Доц. Васил Сивов е икономист и политолог, преподавател в Стопанския факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Специално за в. "Струма" той коментира актуалната политическа ситуация в България, като повдига завесата и осветлява организаторите на протестите на жълтите павета.
 В началото на анализа доц. Сивов проследява терминът "олигархия" от древността до най-фрапиращите проявления у нас като "актуалния скандал с кръга "Капитал" на Иво Прокопиев под съмнение за източване на пенсионния фонд "Доверие" и "Алианц България" и полагащ неимоверни усилия да свали сегашното правителство. Тази разнопосочност на политиката и бизнеса стана причина българският преход да остане на своя зачатъчен стадий."

На въпрос можем ли да наречем олигарх и финансовия спекулант Джордж Сорос един от най-влиятелните хора в Източна Европа, доц. Сивов обяснява. 

Сорос е един потресаващо талантлив хамелеон

съчетаващ гениалния играч на световните валутни борси и критика на пороците на финансовия капитал. Първите си пиратски набези извършва срещу европейските валути. През 1992 г. предизвиква "черната сряда" във Великобритания, когато курсът на лирата спада с 12%, икономиката понася тежък удар, а Сорос печели милиард долара. В същата година девалвира италианската лира, извършват се пожарни разпродажби на държавна собственост, изкупувана от спекулантите за жълти стотинки. Участва и в банкрута на Аржентина, където изкупува огромни територии, става едър производител и снабдител на Европа с говеждо в разгара на болестта на "лудата крава".

През 1997 г. неговата "зондеркоманда" се прехвърля на източния фронт със задача да стопира икономическия растеж на "азиатските тигри". В резултат на положените усилия валутите на Малайзия, Индонезия и Филипините рухват. В Индонезия се възцарява хаос, а за спасението на финансовата система на Малайзия се изразходват 30 млрд. долара, като развитието на страната се връща 10-15 години назад. Тайван също претърпява сериозни загуби и името на Сорос предизвиква такава ненавист, че със специален указ всеки, който сътрудничи на неговите фондации, получава обвинение за углавно престъпление. Единствено в Китай сороските операции претърпяват пълен крах поради липсата на вътрешни продажни доставчици на секретна информация.

Този кратък преглед показва как действа разрушителната машина с кодово название Сорос, която още през 80-те години нахлува в Чехословакия, Унгария, Полша и заема ключови позиции в Москва при Горбачов. На практика той е типичен представител на силите за бързо реагиране на глобалния финансов капитал. Водените от него финансови войни и провокираното пропадане на националните валути са оръжието, с което наказва неподчиняващите се на новия световен ред.

В бившите социалистически страни с фондацията "Отворено общество" и финансираните от нея неправителствени организации (НПО) той започна да определя направленията и кадрите на т.нар. "демократичен преход". В България Сорос е известен като щедрия спонсор и инициатор за създаването на около 20 мозъчни тръста, работещи за безалтернативното налагане на неолибералната доктрина в обществения живот. Под неговото крило знакови "експерти на прехода" като черния кардинал Иван Кръстев - основател на Център за либерални стратегии, вездесъщите Георги Ганев и Деян Кюранов, всезнаещият Огнян Минчев - основател на Център за регионални и международни изследвания, шефовете на особено агресивния проводник на реакционни тези за икономиката Институт за пазарни изследвания Красен Станчев и Светла Костадинова, специалистът по всичко Георги Ангелов от института "Отворено общество" и други видни и знайни герои от неправителствените организации (НПО) с пот на челото прокарват чуждите корпоративни интереси под маската на създаване на демократично гражданско общество. По този начин Сорос се превърна в решаващ посредник между олигарсите в прохождащите постсоциалистически страни и западните финансисти и активно се намеси в политическите интриги. 

Кои протестират в София и защо?

На този въпрос доц. Сивов дава подробен отговор с няколко акцента:  
Накратко казано, това са единият процент олигарси с техните монополи, партии, чиновници-къртици, медии, мозъчни тръстове и друга платена псевдоинтелигенция срещу 99-те процента бедни, безработни, наемни работници, дребни и средни предприемачи, редови интелигенти, млади хора и пенсионери, лишени от перспектива за съществуване. И докато февруарските протести бяха израз на всенародно отчаяние от монополно растящи цени и спадащи доходи, в летните липсваше общонационалната основа, те бяха лишени от икономически тревоги, бяха изключително политически, насочени към насилствена смяна на правителството. В тях царстваше езикът на омразата. Приказките за морал и ценности, отказът от диалог, предявените категорични искания - оставка на кабинета, разпускане на парламента, предсрочни избори носеха чисто политически превратаджийски характер. Обвиненията прехвърляха греховете на ГЕРБ върху новото правителство.

На практика целият този кичозно карнавален характер на летните протести бе демонстрация на пропаднали партийни върхушки - на застрашените от съд и затвор от ГЕРБ, на твърдите сини реваншисти, които не могат да се примирят със загубата на изборите, на прилепили се млади кариеристчета от различни псевдоекологични движения и религиозни секти. Достатъчно е да споменем одиозната фигура на Асен Генов - основателя на "Гневни млади хора", съучредител на фондация "14 януари", кандидат-депутат на Зелените, бивш горещ поклонник на "Харе Кришна", впоследствие превключил на "Харе Сорос!". Картината се допълва и от дефилиращите на летни кънки внучки на Милко Балев и Гриша Филипов, фамозната скандираща президентша Плевнелиева, "благородно възмутената" Севда Шишманова, шутовските изпълнения на Найо Тицин.

Зад "младите красиви професионалисти" с големи заплати обаче стои мобилизираната сила на олигарсите - наети охранители, статисти и футболни щурмоваци, агитки от пропагандатори, медии и рекламни агенции, зависими от грантовете сини, а и някои от червените интелектуалци. Хегемонията на партийни и олигархични интереси, диктуването на протестите с есемеси и Фейсбук въдвориха едно стадно поведение на протестите, неспособност за членоразделно общуване. Отсъстваше наброяващото почти 100 хиляди столично студентство с изключение на задължените да присъстват от Нов български. Твърде слаба и зле прикривана бе и имитираната подкрепа от западни кореспонденти и посланици. В крайна сметка тези протести останаха проява на една ограничена столична клика с немощен отглас в провинцията.

Така зад привидната спонтанност се очертава една добре структурирана мрежа от граждански организации и неформални структури с добре подплатени финансово "лица на протестите", усърдно работещи за дестабилизацията на страната. Ключови субекти в задкулисната схема са Иво Прокопиев с кръга "Капитал" и съкратената версия на икономико-политическата група "Глобална България" - "Типинг Пойнт", Центърът за либерални стратегии, фондация Институт “Отворено общество". Парите минават през фондация "Капитал". Главни спонсори - финансираният от Сорос, фондациите Форд и Рокфелер Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и Американската агенция за международно развитие USAID, наричаща се у нас "Америка за България".

Стана известно, че публичните лидери на протеста по този път са получили милиони долари. От сайта на тръста става ясно, че Училището за политика на Саша Безуханова, която стартира политическия проект "България може" и е спрягана за бъдещ премиер в служебно правителство, е получило 284 хил. долара за три свои проекта от 2007 г. досега. Общо 238 хил. долара е получил Институтът за развитие на публичната среда на бившия столичен омбудсман Антоанета Цонева.

Фондация "Риск монитор" с председател близкия на Миглена Кунева адвокат Йонко Грозев от Движение "България на гражданите" е спонсорирана с 341 хил. долара за няколко проекта. Фондация “14 януари”, сред чиито основатели е един от инициаторите на протестите - Асен Генов, е финансирана със 120 хил. долара за 2 свои проекта. Оглавяваната от политолога Огнян Минчев “Прозрачност без граници” е получила 205 хил. долара за 2 свои проекта. Други крупни получатели на пари от тръста са Институт “Отворено общество” с 950 хил. долара, Български център за нестопанско право и фондация “В помощ на благотворителността”, Институтът за пазарна икономика, Центърът на либерални стратегии. Това е истинското задкулисие зад фасадата на "моралния протест". Целта на организаторите е второ служебно правителство, което да префасонира управлението на страната по вкуса на спонсорите им.

Така доц. Сивов стига и до отговора на въпроса 

-Каква е ролята на президента в тази игра?

Той утвърждава политическата представителност на протестиращите. Стартира със сваляне на политическото доверие към кабинета, премина през определяне на протестите за "симпатични" и стигна до открито заявени "препоръки" за провеждането на нови избори. С налагането на частично вето върху актуализацията на бюджета президентът откровено демонстрира намеренията си да блокира работата на кабинета. Доводите му бяха политически провокативни и противоречаха на нормалната икономическа логика. Неговата половинчата позиция относно корекцията на държавните разходи противоречи на собствените му действия през 2010 г., когато като министър на регионалното развитие сам внесе предложение за актуализация в далеч по-големи размери от настоящата с увеличаване на бюджетния дефицит до 2,8 млрд. лева.

Същият този "непрозрачен" резерв за непредвидени и неотложни разходи, за който той настоява за точен отчет, по времето на неговото правителство безотчетно нарасна през 2010 г. с над 1,1 млрд. лв., с над 4 пъти по-голяма сума от предвидената в сегашната актуализация. Именно поради тази философия на изпълнение на бюджета 660 млн. от тези 1,1 млрд. бяха оставени в наследство на сегашното правителство като дълг към българския малък и среден бизнес.

Президентът услужливо забравя за тегления през януари т.г. от министър Дянков краткосрочен заем за разплащане със селскостопанските производители, 800 млн. лв. от който трябва да бъдат изплатени на ЕС до края на август. Като прибавим и 600 млн. лв. вноска в МВФ до края на годината, сегашният фискален резерв от 5,4 млрд. спада под своя санитарен минимум до 4 млрд. лв., от които 3 млрд. не трябва да бъдат харчени по закон, защото са гаранционни средства на Здравната каса и Сребърния фонд. Очевиден е стремежът на държавния глава така да върже ръцете на новото правителство, че то да не може да изплати наследените борчове от предишните управници.

В случай че беше осъществено ветото върху актуализацията, новият кабинет щеше да бъде изправен пред практическата невъзможност за изпълнение на приходите, тъй като трябваше да събере за останалите 6 месеца с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 г., т.е. да постигне ръст на приходите 13,7%, и то при ревизиран растеж на БВП от 1% и реално очертаващ се под 0,5%. В същото време правителството на Бойко Борисов изхарчи над 5 млрд. лв. от фискалния резерв, взе външен заем от 950 млн. евро и емитира ценни книжа и съкровищни бонове на вътрешния пазар за над 3 млрд. лв. - пари, които сега трябва да се връщат.

Наложеното вето на президента, посочващо като повод решението на правителството за нов заем от 1 млрд. лв., носеше явно злоумишлен характер. Отхвърлянето му от парламента показа настъпването на разрив във взаимоотношенията на двете държавни институции. Според оценката на проф. Иван Ангелов положението е толкова тежко, че за да оцелеят финансите на страната, ще бъде необходимо тегленето на нов външен заем за не по-малко от 2 млрд. евро. Това е жестоката реалност, която симпатичните и добре нахранени протестиращи не искат да признаят, е изводът на специалиста.


Доц. Сивов дава отговор и на въпроса за  външната подкрепа на протестиращите на жълтите павета. Подкрепа на протестите къде в по-завоалирана, къде в неприкрита форма, изказаха посланиците на Франция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и САЩ. И докато поразителният галско-тевтонски дует призоваваше за отказ от олигархичния модел, но не посочваше от коя страна на барикадата вижда олигарсите, белгийският и холандският дипломат видяха в протестите "знак за надежда" и "оспорване на легитимността" на българското правителство. Не стана ясно къде двамата посланици виждат идеалите и принципите като единствен духовен стимул на дефилиращите протестанти и как президентът по единодушното им мнение изпълнява ролята си на "гарант на единството на нацията".

Съвсем невинно в края на съвместното комюнике на посланиците на Германия и Франция се напомняше, че щом 40% от европейските фондове в България идват от джобовете на немските и френски данъкоплатци, то "доброто управление" на страната трябва да се съобразява именно с тях. Разбира се, шапката на тези изявления бе дадена от американския посланик Марси Рийс, която заяви, че протестите пораждали гражданския диалог, но той за съжаление бе напълно изключен в ултимативните искания на протестиращите.

Твърде емблематична бе появата на европейския комисар Вивиан Рединг в разгара на най-големите изстъпления пред парламента. Тя изяви съгласието си "с всички, които протестират", като очевидно имаше предвид само тези, които призовават за сваляне на правителството. Непосредствено след това говорителят на Европейската комисия Оливие Байи побърза да отрече демонстрираната подкрепа от Рединг на клонящия към крайни форми на насилие протест.

Обяснението за това единогласие следва да търсим в медийното, дипломатическо, политическо и пряко финансово съдействие на протестите от държавници и политици на САЩ и ЕС, реализирано чрез мрежата от неправителствени организации, интернет комуникации и телевизии, получаващи съответните суми от чужди фондове и фондации, както и съответните указания, обяснява доц. Васил Сивов и в заключение прави следния извод.

Така че когато свирките и вувузелите заглушават всеки разумен глас, когато техни превъзходителства от рождените места на олигархията високомерно ни дават уроци по демокрация, нека те и дирижираните от задкулисни кръгове протестуващи си дадат сметка докъде ще доведат продължаващите опити за дестабилизация на държавата. Българският народ ще получи поредния си горчив урок и малкото възможности за подобряване положението на бедстващото население ще бъдат пропуснати. Показните призиви от позициите на лицемерен викториански морал няма да нахранят гладните.

КОЙ Е ВАСИЛ СИВОВ

Доц. д-р Васил Сивов е преподавател в Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Завършил е Немска езикова гимназия в Бургас и "Икономика на външната търговия" във ВИИ "К. Маркс". Защитава докторат на тема “Международни сравнения на националните равнища на развитие в условията на интеграция” в Института по световна икономика в Москва. Има специализации по научно-техническа интеграция (в Института по икономика - Берлин, Германия); европейска интеграция (в Европейския колеж - Брюж, Белгия); технологически стратегии в кооперирането Изток-Запад (в Института по световна икономика - Москва); външноикономически стратегии (в Световния търговски център - Ротердам, Холандия).

Работил е в Института по международни отношения и в Института по свeтовно стопанство към Президиума на БАН, Института за социални и синдикални изследвания към КТ “Подкрепа”, Агенцията за икономическо програмиране и развитие, Славянския университет.

Научните му интереси включват методология на политическия анализ, стратегия на европейската интеграция, теория и история на международните отношения, методи на прогнозиране и сценарии на политически събития, глобални предизвикателства.