Елиезер Алшех отново е в родината си десетилетия след като я напусна. По повод 110-годишнината от рождението му негови платна изпълниха Софийската градска галерия. Изложбата е своеобразен визуален разказ за трудния житейски и творчески път на твореца. Той е роден във Видин, не е приет в Софийската художествена академия и в Мюнхен получава художественото си образование. Странства по света, интерниран е в трудови лагери за евреи по време на фашизма, а през 1951 г. заедно с съпругата си Бронка Гюрова-Алшех, също художничка, завинаги напуска родината си. Установява се в Буенос Айрес. Там работи и живее до края на живота си. Почива през 1983 година. За откриването на изложбата в София пристигна дъщерята на художника архитект Деяна Алшех, заедно със семейството си. Тя бе любезна да отговори на въпросите на репортер от вестник „ШОУ”:
- Г-жо Алшех, на колко години бяхте, когато заминахте от България?
- Това се случи през 1951 година. Тогава разрешиха на еврейските семейства да напуснат страната и да отидат в Палестина. 

- Защо променихте посоката и отидохте в Аржентина?
- Защото голямата сестра на баща ми вече беше там. Тя бе последвала мъжа си, който в Аржентина искаше да направи своята Америка и бе заминал там още през 1927 година. Ние прекархме една година в Милано в очакване на виза. Пристигнахме в Буенос Айрес през 1952-ра. Тогава бях на три години.

- Чувстваше ли се баща ви изгнаник зад Океана?
- Той винаги се чувстваше чужденец. 



- А беше ли известен там?
- Не. Имаше много емигранти от Европа след войната. Интересни хора, негови колеги: италианци, испанци, дори един българин. Сред тях беше популярен.

- А като художник?
- Не като тука. Там го познаваше само една малка интелигентна артистична среда. Неговото изкуство е такова, че не може да го направи звезда.

- Идва ли Алшех в България? 
- Няколко пъти, но когато първия път аз дойдох с майка си, той не пожела да ни придружи. Болеше го много още за раздялата с България . Едва 1975 година се върна.

- И как се почувства тогава?
- Беше много хубаво да се види с всичките си колеги. Аз бях с него. Светлин Русев организира една много голяма ретроспективна изложба. Събрахме картини оттук-оттам, донесохме много, беше много вълнуващо. 

- Как съхранихте българския си език, след като почти не сте живели тук?
- Заслугата е на майка ми Бронка Гюрова. Тя също е художник, чиста българка. Учеше ме. Пращаха ни буквари от тук, сядахме и три пъти на седмицата задължително учихме. Синът ми Алехо, който е преводач, владее френски, английски, португалски, испански, говори добре и български. Дъщеря ми Виолета е архитект, като мен и баща си не я бива в българския.

- В семейството на български ли говорите? 
- С моите родители вкъщи - да.

- Къде са картините на баща ви?
- В България и Аржентина.



- Баща ви имаше ли чувството, че е голям художник? 
- Не. Той беше много скромен човек. Много скромен.

- В крайна сметка, ето че го признаха, тук в родината му. Сега ще излезе голяма книга за живота и творчеството му. 
- Признаха го, но той не доживя това признание.

- Поддържаше ли Алшех връзка с българската общност там? 
- Не. Не много. Майка ми повече...

- Какво ви разказваше за България?
-  Много неща: За лагерите, за колегите, за мюнхенската академия. България беше много важна за него. Важен момент от живота му. С тъга говореше, че трябвало да я напусне.

- Какво е вашето чувство, когато идвате тук?
- Радост. Голяма радост и много вълнение. Въпреки че съм идвала много пъти, винаги сърцето ми бие много силно. 

- Коя от бащините картини ви е любима?
- Тези, на които съм била свидетелка, когато ги рисува.

- Нещо особено, когато работеше? 
- Много тишина, дори муха не трябваше да бръмне.

- Разбрахте ли в крайна сметка защо баща ви е бил принуден да напусне родината си?
- Да. 

- Защо? 
- Обявиха го за формалист. Забраниха му да излага, не му продаваха бои. Нямаха изход, нито той, нито майка ми.

- Аржентински или български художник е Елиезер Алшех? 
- Мисля, че е по българин, отколкото аржентинец. Но там има произведения, които са уникални. Аржентина му даде свободата да се развихри, докато тук беше потиснат. 

Исак ГОЗЕС