Репортер на вестник „ШОУ” се срещна с ексдепутата от началото на прехода Христо Марков. Той е само на 28 години, когато влиза в НС. Двата мандата на пловдивчанина са знакови за бъдещето на България. Той е народен представител във Великото Народно събрание и в това. Герой в наши статии и интервюта. Освен за личния си живот, Марков говори и за излъганите сини мечти, за надеждата в доброто на България, която той и колегите му тогава са имали. Анализира настоящата политическа обстановка и споделя предвижданията си за парламентарните избори. Когато става депутат, той е много млад. Сега е улегнал, въздържан мъж, но все още в очите му е живо пламъчето на боеца. За съжаление ентусиазмът вече е заспал, вярата е разклатена и светлина в тунела Марков не вижда.
- Г-н Марков, преживяхте редица катаклизми. Бяхте изгонен от собственото си жилище, разболяхте се, как сте сега?
- Спечелих битката в съда за жилището си. Най-накрая се оказа, че в България има справедливост и аз я дочаках. Вярно, с цената на много последствия срещу здравето ми. След две негативни решения на Районен и Окръжен съд - Пловдив, намерих начин да спечеля. Аз съм един от малкото, които докараха бракоразводно дело до Върховния касационен съд. През 2013 година моята бивша съпруга ме изхвърли от дома ми с помощта на пловдивската полиция и конкретно на Трето районно управление. След това жена ми, за да удължи агонията ми, седна и написа сигнал до прокуратурата и един магистрат подписа постановление да бъда приведен в съда, че съм луд. Както си спях една сутрин, в 8 часа се звъни на вратата. Отварям аз по гащи, насреща двама полицаи. Казаха ми, че трябвало да ме доставят в съда, а аз не знам защо, не съм уведомен за това. Облякох се, слизам долу, като джихадист, като особено опасен престъпник, ме качват в една камионетка с железни решетки, в която возят лудите и убийците. В съда ме доставиха, а там в жалбата на жена ми пише, че съм луд и особено опасен за обществото и държавата, защото непрекъснато давам интервюта. Тогава тя имаше предвид вестник „ШОУ”. Прокурорът ме попита знам ли за какво съм там, след като казах не, отложиха делото една седмица. Като се явих, пак имаше психиатър от пловдивския диспансер. Той констатира, че аз не съм луд, и каза, че делото трябва да е обратно, да бъде заведено срещу жена ми и срещу майка й, защото очевидно лудите са те. Съдията взе да се смее, каза, че това е безумие. Както и да е, само да поясня, че апартаментът е купен от моята майка, но след брака. При развода трябваше да се дели, но бях изхвърлен. Но на 13 април 2016 година Върховният касационен съд, където се явих сам, защото аз нямам пари за адвокати, постанови решение, с което бях върнат в апартамента си след три години битка. Така че искам да кажа на всички български граждани да се борят за правата си, дори решенията на първоинстанционния съд да са негативни за тях, да продължават битката. Все пак има справедливост. 

- Вие преживяхте доста трудни моменти, живеете на вилата си в село Брестовица, когато бяхте изгонен, нямахте пари, храна, приятели ви пращаха средства, как преживяхте това?
- Не ми се спомня за това. Сега, като се връщам назад, не знам как съм го преживял. Наистина, друг човек може би нямаше да издържи на това, през което преминах. Няма никога да забравя, когато през 2013 година бях изхвърлен, се качих горе във вилата. Там първо нямаше ток, а дърва изобщо нямаше. Беше минус 21 градуса, така съм спал, студ, без никакви пари, без ядене, страшно беше. Не знам как издържах. Човек трябва да умее да стиска зъби и да се бори. И освен това дело за апартамента, съпругата ми беше завела дело за принос в семейното огнище. Нейният принос според нея бил 90%, а моят 10%. Представяте ли си, на всичките ми заплати като депутат, на всичките ми старания да купувам вили, да помагам на семейството, искаше имуществото ми да бъде разделено 90 на 10 в нейна полза. Тя ми обра всички ценности.



- Все още ли няма следа от тези колекции от ценни монети, картини?
- Никаква следа няма да съжаление, въпреки многократните ми сигнали до полицията и прокуратурата, резултатът е нулев. Бившата ми жена изнесе тези ценности. Всичко е описано. Ще ви кажа малка част от липсващото. Липсват около 60 древни тракийски монети, сребърни статери, златни монети, от остров Тасос, такива на тракийското племе дерони. Някои от тракийските монети съм купувал от иманяри, не е законно, но си бяха моя собственост. Аз имах една от най-богатите колекции от картини на Илия Бешков. Може би след сина му, бях човекът, който има най-много негови творби. Така е, защото баба ми и дядо ми са били много близки с брата на Илия Бешков - Иван. От него съм получавал, от него са купувани, той беше убит от Народния съд и покрай него се сдобих със страшно много картини на брат му. Те са много ценни. Приблизителна оценка на някои от тях - 10 хиляди, 8 хиляди, 6 хиляди долара и други. Това са оценки от специалисти. Става въпрос и за картини на Васил Стоилов, на Георги Божилов-Слона, на Христо Мазнев, Йордан Парушев, става въпрос и за марки, за 5 златни монети, които бяха подарени на малкия ми син от неговия кръстник, бившият министър на отбраната Александър Сталийски и т. н. Много ценни неща изчезнаха, най-интересното е, че от касата, от която изчезнаха, жена ми беше взела и приложила в едно от делата мои снимки с любовница. Тази снимка можеше да се вземе само от касата, в която аз я бях поставил. Но прокуратурата не реагира и на това. Начинът, по който изчезнаха тракийските монети, част от картините и марките, е ясен и виден, не беше трудно на полицията да открие кой ги е откраднал. 

- Не е ли грозно, г-н Марков, след толкова години брак и двама пораснали синове, да имате такива отношения и да не комуникирате с бившата си съпруга? 
- Какво да кажа, грозно е, за всичко това аз съм си виновен, това е най-важното. Всичко това ми се отрази на здравето. Освен диабета, се събраха и куп други болести. Преживях една изключително тежка 7-часова операция на гръбначния стълб, от която се върнах от оня свят. След тази операция на дисковата херния, това нещо рецидивира, отново лежах в болница. От три години, откакто започнаха проблемите, съм все по болници. Сега съм относително добре.

- Живеем в бурна политическа обстановка, вие сте емблематично лице на прехода. Бяхте един от пловдивските депутати по време на управлението на СДС, бяхте син народен избраник при покойния президент Желю Желев. Направете паралел между тогава и сега, какви са приликите и разликите, негативите и позитивите.
- О, разликата е огромна. Двата мантата, през които бях депутат, по времето на Великото Народно събрание и след това, имаше най-общо казано надежда. Тогава имахме вярата, че нещата ще станат, първо, по-бързо, и, второ, че ще изплуваме. Оказа се, че сме живели в една голяма илюзия. Не оценихме опасностите, или по-скоро ги подценихме, бяхме излъгани. Говоря за по-обикновените хора, които живееха с някаква надежда. И акцията с 39-те, неподписването на конституцията, по-късно по време на правителството на Филип Димитров се опитахме да направим нещо по-различно. Оказа се, че уви, не е така. Подценихме ролята на Държавна сигурност, това го казвам категорично. След като почти три години се рових в архивите на Комисията по досиетата. Подценихме ролята на тези 200-300 фамилии, които управляват държавата и до сега. Малко да мръднете из провинцията и задължително се натъквате на някоя от тези фамилии, която управлява. С това трябваше да започнем, а ние почнахме със смени на директори, шефове на полиции, на стопански ръководители. А всъщност никой не пипна голямата мафия. Тя освен че беше акуширана от структурите на ДС, се оказа, че е здраво окопана във властовите среди повече, отколкото предполагахме. Няма какво да се лъжем, това е проблемът, а можеше да бъде променено. Когато за това имаше реална възможност, по време на управлението на Иван Костов, се оказа, че сме пропаднали в поредната измама. Знаете за приватизацията. Бившият президент Петър Стоянов е много прав. Той казва, че Костов направи приватизацията така, както би я направил Андрей Луканов. И някъде около 45 милиарда държавно имущество беше разпродадено, в държавната хазна се върнаха не повече от 5 милиарда лева, всичко останало изчезна в частни ръце. Първата голяма излъгана надежда на хората беше по време на Лукановата криза, когато действително изведнъж държавата се оказа без нищо, а надеждата беше тогава, че ще започне да се оправя нещо, оказа се твърде краткосрочно всичко след освобождаването на цените. По време на правителството на Филип Димитров бяхме излъгани. Следващото разочарование беше отново Иван Костов. Сега научаваме за срещите на Костов с покойния Николай Добрев, с Георги Първанов във вилата на митичните братя Джанкови на „Витоша”. И логично 2001 година политическото в България се разпадна с идването на Симеон Втори. Сега ще ви кажа нещо интересно. Стефан Савов, бившият председател на Монархическата партия, по времето на Жан Виденов, отиде за пореден път в Испания на гости на царя. Като се върна, дума не иска да продума за това посещение, а друг път винаги разказваше. Една вечер бяхме в един ресторант и той каза: „На царя не му е чист косъмът”. Никога не забравих тези думи. Той сподели, че имал определена среща с царя, но секретарката го помолила да изчака, защото Симеон имал друга много важна среща. Чакал Савов над час, а като се отворила вратата, видял да излизат Гиньо Ганев и генерал Любен Гоцев. Това става в края на 95-а или началото на 96 година. 



- Г-н Марков, как анализирате сегашната политическа обстановка? 
- Тъжна, много тъжна. Нищо няма да се промени. Според мен резултатите от предстоящите предсрочни избори няма да променят обстановката. За съжаление според много от анализаторите има голяма вероятност БСП да спечели изборите. Аз не мисля, че победата, както казват, е на президента Радев. Победата си беше на БСП и на Корнелия Нинова. Заради ред грешки на ГЕРБ и Бойко Борисов за Радев гласуваха и много десни хора. Въпреки че Борисов направи това, което можеше да направи. Не бива да си правим илюзии, че ако не се беше появил Борисов, дясното щеше да се запази и да оцелее. То беше разбито. Появата на Борисов е положителна, но смятам, че той надцени себе си, започна да прави много грешки и за това се стигна и до сегашната ситуация. Една от грешките му е огромната му самовлюбеност, освен това той заложи на много хора, които го подведоха или пък откровено работеха за загубата. През годините обаче той запази своята харизматичност. Заради него оцеляха реформатори, и патриоти и други. Борисов си има много лични позитиви, но както много от българските лидери Борисов няма почти никакъв усет за хората, с които работи.  

- Как си представяте края на парламентарните избори? 
- Тази мошеници в парламента за пореден път се изгавриха с народа. Българският народ поиска мажоритарни избори. 2,5 милиона поискаха това. Та за изборите -ще има някакъв паритет между ГЕРБ и БСП. Не е без значение кой е на първо място, но лицата няма да се променят. Не смятам, че ще има коалиция между двете партии. Ако БСП са първи, ще направят коалиция с патриотите, ако ГЕРБ победят, ще се съюзят може би с реформаторите, ако влязат, ако не с патриотите и Марешки. Това е, няма да има нищо ново. Щеше да има ново, ако имаше мажоритарни избори. Аз съм бил мажоритарно избран и знам добре предимствата на мажоритарния вот. Тези мошеници в парламента изпитват ужас, че е възможно да се подложат на мажоритарен избор. Защото тогава може да се окаже, че лидерите им ще загубят. Кой ще гласува на такива избори например за Радан Кънев или за Желю Бойчев. За домоуправители няма да ги изберат хората, камо ли да ги изберат мажоритарно. 

- Да ви върна на местна тема. Как ще коментирате пловдивския скандал с кмета Иван Тотев? 
- Е, ще му повдигнат ново обвинение, ще последва същата история. Не знам. Аз слушах внимателно пледоарията на неговия адвокат Илиян Василев, който бе открил един дребен процесуален пропуск на прокуратурата, не знам дали е умишлено. 

 - Чисто човешки да ви попитам, когато бяхте депутат и се борихте за светлото бъдеще на България, така ли си я представяхте след 20 години? 
- О, не. В никакъв случай. Аз съм убеден, че никой не е предполагал, че такова нещо ще стане. Може би големите играчи са очаквали, че ще бъде така. Но това  явно е предначертано. За първи път станах депутат във Великото Народно събрание на 28 години, сега съм на 55. Нищо не се е променило. За съжаление.  

- Ще излезем ли някога от прехода? 
- Въпросът е да се намерят точните хора. Но ние нямаме политически лидери за това. Бойко Борисов имаше чудесно желание, но хората около него се оказаха некачествени. Когато у нас се намерят лидери като Орбан в Унгария, само него давам за пример, тогава може да се оправим. Не виждам светлина в тунела. Нямаме точните лидери. Една трета от депутатите в парламента са мъртви души, те не са се обадили по време на мандата си. Как да се оправи тази държава? 

Красимира ГЕШЕВА