Кой не е чувал “Как си? Идеал Петров!”? Но знаем ли кой е този човек? Живял ли е наистина? С какво се е занимавал и защо името му е придобило такава непреходна слава?
Оказа се, че зад това интересно име стои още по-интересна личност. И това е личността на един емблематичен български актьор, живял през първата половина на миналия век, превъплътил се в стотици образи на театралната сцена и притежавал завидна популярност не само в родната Варна, а и в цялата страна. 

Кларнетистът Росен Идеалов, който е потомък на Идеал Петров и пази ревностно спомена за своя именит дядо 

“Преди повече от век, през 1899-а, във Варна се ражда моят дядо, прочутият актьор Идеал Петров. Актьор от най-висока класа. От поколението на Станиславски, Сава Огнянов и Стоян Бъчваров и техен ученик, в някаква степен. Съпругата на Идеал - Роска Петрова, също е актриса, с която живеят близо 50 години заедно”, разказва внукът Росен Идеалов.

Идеал Петров бил много будно, но и буйно момче - изключителен плувец, който плувал редовно Варна - Галата. Луда глава, дружал с децата от рибарския квартал. Оказва се обаче, че съдбата не е определила лесен живот за него. Все още никой не може да даде обяснение защо майка му го кръщава точно Идеал, но е факт, че  като дете той има доста неприятности заради името си и е бил обект на подигравки.

Още докато е бил малък, баща му, който е обущар, емигрира в САЩ в търсене на Американската мечта. След неговото заминаване майката се омъжва за друг мъж, когото Идеал никога не приема и с когото е бил в изключително деликатни отношения до края на дните си.

Още от ученическата скамейка Идеал участвал в самодейни трупи и дори сам организирал доста артистични прояви. Като 14-15-годишен младеж заедно с прочутия диригент Асен Найденов, който тогава е изучавал цигулка, организирали музикално-театрални вечери. С тях дори гостували в други градове. Асен Найденов в интервю разказва, че при едно от техните “представления” някой не успял да каже добре репликите си и публиката ги подгонила, та трябвало бързичко да избягат през прозореца, за да се спасят от гнева на зрителите.

След това животът на Идеал продължава в същия стил на приключенски екшън

Той бяга от армията поради простата причина, че органически ненавижда насилието и не успява да понесе военните порядки. Както си му е редът, неговият артистичен ум измисля следния сценарий - увива в черен плат парче сапун и заплашва своя офицер, все едно че държи пистолет. Убедил го, че ще го гръмне, ако офицерът не спре да тормози него и останалите войници. След тази постъпка, разбира се, го грози военен съд. За да го избегне, заедно с приятел рибар, Идеал преплува Дунава. Тази дистанция не е никакъв проблем за него, защото бъдещият актьор е изключително добър плувец. За жалост ги хващат и няколко месеца двамата стоят в лагер за бежанци в Румъния. Това, естествено, не им се харесва и една вечер той и приятелят му напиват охраната и преплуват Дунава обратно до България. Там се качват на турски кораб, който по-късно спасяват, защото се оказват единствените хора, заедно с капитана, не боледуващи от морска болест. За благодарност той, отклонявайки кораба, ги довежда в Одеса.



И отново обрат на съдбата, защото Идеал попада в обоза на Червената армия 

Човекът, който не е хващал пушка, се включва косвено във военните действия. За жалост, там заболява от холера, но отново е сред малкото щастливци, които биват излекувани.
Няколко години след революцията в Русия той попада в една изключителна артистична среда. Гледа театри, запознава се със Станиславски и неговата театрална система. За жалост, поради вродената си скромност, той отказва поканата да учи театър там. Тогава му издействат връщане в България и амнистия. И през 1919 - 1920 г. Петров се записва като стажант в театър “Варненска комуна” в трупата на Стоян Бъчваров.

Още с първото си участие, в което дори няма реплики, получава изключително ласкави отзиви. Макар и с второстепенна роля, той прави впечатление с магнетичното си присъствие на сцената и вродената артистичност, която притежава. Прекрасните отзиви за тази му първа роля могат да бъдат прочетени във вестници от това време. Това отваря широко вратите пред него и на следващата година той става дубльор на Стоян Бъчваров и един от любимите и най-добри негови ученици.

Оттук започва и стремителната му актьорска кариера. Няма театър в страната, в който да не е работил - от Русе до Пловдив, от Стара Загора до Плевен, та дори и в театъра в Скопие. По това време артистите са били основно в пътуващи театрални трупи, които обикаляли цялата страна, от големия град до най-малкото село и паланка. Актьорът е бил изключително тачен и обичан и от колегите си, и от публиката, и от критиката. Дори в Бургас са го наричали “нашия Станиславски” и не са искали да го пускат да се връща във Варна. Получава и покана да се включи в трупата на Народния театър, но на два пъти отказва предложението.

Идеал е силно привързан към родната Варна, морето и Морската градина. В по-късните си години той всеки ден се разхожда, а съгражданите му го поздравяват и му свалят шапка, защото има изключителен авторитет и сред колегите, и сред почитателите си.

Петров бил и истинска атракция, когато обикалял пазара, защото правел истински представления на живо 

Изключително учтив, той се спирал пред всички сергии и започвал да се пазари с голямо чувство за хумор. Тези сценки така развеселявали хората, че около него се събирала огромна тълпа, която се наслаждавала почти като на театрално представление.

Росен разказва още една случка. Когато Идеал Петров влиза в бръснарницата, като го вижда бръснарят, веднага хваща за яката клиента, когото подстригва в момента, и казва: “Бай Идеале, заповядай!”.

След 1923 г. Петров е играл предимно главни, но казва: “За мене второстепенна роля няма. Има само добре изиграна или не”, споделя спомени за дядо си Росен Идеалов.

В киното има само една роля. Играе в цветната версия на “Хитър Петър” в образа на Хасан паша, но не харесва киното, защото го смята за филмиран театър. Идеал е влюбен в сцената и в ролите, които пресъздава пред публика. Една изключителна личност, голяма фигура с невероятна харизма, която е добре да бъде запомнена от поколенията не само заради песента на Криско!