Какво е да учиш езика на жестовете? Това е историята на една жена, чиято мисия в живота е да бъде преводач на глухонеми, предава Нова телевизия. 

Изучаването на жестовия превод е колкото трудно, толкова и забавно. Доказват го часовете на Даринка Борисова. Тя е една от малкото жестови преводачи у нас – едва 200 в цялата страна. Крайно недостатъчно за всички около 25 000 глухи хора.

Даринка е родена в семейство на глухи родители. Като повечето такива деца, тя научава първо жестовете още преди да се научи да говори.

„На 10-годишна възраст ми се налагаше да превеждам на умиращата ми баба, на която лекарите обясняваха тежка и сложна диагноза. Това е спомен, който пазя 24 години. Опитваме се да променим това – да направим достатъчно привлекателна професията на преводача”, разказва Даринка.

А това, според нея, се получава трудно заради много причини. Едната е нерегламентираното заплащане.

Даринка и съпругът й са особено активни тези дни заедно с фондация „Заслушай се”, защото е седмицата на глухите и всички ще се опитват да покажат, че езикът на жестовете е не по-малко вълнуващ от думите.