези 3000 драхми! Бягали сме от &ldquo;Орбита&rdquo; до &ldquo;Ал. Невски&rdquo;, представи си за какво бягане става дума! <br /> <br /> А тези драхми ги бяхме купили за 50 лв. Те така се продаваха &ndash; динари, злоти и драхми. Това бяха основите валути, с които се лъжеха чужденците. На гърците давахме динари и злоти, драхми се даваха на руснаци и някакви други балъци... <br /> <br /> Бръмчеше се и на т. нар. старци разбойници или &ldquo;баби&rdquo; &ndash; това са български левове от емисията от 1951 г., които са по 50, 100 и 200. Един комплект струваше 3.80 лв. в магазините на филателията. Комплекът съдържаше 375 лв. Понякога някой тарикат изкупуваше всички комплекти и ги продаваше по 20-30 кинта. То си струва и тази цена, защото ние с тях изкарвахме хиляди! <br /> <br /> Арабите най-много го гризкаха, защото те бяха и най-лакоми...<br /> Веднъж пак с Адамото нареждаме пред Руската църква едни араби с 400-500 долара. Но те искат да ги проверят някъде. <br /> <br /> И тръгваме ние по &ldquo;Раковска&rdquo; надолу, а там един наш приятел Митко Модрев продаваше вносни цигари от &ldquo;Кореком&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Викахме му &ldquo;Човекът к.р.&rdquo;, понеже му беше колкото бутилка от &ldquo;Кока-кола&rdquo;.</strong></span><br /> <br /> И като имаше руски групи на &ldquo;Ал. Невски&rdquo;, той го изваждаше, надървяше го, започваше да го бие по пейките и да вика към рускините: &ldquo;Вижте за какво става дума!&rdquo;<br /> <br /> Та стигаме с арабите до сергията с цигари на Митко Модрев и арабите му показват парите, питат дали са истински, а той започва: &ldquo;Истински са, от филателията еди-къде си!..&rdquo; Говори на български, арабите нищо не разбират... Уж иска да им ги развали и така те помислиха, че всичко е наред!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />