Жив съм, защото закъснях за работа. Помагах на сестра ми за един тест по абстрактно мислене, който правеше, и всъщност тя ми спаси живота. Това разказа пред „Телеграф” финансистът Георги Георгиев, който от 10 години живее в Брюксел.
Жилището му е на 500 метра от взривената метростанция &bdquo;Малбек&rdquo;, където при втората терористична атака в белгийската столица загинаха 20 души. &bdquo;Тук е ужас, линейки хвърчат, полицаи изнасят ранените. На колежката ми дъщеря й е ранена. Тя е белгийка, работи на гишето за чекиране на летището, където е имало експлозия. Сега е със счупено рамо и е настанено в болница&rdquo;, разказа Георги часове след атаките. <br /> <br /> В 13 часа вчера българско време той още не се беше свързал с майка си, за да я чуе дали е добре, защото мобилните телефони спрели да работят. &bdquo;Не знам защо не функционират, дали заради претоварване или умишлено ги спряха, нямам представа. Метроро също спря да работи, бяхме предупредени да не излизаме на улицата, а да си стоим вкъщи или по работните места, но тук в момента е ужас&rdquo;, добави Георгиев. Единствената комуникация ставала през програмата за безплатни разговори и Фейсбук, където Георги успокояваше повечето си приятели, че е добре.<br /> <br /> Българката Лили Пламенова се разминала с ужаса благодарение на това, че ходи пеша до работа. &bdquo;Един познат от България ми написа нещо от сорта &bdquo;Бог да ви пази&rdquo;, след това ми прати линк и разбрах какво е станало. Не ползвам метрото, но ако пътувате с подземния влак, почти винаги се минава покрай станциите &bdquo;Малбек&rdquo; и &bdquo;Шуман&rdquo;, разказа тя.<br /> <br /> Друг българин &ndash; Мартин, който е служител в Еврокомисията и работи за признаването на Северен Кипър, се разминал за няколко секунди със смъртта. Бил на входа на станция &bdquo;Малбек&rdquo;, когато тя избухнала. &bdquo;Инстинктивно хукнах да бягам към вкъщи, защото живея наблизо&rdquo;, разказал Мартин пред свои близки. След експлозията ги успокоил, че е добре, но го боляла главата.<br /> &nbsp;