Интересна е съдбата на бай Васил Василев от Пловдив, който наближава достолепните 93 години. Още в детството си се отличавал от връстниците си с това, че от 10-годишен пеел в църковния хор, а знаел всички песнопения наизуст и станал за пример на всички.
Като войник служил в 21-ви полк в Смолян и заслужил да го изпратят още на третия месец в Школата за запасни офицери в София. Годината била 1944-та и веднага след бомбардировките на София командването ги насочило към Сливен. “Тук вече се проявих с музикалните си способности - усмихва се дядо Васил и добавя. - Командирът все на мен казваше: “Василе, дай тон за песен” - и аз веднага отпусках гласните си струни”.

Допреди около година към пловдивския пенсионерски клуб “Отдих” в район “Западен” редовно се изявявал като солист във фолклорната група “Родопски звуци”. И досега продължава да пее и свири на хармоника по различни поводи. 

Дядо Васил е роден в Смолян на 27 октомври 1924 г. 

Бил най-големият между шестимата си братя и двете сестри

Много се обичали и не можели един без друг. С възхищение си спомня и за баща си Бешо Таков, който се славел като талантлив гайдар и свирел в родопския оркестър “Сто каба гайди”. Хората щом го чуели се захласвали и му се наслаждавали.

“Един ден пред бившето кино “Република” в Пловдив срещнах жената на живота си. Казваше се Верка. Нямаше по-красива от нея в Града на тепетата. Като се движеше по улиците, всички мъже се обръщаха да я заглеждат. Аз обаче се чувствах горд от всичко това и никога не съм я ревнувал. Цели 52 години живяхме, без да си кажем една лоша дума, но през 2001 г. почина, милата! Беше ми много тежко, но децата не ме изоставиха нито за миг да падна духом”.

Васил е завършил навремето икономика на промишлеността и право. 23 години работил в завод “Бряст”, първо като счетоводител, после достига директорския пост. С гордост споделя, че е

успял да развие завода и да го издигне до водещите в страната

По-късно ръководи 12 години Окръжното управление на горите. Всичките си усилия насочил за подобряване състоянието на предприятията в Тополово, Леново, Старосел и Пловдив. Дори смогнал да направи 5 дърводелски цеха, с което създал препитание на около 1000 души. И ето какво си спомня днес бай Васил: “Тогава селското ни стопанство разполагаше с над 100 000 дка и отглеждахме над 45 000 овце. 

Лично Тодор Живков оцени високо работата ми тогава 

и дори дойде на крака, за да ми закичи на ревера “Златен орден на труда”, хвали се възрастният човек. 



Съпругата му пък 25 години учителствала като преподавател по цветарство. Сега, привлечен от красотата на цветните алеи, красиво оформени от градинарите в Пловдив, той обича да присяда на пейка и любувайки се на цветята, да си спомня за нея. 

Този сладкодумец Васил Василев е дядо на известния български цигулар Васко Василев. По-малкият му син Чавдар работи в БАН, но намира време да го навестява и го извежда с колата до вилата. По-големият син Петър е баща на Васко. Майка му Красимира е известна пианистка. Васко има три сестри: Вилиан, Виктория и Вероника - също музиканти от световна величина, както и един споминал се рано брат.

Дядо Васил почти на един дъх изрича: “Никога не съм изпуснал концерт на внука си в България. Заради него съм ходил къде ли не, че дори обиколих почти всички градове у нас. Той е най-голямата ми гордост, защото прослави името ми по света. Особено се въодушевявам, когато публиката почне да го аплодира на крака. Тогава най-много ми се иска да полетя от щастие...”, усмихва се бай Васил и без да крие сълзите си от щастие, добавя : “Аз му обещах да живея до сто години, а той се зарече по тоя случай да ме запознае с английската кралица Елизабет. До мене достига слух, че Васко бил неин любимец, покорена от музикалните му изпълнения”.

Споменът за Васко го върна към незабравимия 14 октомври 1970 г., когато той се е появил на белия свят. Грижите по отглеждането му били поети от дядото и съпругата му Верка. Малчуганът бил едва на три месеца, когато пристигнал с родителите си в Пловдив. Поради голямата им заетост грижата била поета от възрастните, но това им доставяло радост и те го чувствали като свое дете. То не било капризно и не създавало проблеми. Всички деца от квартала обичали да играят с него. Музикалните способности на Васко се проявили отрано. Дядо му пеел много често песнички. Детето откликвало с особено внимание. Фактът, че прадядо му е бил изкусен гайдар, говори за генетична наследственост. Може би затова

Васко е гордост не само за рода си, а и за света

Въодушевен, бай Васил показва снимка как Тодор Живков е взел в ръце 7-годишния Васко. В този ден имало тържество и Васко бил поканен да свири. На въпроса от възхитения държавен глава какво иска да му подари за хубавото изпълнение на цигулка, той бързо отвърнал “Един сладолед!”. 

И едва на 10 години правителствена стипендия отвежда Васко в Централното музикално училище към Московската консерватория. С него заминал и баща му, на когото осигурили кола, квартира и работа в посолството. В Пловдив пък завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. В Лондон след завършване на Кралския музикален колеж през 1994 г. става най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера, където редовно свири и като солист. Имал е изяви в 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свири на цигулка “Амати”, от които имало само 10 в света и са на около 305 години. 

Наред с постиженията му, неговият дядо мечтае, докато е жив, да види внука задомен за японката и да има свое дете. То може да е още по-даровито, смята дядото.

Андрей АНДРЕЕВ-Редкин, Пловдив