„Болен съм от рак. Не бих искал да го крия. Искам да съобщите това на всички, така че да го знае и последният жител на Кипър“, така започва интервюто на Кипърския архиепископ Хризостом пред журналист на Филелевтерос. Предстоятелят на Кипърската църква за първи път говори публично за болестта си, за смъртта и за претендентите за неговото място. 

Кипърският архиепископ е пожелал християните в Кипър да знаят за здравословните му проблеми, а именно, че е диагностициран с рак на черния дроб и след операции за отстраняване на тумора му предстои химиотерапия. През следващата седмица архиеп. Хризостом ще замине за Лондон, където ще бъдат проведени операциите.

15 неща в дома ви, които могат да причинят рак

„Когато разбрах диагнозата, се притесних, разбира се. Не може иначе. Но после го приех, а и аз съм вече на възраст. Мисля, че това, което можех да дам на Църквата, вече го дадох с много любов. И да си отида, ще бъда щастлив, защото съм изпълнил пастирския си дълг... Не се боя от смъртта, защото много съм мислил за нея. Винаги съм бил убеден, че от момента, в който съм се родил, може да не ми се случи нищо друго, но със сигурност ще умра. Щом се роди човекът, знае, че ще дойде денят, в който ще си замине. Ние трябва да приемем това. Бог е създал човека безсмъртен, смъртта идва в нас чрез греха. Но аз имам пълнота в живота си, не усещам празнота в себе си и затова смъртта не ме плаши“.

„Като разбрах диагнозата си, се промених – станах по-строг. Защото не искам да оставям нерешени проблеми след себе си. Искам този, който дойде след мене, да намери Църквата в спокойно състояние. И особено спрямо епископите, които, позволете ми израза, бях оставил на автопилот. Но сега си казах: не, всеки трябва да бъде на мястото си и да си върши работата. Аз не зная кога ще си отида, но не искам да оставям нерешени проблеми. Искам моят наследник да не намира Кипърската църква потънала в проблеми, както бях аз“.

На въпроса как гледа на онези своя събратя, които очакват той да си отиде, за да наследят Кипърската катедра, и не се ли притеснява от тези коментари, той отговаря: „Не, това е нещо естествено. Все някога ще си отида. Всеки от нас – днес аз, утре друг, вдругиден – трети. Това място не е мое. Но когато чуя, че някои се подготвят, ми става тъжно, защото някои са малки и ще си останат малки. А не е добре някой да остава малък. В Църквата трябва да имат някакво ниво. Но не ме безпокои този въпрос, в крайна сметка това е техен избор. Все пак е добре да имаме търпение. Бог ни е отредил време за всичко и е добре да не се бърза“.

„На болните от рак ще кажа: Не се страхувайте! Имайте надеждата си винаги в Бога. Бъдете силни и свободни. Не мислете за болестта, защото Бог много ни обича, много повече от нормалното. Той обича човека, когото създаде по Свой образ – обича го. Ракът е лечима болест, а ние сме винаги Божии – и живи, и мъртви, на Бога сме. Той се грижи за нас и как няма да се грижи за тези, които е създал по Свой образ и подобие?! Затова не се страхувайте“.

Източник: dveri.bg