Animal Welfare Bulgaria е неправителствена огранизация от Пловдив, която се поддържа изцяло от доброволци. Заела се е с тежката  задача да помогне на бездомните животни по улиците - ранени, гладни, болни, понякога и жестоко пребити. Мотото на доброволците е „Срещу насилието на човека спрямо безсилните и безгласните”. Фондацията има над 13 000 последователи във Фейсбук, стотици споделяния и най-важното - много истории с добър край. Трудно е да си представим, че зад тези внушителни цифри стоят едва шест смели момичета и едно всеотдайно момче, съобщава "Марица".

Доброволците си спомнят за съдбата на всяко бездомно животно, която са успели да променят.  „Всички истории са ни скъпи, на всяко създание сме се опитали да намерим най-добрия дом", разказва Елеонора Кабакчиева, основателка на фондацията.

 "Автомонтьорите - така нарекохме 8 бебета, родени посред зима под изоставен пикап близо до автосервиз. Спасихме ги на прага на смъртта, а в момента са прекрасни кучета! Арни беше епилептик от общинския приют - лично го закарахме до осиновителя му в Киел, Германия, защото не можеше да пътува в клетка. Кучето Боби - простреляно в гръбнака, претърпя  много тежки операции, раздвижвания и физиотерапии, и в момента е щастливо задомено в Германия. Рик - с откъснат преден крак, беше намерен в порутена постройка, умираше от страх. След тежка операция сега е задомен в Плевен. А кучето Гошо беше останало почти без козина, когато го намерихме. След дълго лечение, понеже беше огромно, около 40 килограма, го задомихме при добри хора в Германия. Джамира - санбернар, изоставен в Общински приют Богров, София, с дирофилария и много напреднал стадий краста, сега е щастливо задомена в Англия. Отделно през 2017 г. започнахме активно да работим във Велинград, оттам имаме над 100 задомени кучета. От Общински приют Пловдив също сме задомили повече от 100 кучета. Публикуваме всички случаи в страницата и сайта си, така че може да ги откриете там”, добавя Елеонора. 

Екипът е млад и амбициозен - за организацията се трудят Елеонора, Даниела, Димитър, Гергана, Дияна, Габриела и Гергана. Шестима от тях са от Пловдив, само Гергана е от Велинград. Всички работят по цял ден, някои и учат. Отделят от свободното си време, понеже животните изискват ежедневни грижи. Сами посещават клиники и транспортират животните, пишат съобщения, отговарят на сигнали, срещат се с осиновители и други доброволци. Пак сами организират благотворителни базари и събития, за да събират пари. Най-трудно им е да се справят финансово, тъй като разходите са непосилно големи. 

„Всичко, което правим, е безвъзмездно. Влагаме собствени средства, за да можем да си позволим лечението и изхранването на животните”, споделя Елеонора. 
 Чрез Фейсбук страницата си фондацията постоянно търси дарители и нови доброволци. Открита е банкова сметка на организацията, а желаещите да подпомогнат  благородната  кауза могат също така да изпратят SMS, за да дарят 1,20 лева. 

Тъжната статистика в България е, че всяка година над 300 000 кучета се озовават на улицата. 

Любовта към животните събира седмината доброволци. Това, което започва като единични случаи на помощ към бездомно животно в беда, се превръща в законно регистрирана неправителствена организация. Днес Animal Welfare Bulgaria е легален съюз с идеална цел - благосъстоянието на бездомните животни. „Тази идея ни сплоти. Има хора, които могат да подминат животно в беда, а нас ни обедини точно това, че не можем. Имаме обща кауза и правим всичко по силите си”, казва Елеонора. 

Помощ от държавата няма. Фондацията функционира единствено благодарение на дарения и на собствените средства на доброволците. Признават, че финансовата страна на нещата е постоянен проблем. „Помагат ни шепа хора. Стремим се да въздействаме на повече и да направим промяна”, развълнувано разказва Елеонора. 

Главната цел фондацията е простичка - хората да се научат на хуманно отношение към всяко живо същество. „Всъщност едно изоставено куче или друго животно се нуждае от много малко. Ако стопаните  кастрират кучетата си, ако учат своите деца на хуманно отношение към животните, ситуацията би била коренно различна”, обяснява тя. 

Раздялата с кучетата, за които се грижат младежите, винаги е болезнена. Те са наясно обаче, че осиновяването е единственият начин животните да бъдат спасени. „По улиците животните не могат да оцелеят. Ако искаме да продължаваме да помагаме, трябват осиновители”, категорична е Елеонора. 

Липсата на осиновители е и основният проблем пред младежите доброволци. Ако пък се намерят, често или се отказват от животното, или не полагат нужната грижа за него. „Попадали сме на много несериозни осиновители, безотговорни. Обаждат ни се след известно време с условия и уговорки за връщане или изобщо не гледат животните както трябва.  Разбира се, има и изключения, ала за жалост са рядкост. В България сме много назад  в мисленето си относно осиновяването на безпородно животно. Надяваме се един ден да сме допринесли за промяната в това отношение”, добавя тя. 

Работата с организацията изисква здрава психика и нерви, но доставя удоволствие на младия екип. „Всеки човек има призвание в живота си и е много важно да успееш да намериш своето рано или късно. Истинското щастие е да се занимаваш с това, което ти доставя удоволствие. Макар че да имаш фондация в България не може да се нарече работа, защото няма как човек да получава доходи от тази дейност", коментира Елеонора.