След освобождението на Плевен бойните каруци често се чупели и руснаците опознали Спас Ралчов. Коларят със златни ръце от бъдещата “Гренадерска” дочувал: “Братушка, поправиш?” и поправял каруца след каруца.

Дошъл важен офицер, отворил кожената чанта: “Ну скажи, братушка, сколько денег надо платит?”. Свел очи майсторът, но оня наредил да си вдигне престилката и изсипал пет хиляди сребърни руски рубли

Къща да си направиш, заръчали руснаците, с добро да ни помниш!

Не само къща, но тия пари отгледали сина на майстора - Ангел, който станал един от най-големите български народни художници и даровит скулптор. В края на живота маестро Ангел Спасов дарил обгрижената родна къща на градския съвет в Плевен заедно с всичките си творби.

Обещали му да доизживее там, а после къщата да бъде превърната в музей на живота и делото му.
За кратко след смъртта на бачо Ангел музеят просъществувал. 


Ангел Спасов, осмият от ляво надясно, пред него голямата му любов Мария Йорданович

После невидими вихри започнали да отнасят картини и скулптури, изчезнали ценните касетки със записани интервюта. Демокрацията май докарала някой си Мишо ли, Пишо ли, къщата музей вече се гледала през алчните очила на частните интереси и “кмет титан” на Плевен преди години положил подписа си на някаква хартийка.

Къща музей на именития българин от Плевен и народен художник Ангел Спасов вече няма.

Малкият Ангел расте в бедняшката Маньова махала, до гарата. Още в отделенията рисува, прави от кал човечета и коне. В първо отделение изрисува на плочката с калема хубаво момиче, децата го показват на учителя Дългия Андро. Учителят възнаграждава Ангелчо: “Рисувай, мое малко учениче, ти ще станеш художник!”. Но не само рисуването е в главата и ръцете: отливат камбаните на черквата “Св. Парашкева”, Ангел попива работата на майсторите, събира медните съдове вкъщи и импровизира леярна. Първият опит на бъдещия скулптор завършва с фиаско и вероятна пръчка на друго място отзад, тъй като пръстчетата са изгорени...

Детската мечта на злополучния леяр е задоволена: семеен съвет го прави щастлив и от есента на 1904 г. Ангел Спасов става възпитаник на Държавното рисувално училище в София, което ще завърши през 1911 г. с дипломата на художник-учител!

Семето попада в благодатна почва: учителят му по живопис се казва Иван Мърквичка, а по скулптура Жеко Спиридонов. Те ще оформят и шлайфат своя възпитаник Ангел Спасов заедно с други именити колеги: Антон Митов, Иван Ангелов, Андрей Николов, Петко Клисуров... Кой от кой по-именити, следвали за майстори в европейски академии в Мюнхен, Флоренция, Рим, Прага. Силният характер на Жеко Спиридонов явно е повлиял на Ангел Спасов, който завършва живопис при Мърквичка и показва изключителни надежди, но се посвещава доживот на скулптурата.
В студентството около плевенчанина цял рой другари, които оставят незаличими следи в изкуството: Владимир Димитров - Майстора, Константин Щъркелов, Симеон Велков, Станьо Стаматов. И една Мария Йорданович, чиято усмивка ще плени завинаги сърцето му!

Две години е по-възрастен от Ангел приятелят му Владимир Димитров, когото по-късно ще кръстят Майстора, задето винаги изпращал поздрав “Селям и на другите майстори!”. По-възрастен и поне с глава и половина над него. Имал Ангелчо само едно палто, били на гости с Владо и някой “чопнал” дрешката. Ами как се ходи из ледената София? Тръгвай, близо живея, имам две пелерини, ще ти дам едната, нали Христос така е казал за ближния... Навлякъл Ангел пелерината, тръгнал Владо да го изпраща и все едно Крачун и Малчо: нисичкият и набит Ангел вдигнал полите на пелерината и я държи като балерина, който ги срещне, се смее доволно от гледката.

Иде Владо в квартирата и вижда празна чиния, явно Ангел пак е бил на театър или концерт, сам се хвали, че пести пари за театър: “Като си купя за десет стотинки хляба и за пет стотинки халва - цял ден изкарвам...” И добрият приятел му дума: “Море, Ангеле, познавам те, не си ял, я ставай да отидем да се нахраним!”.
Еднъж го подканя: “Хайде, Ангеле, къмто Борисовата градина. Късно ли, 10 вечерта? Море я върви, върви...” 

Взел си Владо тамбурата, пее и свири

Стой, вика тъмнината, кои сте вие и какво правите? Викал един стражар, а студентите отвърнали, че свирят и пеят. “Да дойда ли и аз?”. “Че за какво си ни?”. “За компания!”. И тръгнали тримата, чак до Четвърти километър, а Владо пеел “Ситен здравец, зелен здравец до коляно”.

Като завършили рисувалното, съдбата пратила Майстора в село Шишковци, Ангел останал в родния Плевен. Пишели си редовно, пращали новогодишни картички, Майстора все пожелавал мир. На 15 април 1942 г. пише на приятеля си Ангел: “Драги майсторе, Рано или късно ще доде възкресението на мъртъвците живи. Все с тази надежда се работи и живее, дано е речено по-скоро мир! Селям на всички майстори!”.

А на 8 май 1945 г. се възторгва: “Най-сетне сгромоляса се и централата на реакцията. Сега светът ще тръгне с още по-бързи крачки към своето единство и сигурно не е далеч денят, в който славянските народи ще се поздравят като съветски граждани. Да бъде светлина! Селям на всички майстори!”.


Ангел Спасов със състуденти, първият седнал отляво. Над него на рамото му е облегнат Владимир Димитров-Майстора

Освен художници, сред добрите познати на Ангел Спасов са Вазов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Ракитин, Николай Райнов. Веднъж вървим с Димчо и други приятели по “Нишка”, спомня си Ангел, и срещу нас се задава неговата любовница, ама с друг. Той се спусна към нея със закани, а ние едва успяхме да го задържим... Николай Ракитин беше често в ателието ми в Плевен, на чаша домашно обсъждахме творби на художници, писатели и музиканти. Вечерта преди трагедията го срещнах до кино “Москва”. Поздравих весело, но той ме отмина с блуждаещ поглед, а часове след това се хвърли от влака в тунела...

Любовта на Ангел Спасов е обречена от две неща: иска да посвети цялото време на изкуството и не желае да напусне родното гнездо Плевен. Четири жени са можели да пленят мъжа, но се разминават: видинчанката Севастица има заможен баща, който обещава да ги прати в Италия, “там да поживее и поработи такъв талантлив художник”.

Не мога, жали се женихът, аз имам близки, имам родители, за които трябва да се грижа... Жената обидена пише: “... който не ме харесва, на добър му час. Сбогом, Ангел Спасов! Желая Ви пълно щастие. Спомняйте си понякога за мен!”. 

Недка Кисьова от София среща взаимност у Ангел, но всичко се пречупва в нетърпението й по-скоро да премине под цветната дъга. Такъв брак той е лелеял в сърцето си само с колежката Мария Йорданович, по-късно художник и частен учител на дъщерите на Фердинанд Евдокия и Надежда. При Мария и двете й сестри имало обаче родословна гордост, че нямат право на брак, ако не притежават зестра, може би затова връзката не се консумира докрай. Така вероятно се явява и пречката пред Елин Пелин, сериозен кандидат за момата интелектуалка Мария Йорданович.
В списъка на известните живописни творби на народния художник Ангел Спасов фигурират 33. Скулптурните творения от 1910 до 1970 г. са 105. В обществения живот на Плевен е активен член от 1911 г. на читалище “Съгласие”, от 1945 г. е избран за председател. При основаването на групата на художниците в Плевен е избран за председател. Градът му оказва почит с чествания на юбилеите, носител е на златна значка за активна читалищна дейност, кавалер е на Народен орден на труда - златен, орден “Кирил и Методий” - първа степен, орден “Червено знаме на труда”.
През 1970 г. в Плевен честват своя талант. Неговият ученик Светлин Русев прави “с много обич” словесен портрет на “бачо Ангел”. 

Културтрегерът от Плевен Никола Попов подготвя книгата “Живот в сянка”, чийто ръкопис залежава по различни причини през 1979 г. Едва през 2007 г. тази книга излиза от забвението. 

Авторът й споделя нещо необяснимо: “В текста през 1979 година на доста места бяха цитирани оценки на Светлин Русев, който без съмнение е най-добрият познавач на творчеството на Ангел Спасов и с най-големи заслуги за популяризирането му. Сега, когато пристъпих към отпечатването на книгата, Светлин Русев неочаквано ми забрани да ползвам негови цитати, оценки, изобщо неговото име в книгата”.

Днес вече е късно да разберем какво е накарало Светлин Русев да се дистанцира така драстично.

Не е късно в Плевен да се извинят на Ангел Спасов, че е забравено завещанието родната къща да стане музей. Големият скулптор и народен художник не можа да надвие белодробно възпаление и се предаде навръх Коледа на 1974 година. 

Борислав КОСТОВ
/вестник "Над 55"/