Българското малцинство заема цяла Източна Албания. Като се започне от Мала Преспа през Голо Бърдо и Гора. Огромни групи българи, по пътя на разселването в годините на комунизма, има в Елбасан, Дуръс. Има и в град Берат. В това се убедих при посещението си през 2010 година, когато бях министър. Това коментира за проф. Божидар Димитров – историк и директор на Националния исторически музей (НИМ), във връзка с резолюцията на Европейския парламент, с която се потвърждават правата на българското население в Албания, пише "Фокус".
 „Албания трябва да изпълни тази мисъл на Европейския съюз. Аз мисля, че тя няма да има проблем с това. До 1932-1934 година албанците сами включваха българите към националните малцинства, които живеят там. След това, по време на комунизма, главно поради липса на интерес от наша страна, българите отпаднаха от списъка на малцинствата“, посочи проф. Димитров.

По думите му българите в Тирана, Елбасан и Дуръс са хора с високо образование и са част от елита. „Българите са добре приети в Албания, нямат никакви проблеми, освен обичайните, които има всяко национално малцинство, но към тях се отнасят с уважение. Аз мисля, че те дават своя дан за развитието на Албания“, подчерта историкът. Той призова да бъде подпомогнато вече създаденото в Албания българско училище.

„Трябва също да работим упорито за изпълнението на една стара мечта – създаване на български колеж в Тирана“, обясни директорът на НИМ. По думите му много трудно може да се каже колко е общият брой на българите в Албания. „Аз съм срещал цифри от 40 хил. до 120 хил. Обикновено истината е някъде по средата“, коментира още проф. Димитров