Асен Марчевски: “Българската следа” тръгва от убийството на Алдо Моро

София, България 28 Май 2011, 22:03 4672 прочита 0 коментара

Април 1986 г. Посрещането на Сергей Антонов в България. На летище София дойде единствено дъщеричката му Ани. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

След акцията срещу италианските агенти през 70-те “изкривеното крило” на СИСМИ получи карт бланш за ответен удар срещу нашите служби

На 13 май 1981 г. на площад “Св. Петър” във Ватикана проехтяха изстрели и светият отец беше почти смъртно ранен. 30 години по-късно почти едновременно излязоха 3 книги за покушението – на известните журналисти италианеца Марко Ансалдо и кореспондентката на “Сабах” Ясмин Таскин, на съдия Импозимато и накрая на самия Ахмед Али Агджа. Давайки оценка на книгите , Асен Марчевски, който в качеството си на преводач на процеса и събитията около него, коментира написаното дотук и за пръв път се опитва да обобщи за “ШОУ”, събирайки и нови данни, събитията, довели до покушението. <hr /> - Може ли да се опитаме да проследим хронологията, предшестваща атентата и създаването на т.нар. българска следа? - Каква е истината ли? Някои автори на книги, между които и това наше момиче Румяна Угърчинска, все пак браво на нея, написаха творения, но те не са живи свидетели, те не знаят как стоят нещата. Румяна е попаднала в капана на бивши служители на ДС, бивши дипломати, които са й внушили, че в основата на българската следа стои ЦРУ, което е дълбоко невярно. То се намеси в българската следа година и четири-пет месеца след арестуването на Антонов. Цялата тази история има много по-дълбоки корени, що се отнася до българо-италианските отношения. В този смисъл може да говорим по-скоро за българо-италианска следа. По-точно първата българска следа е създадена от полковник Джузепе Белмонте чрез червените бригади. Става дума за убийството на Алдо Моро. Една седмица след убийството му Белмонте привиква някакъв карабинер, който е старшина и мисля, че се казва Франческо Сенапо. Полковникът му предава някакъв пакет и му нарежда – ще кажеш, че си заловил някакъв терорист, той след това е избягал, но си успял да задържиш ето този доклад. Ще го предадеш, на когото е необходимо в съда. - Какво съдържа този доклад? - Джузепе Сенапо преглежда доклада и вижда, че това са сведения от “Червените бригади”. Възмущението му няма край, когато прочита, че “Червените бригади” били обучавани в България как да боравят с експлозии и взривове, нещо, което е абсурдно. И второ, че отвлеченият Алдо Моро е бил държан дълги дни в подземията на посолството ни на ул. ”Рубенс” в Рим. Той наистина предава доклада, но в прокуратурата в Болоня, защото там е бил карабинер и казва: “Карат ме да пусна фалшив материал!” Това е първата българска следа. Това става 76 дни след смъртта на Алдо Моро, но оттам нататък този първи опит за наша следа в тероризма в Италия пропада. Следва втори опит. - Как? - Ще ви кажа, но нека стигнем и до покушението срещу папата. Минава известно време и става атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ. За щастие изходът не е фатален, но кое е интересното. Едно малко предисловие. Италианската служба за контрашпионаж СИСМИ има две крила, нещо като нашия ДАНС, само че тук се разменят само компромати и шамари, докато там се стрелят, трепят, тровят се. Едното, “изкривеното крило”, нека така да го наречем, се занимава с контрабанда на оръжие, пране на пари, изнасяне на средства в Швейцария. - И какво правят тези от “изкривеното крило”? - Седем дни след атентата петима-шестима офицери се събират в едно кафене, което аз добре знам, защото ние там правехме мероприятия на посолството – хотел “Парко де принц”. Събират се в сладкарницата на бутилка уиски с мезета и ядки. Един от тях казва, генералът нареди да измислим компромат срещу българите и руснаците. Ето на всеки по един лист, измисляйте сега и пишете. И те пишат. - А кой е генерал Музумечи? - Генерал Франческо Музумечи е шеф на тая “изкривена служба”. Офицерите почват да съчиняват. Един казва, ще почнем от руснаците, значи те са наредили, а българите са най-дългата ръка на Съветския съюз. Всеки един дава мнение. Накрая се събират всички предположения, един ги обединява, редактира ги, машинописката ги преписва и се получава материалът, в който се говори, че военният министър на Съветския съюз Устинов е наредил на българите да намерят начин да премахнат папата поляк, който започва да създава неприятности в Полша. - Тоест, това е самото начало на втория етап в създаването на българската терористична следа в Италия? - Да. Може би ви прави впечатление детайлността, с която разказвам, но това не са врели-некипели. Те са подкрепени черно на бяло. Ходил съм в Болоня. За първата следа на Франческо Сенапо и полковник Джузепе Белмонте има протокол, който и до днес съществува. За втория материал, който е изготвен на масичката с бутилка уиски в Рим има свидетелски показания на Франческо Пациенца. Той е лекар, изключително умен и начетен човек, ерудит, обаче авантюрист. Пациенца е бил на тази среща и също е дал мнение, той също е от “изкривеното крило”. Всичко това го има в протокола от съдебното дело срещу Музумечи, Пациенца и още двама-трима, които ги одрусаха с присъди от пет до седем и дори до девет години. На толкова беше осъден Музумечи за съчиняване на невярна информация. Това е началото на “българската следа”. - Значи са ги съдили, докато е текъл процесът срещу Сергей Антонов? - Да, и ето нещо удивително – никой не се сети да обедини двата процеса. Отвратителна работа. - Е, все пак, доколкото разбрах, на тази среща на бутилка уиски името на Сергей Антонов не се споменава? - Вярно е, говори се само как да се удари България, но трябва да си сляп, за да не свържеш двете неща. Сега, ЦРУ година и пет-шест месеца след стрелбата най-после се сеща, че и то може да се включи в историята и се включва. - С активни мероприятия? - Да. Но на много по-късен етап. А не както й е било набито от нашите ченгета, от които е събирала информация и които са коне с капаци – как там всичко започвало от ЦРУ, как врагът реализирал и разработил всичко и пр. Всичко започва от италианските тайни служби, “изкривените”, разбира се. Не знам в детайли, но зная, че те работят за някаква своя кауза или за могъщи сили в Италия с много пари, които не искат България и Италия за имат добри икономически, търговски, културни и пр. отношения. Защото малко преди стрелбата срещу папата отношенията ни бяха блестящи. Съоръженията на “Нефтохим” например бяха построени от италианската фирма “Монтедисон”. Започнаха да се правят италиански заводи и някой просто като с брадва искаше да отсече тия отношения. И трябва да кажа, че успяха. Отношенията ни за дълги години бяха замразени. - Вярно ли е, че преди да се разработят българските следи, ние за едно денонощие сме разбили италианската агентура у нас? - Точно така. Тук също съм в течение, защото донякъде съм и пряк участник. Това беше някъде 1976-1977 г. По това време арестуваха някои наши италиански агенти – един лекар, футболистът Клева от “Левски” и др. Обвиняват ги в шпионаж и ги хвърлят в затвора. Арестуваха и няколко души италианци. Не бива да се сърдим на италианците. Въпреки добрите отношения всяка страна си има свои интереси. Аз като сега си спомням как отиваме с делегация в Рим и късно вечерта ни прие италианският външен министър Форлани. Разговорът беше на четири очи между двамата и моя милост като преводач. Нашите обаче се бяха подготвили, игра на дипломация просто. В един момент Форлани каза: "Да де, ама вие там много голяма шумотевица вдигнахте, не може ли по-кротко, да позамълчите за тая работа в интерес на добрите българо-италиански икономически отношения." Петър Младенов някак тържествено погледна часовника си и каза: “Г-н министър, сега е 7 часа, аз имам информация, че в пет следобед Клева е бил освободен от затвора. Оня се поусмихна – да, да, благодаря. Благодари, но това си беше удар на нашите срещу италианското разузнаване. В разузнаването тези неща не се прощават. Явно оттогава са имали зъб на нашите служби – удар срещу удар, нещо като боксов мач. Тоест, дали са карт бланш на “изкривеното крило” на СИСМИ да удари по нашите, а точно тогава идва убийството на Алдо Моро и тогава нанасят първия ответен удар. Моята теория започва да се потвърждава и от последната книга на Агджа, излязла точно на 13 май т.г. Той лъже фантастично, по ориенталски, но казва и много истини. В книгата му го има и това, че ЦРУ се появява постфактум. В нея се потвърждават и други неща – как той е бил подучен от италианците да обвини Антонов, Айвазов и Василев, да ги избере по снимки и т.н., и т.н., има го черно на бяло в книгата му, която се казва “Защо стрелях по папата”. Не можем да се сърдим на италианците. Неприятното е само, че в случая се намесва “изкривеното крило” на СИСМИ. Когато се намесва една мощна машина като ЦРУ, а Рейгън вече е произнесъл фразата, че Русия е империя на злото, ръцете на това крило се развързват още повече. Българската следа започва да се търкаля като лавина. - В заговора намесиха и четвърти българин – Иван Дончев? - Аз, ако съм на неговото място, щях да заведа едно дело в Страсбург срещу Импозимато, защото в книгата си той пише такива небивалици за него, че можеш да се чудиш този човек с всичкия ли си е. Писал например, че Дончев е един атентатор, това го раздуваше още навремето по италианските вестници, и носел 1 кг взрив, който да постави в колата на Лех Валенса и да го взриви. Представяш ли си! Аз Иван Дончев го познавам, двамата бяхме шегаджиите, дето се вика, на посолството. Весел младеж. Той беше втори секретар към търговското представителство, не беше в посолството, както наскоро писа наш вестник. Основната му задача беше да установява контакти и да събира информация от трите италиански профсъюза. По никакъв начин човек, който го познава, не може да си представи, че става за конспиратор. Нека сега тресне едно дело срещу Импозимато в Страсбург, за да видим как ще се оправдае, защото той не привежда и едно доказателство в книгата си. Използва спекулативно само косвени улики срещу тримата българи. - Какви са тези улики? - Показания на Агджа, и то на по-ранен етап, от които впоследствие и в последната си книга вече се е отказал. Едно от тях е, че Иван Дончев иска да убие Валенса. В книгата на Импозимато “Атентата срещу папата” има и една друга чудовищна лъжа – изчезването на Емануела Орланди. Преди Агджа с ориенталската си фантазия твърди, че изчезналата Орланди – 16-годишно хубаво момиче, дъщеря на висш служител във Ватикана, е отвлечена от “вълците”, за да бъде разменена за него. За нея могат да се лансират много правдоподобни версии. Но Импозимато използва и тази драма и казва – българите и руснаците отвлякоха Емануела Орланди. Това е човек, който не е съвсем нормален. Между другото, всички тези и много други работи са опровергани в новата книга на Агджа. Както казах, той е фантастичен лъжец, но в случая, понеже съм запознат с нещата, излага много неща правилно, едно към едно. Пише например как Мартела, когато отива при него в затвора, му показва снимки и му казва - ще покажеш тази снимка, и тази, и тази, ей тия ще посочиш. След това влиза секретарката и вече правят протокола. Невероятна книга. Според мен тя трябва да се преведе на български, защото напълно разрушава т.нар. българска следа и намеква, че всичко – и вдъхновители и изпълнители, е в рамките на организацията “Сивите вълци”. Това са изводите и в книгата на Марко Ансалдо и Ясмин Таскин. Лично за мен тези книги, издадени точно 30 години след покушението, разбиват окончателно “българската следа” на пух и прах. Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ