Един от сервитьорите, обслужвал по онова време култово заведение, разказва, че на компанията си Парцалев поръчвал от най-хубавото уиски, бадемови ядки и...хемендекс. И досега сервитьорът не може да проумее защо точно хемендекс. Първият път, когато Парцалев гостувал в Хасково, дошъл заедно с Невена Коканова и Стоянка Мутафова, които щели да представят  “Котка върху горещ ламаринен покрив”.

Двете върли приятелки седели тихо и кротко в близкото барче, поръчали си пиенето и чакали часа, в който ще се появят на сцената. Дали от оригиналното уиски или поради друга причина, но Мутафова си имала сериозни проблеми с бутафорното легло, които проблеми публиката взела за част от играта и хората се спукали от ръкопляскане. За Невена Коканова било по-лесно, защото ролята й била на инвалид в количка. Същата вечер Парцалев нямал участие и се изнизал към Минерални бани заедно с познат музикант от Хасково. Яли, пили и се веселили, а по време на почивките се плискали в басейна с минерална вода. Персоналът  още помни култовата фраза на Парцалев: “Че то тук водата била много минерална, бе. С едната ръка се държиш отпред, с другата отзад и хем не потъваш, хем хубаво ти става...”


Георги Парцалев след баня

По време на един от  литературните  празници “Южна пролет”, пристига  и култовият поет и драматург Радко Радков, любимецът на Людмила Живкова. Той  е  единственият творец, удостоен по изключение два пъти, с международната Наполеонова награда „Солензара”на Френската академия на науките. Акад. Жан Гитон го нарича „Наследникът на Шекспир” и това е напълно справедливо, защото той е един от малцината творци в България, които оставят ярки следи в културния живот на страната. Незабравим е мигът, в който поетът се среща с великия бас Борис Христов. Пред него, в резиденция Бояна, Радков рецитира своя „Монолог на Патриарх Евтимий”. Развълнуван от чутото, великият бас отива при поета, прегръща го и казва: „Няма ли композитор, който да създаде опера по този текст?...” Оказва се, че няма. Затова пък с личната намеса на Людмила Живкова поетът успява да издаде стихосбирката си „Византийски напеви”.

За съжаление всичките тези успехи не носят радост на ранимата душа на поета. Ето какво казва неговата съпруга по този повод: „Той не можа да угоди на нито една власт. По времето на Тодор Живков не беше приет, защото е семинарист, баща му – царски офицер, а чичовците му – в затвора.  По времето на СДС изведнъж културтрегерите се сетиха, че Радко е писал за Кремиковци, че Павел Матев ни е бил кум и пак не беше приет. После дойде Царят на власт, вместо да бъде реабилитиран като син на царски офицер, тогава обявиха, че бил придворен поет на Людмила...


Поетът на среща с папата

Така не можа да угоди на никоя власт. Но през 1985 г. е поканен във Ватикана да представи пред папа Йоан-Павел II пиесата си за братята св. св. Кирил и Методий – „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяването на Светите братя за покровители на Европа. Когато паднала завесата и възторжената публика извикала автора да се поклони, папата с изненада погледнал Радко и казал: „А аз мислех, че сте класик от времето на Шекспир“. После си говорили на латински. А със Светослав Рьорих пък са си приказвали на санскритски и Радко му посветил един сонет на блестящ руски език, по думите на руснаци.“ Дали това пренебрежение към неговия творчески труд или има и нещо друго, но поетът свиква с чашката и по-късно попада  в лудницата “Церова кория”, където влиза, за да лекува алкохолната си зависимост…Умира през 2009 г., като ни оставя едно великолепно наследство като проза, публицистика и поезия. И с право хората от Минерални бани, които още помнят неговото гостуване, се гордеят, че са познавали този невероятен човек.


Атанас Свиленов

И Атанас Свиленов остави трайни спомени

Готвачката, присъствала на едно от събиранията в Минерални бани, си спомня: „В Минерални бани дойдоха една група поети и писатели, сред тях имаше и двама актьори. Такава весела вечер си спретнаха, че някъде след полунощ Радко Радков започна да им чете гей сонети, които явно се бяха родили същата вечер. След всеки куплет изригваха луди ръкопляскания. В онази нощ, която още помня, в компанията бяха и Георги Парцалев, Атанас Свиленов и един нежен, местен аптекар на име Любчо…” Оттогава, в жълтите истории на бохемата, често се споменава и за един мерак на същия този Любчо:   “Искам да съм център нападател на “Канев”, да излъжа цялата отбрана, да остана сам пред вратата и да бия аут. И всичките на стадиона да викнат :”У-у-у да те е... в г...Ей това искам да чуя и тогава да си тръгна от този свят...”

Истината е, че Любчовата мечта не можа да се сбъдне, както не се сбъдна и тази на мастития критик Атанас Свиленов. Той е поканен в Хасково специално за партийното обсъждане на филма “Една жена на 33”. При соца имаше такава традиция – ако на някого от първия ешелон в държавата не му се понрави  нов български филм, той се предлага за обсъждане от партийния елит в градовете, та други да отсекат главите на създателите му. Между впрочем точно така стана и с “Една жена на 33”. Та след обезглавяването на филма и взетото партийно решение да се забрани за прожекции като несъвместим със социалистическия морал, група журналисти поканиха Свиленов в култовия през онова време за хасковската бохема “Клуб 13”. Някой беше донесъл една дамаджана с узо и разпивката стана леле мале. В един момент обаче мъжката половина от пируващите настръхва. Оказва се, че от известно време Свиленов пуска ръка на един от мъжете и атмосферата се нажежава. Виждайки това, няколко души веднага измъкват кинокритика навън и скандалът се разминава. Но това, разбира се, се случва по средата на 80-те години, времето, когато за подобни забежки въобще не се говореше. Дори не беше се появила и култовата епиграма на Радой Ралин, посветена на известен актьор:

“На Марица Гица вири цица,
  от върбата гледа Спас –
  в погледа му няма страст – педераст!” 

Това навярно отдавна е забравено, но в хасковските Минерални бани още благославят с добри думи големия Радко Радков. Човекът, който само за една нощ успя да  покаже на много хора какво значи истинско, талантливо творчество, макар и написано на бяла салфетка. И на коляно…

Тодорка НИКОЛОВА, Хасково