"Кръстопът на съдбата" - така Уинстън Чърчил озаглавява един от томовете си, посветени на Втората световна война. Пред такъв кръстопът е била изправена не само неговата Англия, но и почти всички воюващи страни.
За България това става през лятото на 1944 г., когато и на децата вече е ясно, че страната отново е в губещия лагер. Същият Уинстън Чърчил в реч пред Камарата на 4 август характеризира нейното положение в своя неповторим лаконично изящен стил: &quot;За трети път през моя дълъг живот България е изправена пред пропастта. Очевидно тази нещастна страна не може да даде на света нищо друго освен продажни или некадърни политици, които през всяко ново поколение я водят към нови погроми. За България дванадесетият час още не е ударил, но вече бие!&quot;. В София разбират това. И започват отчаяни опити да изкарат България от войната.<br /> <br /> 5 септември 1944 г. е денят Х в БГ историята. Решение, взето на този ден, ни вкарва в безпрецедентно положение - във война сме и със Сталин, и с Хитлер. Положението ни в известен смисъл е уникално през цялото време на Втората световна война. Съюзник на Третия Райх, България не само не е във война със СССР, а дори е запазила дипломатическите си отношения с Москва - защо е станало така през 1941 г., е друга тема. Затова и проблемът пред София през 1944 г. е как да сключим примирие със съюзниците и да скъсаме с нацистка Германия.<br /> <br /> Правителството на Иван Багрянов, формирано на 1 юни, изпраща тайна мисия в Кайро, начело със Стойчо Мошанов, която да води преговори за сключване на примирие със САЩ и Англия. Но времето не чака - на 23 август в Румъния е свален диктаторът Антонеску и страната минава на страната на съюзниците. Така Съветската армия излиза на Дунава. Багрянов подава оставката на кабинета и на 2 септември е съставено правителство начело с Константин Муравиев. В него влизат представители на БЗНС &quot;Врабча&quot;, ДП и независими политици с демократични убеждения. Програмата му предвижда възстановяване на Търновската конституция и демократичните права и свободи на гражданите, прекратяване на войната с Англия и САЩ, изтегляне на окупационния корпус от Югославия и Гърция, мирни отношения със Съветския съюз, разтуряне на профашистките организации. То веднага отменя антиеврейските закони, спира изпълнението на смъртните присъди на политическите затворници и подготвя обща амнистия за тях. Но по основния съдбовен въпрос действа нерешително. &quot;Болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това&quot;, пише Муравиев в спомените си &quot;Събития и хора&quot;. Но военният министър ген. Иван Маринов смята, че трябва да се изчака. Нищо чудно, той е свръзка с водачите на Отечествения фронт, а съществува и хипотеза, че е бил и съветски агент.<br /> <br /> И целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да има СССР повод да ни обяви война и да навлезе на наша територия. В крайна сметка на 5 септември се взима половинчатото решение, че България скъсва отношенията си с Германия, но ще бъде в състояние на война нея в 18 ч на 8 септември. На същата дата Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември Червената армия навлиза у нас. Така България се оказва в абсурдната ситуация да е във война едновременно с Германия, СССР, Британската империя и САЩ. След което 45 г. ще строи социализъм.<br /> <br /> Имало ли алтернатива? Защо все пак се провалят възловите за ситуацията преговори в Кайро? <br /> <br /> В своята книга &quot;Свидетелствам под клетва&quot; ветеранът на българската политика Дянко Марков отделя място на спорната фигура от българската политика през 40-те години на века Стойчо Мошанов. <br /> <br /> Според автора, той е в основната фигура, довела до техният провал. Ето какво пише Дянко Марков: &quot;Датата е 22 юли 1944 г. Заминавайки в тези пълномощия, Мошанов не бърза да подпише примирието. Започва да поставя условия на правителството, което го е упълномощило. Сред тях са искания за реформиране на самото правителство и включването в състава му на хора от бившата опозиция. Премиерът Иван Багрянов, повярвал в &quot;англофилството&quot; на Стойчо Мошанов, очаква от него бързо сключване на примирие и влизане в сътрудничество със съюзниците&quot;. Мошанов твърди, че е постъпил по този начин, за да не станела България ябълката на раздора между съюзниците.<br /> <br /> Самият той обаче опровергава комунистическите и съветски измислици, тиражирани по-късно, че в условията е било предвидено окупиране на България от съюзнически или турски войски. За тях научаваме от писмото от 16 декември 1945 г. от вече бившия наш посланик в Анкара - Никола Балабанов. То е публикувано изцяло в книгата на Мошанов &quot;Моята мисия в Кайро&quot;. Впрочем самият Мошанов споменава, че след срещата си с Хъгесън - британски посланик в Анкара, че &quot;условията за примирие били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация&quot;. Същата информация - &quot;условията са строги, но немного строги&quot; от английска страна Мошанов получава и от английският представител на преговорите в Кайро - Стийл. Точно на 1 септември същият заявява на Мошанов, че &quot;Няма време за губене! Съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат!&quot;. Очевидно частите на двете съюзни държави са планирали да преминат през Гърция и България и да се срещнат със съветската армия в Румъния и Унгария в общ натиск срещу отстъпващите германци.<br /> <br /> Днес американските архиви за войната са достъпни за проучване. Документът, съдържащ условията за примирие, които да се предложат на България на 1 септември 1944 г., се състои от 13 точки. В него&nbsp;никъде не се говори за турска окупация или за гръцките искания. Подготвеният текст за подписване от България включва прекратяване на военните действия със съюзниците. Страната ни е трябвало да прекъсне отношенията си с Германия и нейните съюзници, както и да обезоръжи техни войски на наша територия. А българската да се изтегли от заетите територии на други държави и да се разреши на войски на съюзниците да придвижват свободно своите през наша територия. Не става въпрос за безусловна капитулация, за отнемане на територии или за окупация. Властта в София е щяла да се упражнява от българското правителство.<br /> <br /> За времето на своята мисия Мошанов връща неколкократно мандата. На 2 септември отказва мандата да подпише примирие от името на правителството начело с Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември 1944 г. изказва неудовлетворение от състава на Муравиевия кабинет и изисква сътрудничество със СССР. На 5 септември пълномощията му са потвърдени от правителството, но той отново не ги приема. На същата дата Съветският съюз обявява война на България и мисията в Кайро се обезсмисля. Американският представител в преговорите в Кайро, Харолд Шанц, допуска, че поведението на Стойчо Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим. В архива на Георги Димитров са запазени две писма на Стойчо Мошанов. Едното е до някой си Григоров, чрез когото авторът му очаква другото писмо да бъде предадено на Георги Димитров - тогава вече министър-председател. Датирани са на 10 декември 1947 г. и изпратени от Търговище, където Мошанов е интерниран. &quot;Вярно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успее. И тя не успее по моя вина именно, за да не стана предател спрямо бъдещето на страната&quot;, признава и се оправдава Мошанов в писмото си до Георги Димитров. В другото писмо - до Григоров, Мошанов разкрива, че след завръщането си в България се е срещнал с първия политически представител на руското командване в България, Димитър Яковлев. &quot;Вие сте извършили едно полезно дело не само за страната, но и за славянството&quot; - това била оценката на Яковлев. От двете писма разбираме, че Мошанов първо е информирал съветските власти. Прочутият Наполеонов външен министър Талейран при спор с Императора дали монархистите са предатели, заявил:<br /> <br /> Сир, предателството е въпрос на дата!<br /> <br /> Така е и в случая с Мошанов. На 1 септември 1944 г., когато отказва мандата за подписване на примирие със съюзниците, той извършва предателство спрямо интересите ни и бъдещето на България. Обаче не получава в замяна това, което очаква. Включва се в поредна конспирация и 10 г. лежи в затвора.<br /> <br /> Две поколения бяха убеждавани, че съгласно марксизма в историята няма &quot;ако&quot;. И че ролята на личността е второстепенна. &quot;Случаят Мошанов&quot; ни кара да мислим, че не е точно така. И че сър Уинстън, за съжаление, е прав в оценката си за българските политици. <br /> <br /> <strong>Константин СЪБЧЕВ, в. <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-09-05&amp;article=464115" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">&quot;Стандарт&quot;</span></a></strong>