Някогашните български зими били люти и дълги, което налагало човек повече да се заседява вкъщи - около огнището, мангала, кахлената печка. Софийските интелектуалци били щастливи, ако могат да се доберат до кафене-сладкарница “България”, защото там, дори и през студените дни, било топло и уютно.
Можело е - докато пиеш кафето си - да прегледаш новите български и европейски вестници. Вихрят се оживени дискусии, раждат се вражди и приятелства, плетат се интриги, роят се злословия. Кафенето се посещава редовно от Цветан Радославов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Антон Страшимиров, Андрей Протич... В тези компании неминуемо се появява и тумбестата фигура на проф. Александър Балабанов, шумен и устат. Йовков, известен саможивец, обичал да седи сам на маса.
Според Иван Шишманов атмосферата в кафене “България” често пъти ставала много разгорещена, главно поради политически ежби, затова през 1919 г. Вазов престава да го посещава -

не иска да гледа озлобени морди

По това време София предлага богат избор и на клубове, където всеки член си има любимо място и обслужващият персонал знае неговите навици и предпочитания. Кой пуши пура, кой пие преди ядене мастика, кой чете английски вестници... 

Най-популярен е Военният клуб на “Цар Освободител” 7, където има зала за сказки и концерти, тук се организират и балове. От 1893 г. разностранна дейност развива Чешкият клуб на “Кракра” 16, където безукорното обслужване, кнедлите и бирата привличат мнозина. Особено място в живота на софийския елит заема “Юнион клуб”, в който има и читалня, и “столова”, там понякога идва Стамболов или Буров води свои гости чужденци. 


Вазов и проф. Шишманов често са заедно в салони и клубове

Първите ни частни “соарета” след Освобождението се организират главно за да се съберат “свои” хора, приятели, които няма да се дърлят за щяло и не щяло. Програмата е по домашному простичка: някой свири, някой пее, поднасят се чаши с чай, сладкиши или пирог, обсъждат се политически, обществени и културни събития. Така се появяват и “салоните”, в които, в определен ден на седмицата,

“своите” хора могат да наминат и без покана. 

Домът на писателя Михалаки Георгиев (между “Алабин” и “Граф Игнатиев”) бил привлекателно място за културтрегерите. Стопанинът, изучил се в Чехия, бил сладкодумен и елегантен. Свирел на пиано, на флейта, имал за хоби нумизматиката и минералогията, интересувал се от графология и хиромания. Съпругата му Магдалина Царичинска била възпитаничка на института за благородни девици в Киев, образована дама. 

Тук се срещат за първи път завърналият се от Русия Вазов с проф. Иван Шишманов, за да станат неразделни приятели. Тук гостуват с удоволствие д-р Кръстьо Кръстев, проф. Беньо Цонев, Тодор Влайков, Христо Белчев... Тук се огласява годявката на Иван Вазов с Атина Болярска. И пак тук, в този дом, Атина намира подслон, когато свекърва й една вечер заключва под носа й къщната врата с думите: 

“Върви си, Иванчо не те рачи!”

За салона на Султана Рачо Петрова има едно изказване на Симеон Радев: “... тук всичко беше европейско: обстановката, прислугата, целият начин на живеене. Не бе чудно, че чуждите дипломати обичаха да посещават тази къща. Самата госпожа Рачо Петрова беше крайно гостолюбива. Тя беше млада, с жив темперамент, може би малко по-шумна, отколкото се полагаше за съвършените дами, весела, духовита. Тя беше много привлекателна събеседница. Така от своя дом... направи център на великосветски живот. Но тя не се задоволи с това. Хрумна й по едно време да държи литературен салон за български писатели. Нищо не беше по-малко подходящо...”. Усеща се иронията в думите на г-н Радев. Навярно и той, като Екатерина Каравелова, е намирал Султана Рачо Петрова за лекомислена кокетка и интригантка.

Истински литературен салон има Евгения Марс

Съпругата на д-р Елмазов пише разкази, свири на пиано, умее да предразполага гостите. Ето какво споделя Иван Вазов след първата си визита там, предхождаща една дълга привързаност: “Тя имаше вълшебна фризура с диадема, която напомня богините в легендите: излъчваше прелест и красота и хармонизираше с нежните черти на лицето. Сервира ми мляко с какао, а по-сетне - чер хайвер на филийка хляб. Разговаряхме за поезия и белетристика и аз констатирах, че тя е начетен човек. Посвири ми и на пиано...”


Хотел-ресторант “България” и сладкарницата, която е любима на интелектуалците

Красивата Мара Белчева, вдовица и вече бивша придворна дама, също има литературен салон. В него обаче идват много тесен кръг приятели на нейния любим Пенчо Славейков, който е бил известен със сприхавостта си и  пиперливия си език. В дома й (на ул. “Христо Белчев”) Пенчо си има подреден кабинет. До него е големият салон с дебел бухарски килим, с меки удобни фотьойли, с маса за 10-12 души гости, украсена винаги с цветя, с колосани ленени покривки и скъпа кристална посуда. Най-често прекрачват прага д-р Кръстев, Петко Ю. Тодоров, Яворов...
“Великани, 

при които дребнава мисъл не се докосва”

ще напише тя след години. 

До късна нощ - разгорещени разговори на литературни, философски и политически теми. Е, и клюки, естествено. Тук се обсъжда например необичайната чувственост и еротика в творчеството на Кирил Христов. Краен, както винаги, Славейков коментира подигравателно: “Скрий се под полата на изгората, па мъти яйца. Ех, че уши за дърпане!”. И пак в този дом Пенчо Славейков пророкува, че бракът на чирпанлията с Лора Каравелова не е на добро и ще свърши зле.

Тодор Влайков в един период също се опитва да създаде литературно гнездо в Дома на изкуствата (Представителна къща на ъгъла на “Раковски” и “Граф Игнатиев”), като кани на чай писатели с тайната идея да подобри отношенията им.

Свой салон за избрани гости има още Екатерина Каравелова, съпруга, съратница и идейна съмишленица на Петко Каравелов, там наминават главно политици.
В дома на Констанца Ляпчева пък се събират в определен ден състоятелни хора (и техните приятели), защото съпругата на Андрей Ляпчев се занимава с благотворителност и това изисква повече контакти и познанства. А и хубавите жени винаги си търсят повод, за да се изфукат с новите си тоалети и новите си пердета, примерно...  

Петя АЛЕКСАНДРОВА