Малка България е произвеждала лекарство срещу рак! За вярване или не, но това е истина. Сензацията става известна в научните среди в края на 50-те години на миналия век.

Д-р Иван Богданов, лекар, практикуващ в ИСУЛ, открива противораково вещество в бацила на българското кисело мляко. Става дума за Lactobacillus bulgaricus, който се развива в среда от соев бульон. 

Откривателят нарича щама LB51, изолирал го е в далечната 1951 г.

После той инжектира мишки с екстракти от LB51 - животните предварително са заразени с рак. Ученият наблюдава разпад на тумора. Образуванията изменят цвета си, обезводняват се, свиват си обема, а на 10-ия ден се стопяват. При повторно заразяване на излекуваната мишка с рак животното остава здраво, тоест получава имунитет. Сензацията е огласена на международния противораков конгрес в Москва през юли 1962 г. Властта у нас ликува. Тя дава възможност на д-р Иван Богданов да продължи изследванията. Тодор Живков следи как се развиват събитията в следващите месеци. 
Министерският съвет създава Научноизследователски институт за противоракови антибиотици, известен под името “Институт 220”. Институтът се помещава в триетажна сграда в двора на Онкологията, има на разположение вивариум с бели мишки, както и чудесни лаборатории - фармакологична, хистологична, химическа и микробиологична. Там се поддържа селекционираният от д-р Богданов щам LB51. Има и стационар с 20 легла. Там някои от получените лекарства се изпробват върху пациенти. 

Д-р Иван Богданов е лекар хуманист - сутрин е в лабораториите, а следобед задължително приема болни. Засегнати от коварната болест го дирят, за да могат да получат спасителното лекарство и да удължат живота си. Институтът произвежда два препарата, които излизат на пазара - първият български пробиотик Нормофлор (за нормализиране на чревната флора) и Гастрофарм (за лечение на гастрити и язви). Гастрофарм носи милиони на държавата, защото се изнася в огромни количества за Съветския съюз. Истината е, че препаратът действа благоприятно при махмурлук, а братушките запиват яко. Екипът на д-р Богданов не се спира - целта му е да предложи ефективен препарат срещу рак. 

Не след дълго в “Институт 220” е произведено лекарство, което бързо разгражда тумора - Бластолизин

Тестван е върху пациенти. С помощта на венозна инжекция той влиза в кръвта и громи туморите. Страничните ефекти са тежки - заради бързия разпад на злокачественото образувание. Д-р Богданов временно замразява работата по бластолизина. Тогава той насочва усилията си към изработването на друг продукт, не толкова пречистен, годен за орална употреба, без странични ефекти - назовава го Анабол (по-късно е прекръстен на ДЕОДАН, за да не се прави аналогия с анаболите в спорта). Пероралният препарат не носи риск за пациентите и се понася леко, освен това има и стимулиращ ефект.

Хубавото е, че действа благоприятно при лъчетерапия, като намалява вредните последици от процедурата. Новината бързо прескача стените на “Институт 220”. А благодарните пациенти говорят ли, говорят, хвалят се. Кой може да затвори устата на здрав човек? 

Избрани люде от СССР търсят помощ у нас - това са физици от затворените райони. Лекари от Онкологията, която е в съседство на Институт 220, тайно прескачат до кабинета на д-р Богданов, за да получат таблетки или мазило, с които да облекчат своите пациенти. Лекарят обаче е изключително внимателен - дава си сметка какво би се случило, ако прибърза с огласяването на резултатите. 

Завистта обаче не пощадява откривателя
​​​​​​​
От “Институт 220” започва да изтича информация, която влудява и лекари, и шефове на ключови постове в болници и други научни учреждения в страната. Обвиняват д-р Богданов в знахарство и шарлатанство. Жалки хорица, живи и днес, се опитват тогава да седнат на мястото му - засипват Политбюро с докладни срещу д-р Богданов. Не се бавят и мераците за съавторство на препаратите - ръководители, които колят и бесят в здравеопазването, напират да ги включат в авторския колектив. Д-р Богданов обаче не поддава, успява да запази самообладание и продължава да работи...
От Страната на изгряващото слънце иде покана - авторитетна японска фирма иска сътрудничество с д-р Богданов. Става дума за фирмата производител на най-добрия противораков антибиотик дотогава - митомицин. Откривателят на митомицина д-р Шигетоши Вакаки търси връзка с българския си колега д-р Богданов. През лятото на 1964-та двама японци пристигат в “Институт 220”. Те зорко изучават работата на българските си колеги, а през 1965-а пристига и конкретното предложение от японска страна - д-р Богданов, д-р Маринов и химикът Далев да посетят пилотния завод на фирмата. 

Междувременно “Институт 220” е минал на подчинение на външнотърговското предприятие ТЕКСИМ 

по идея на Венелин Коцев - виден партиен и държавен ръководител. ТЕКСИМ е държава в държавата и финансирането става по-леко. Екипът на д-р Богданов вече има неограничени финансови ресурси по второ направление - пак повод за сплетни и завист. 


Някогашната опаковка с ДЕОДАН

Българските учени работят в Япония, без да успеят да постигнат висша степен на пречистване на препарата. Японците изчакват, те са научени на търпение. Повторно канят д-р Богданов да ги посети - но този път сам. Лекарят ще открие, че в Токио са си правили сметка да му вземат патента! 

Нашенската власт обаче бърза - кога докторът ще предложи лекарството панацея за борба с рака?! Зам.-министър на народното здраве, протежиран от Тато, посяга на института - за това разказва и днес Богомил Герасимов - по онова време шеф на Протокола на министър-председателя Станко Тодоров: “Бях по лична работа в Завода за тапети в Ботевград, прие ме директорът Петко Данчев, протеже на Тодор Живков. Неочаквано му се обадиха по телефона от Министерството на народното здраве, за да му съобщят, че 

по решение на акад. Малеев заводът няма да произвежда повече Гастрофарм!
​​​​​​​
Данчев побледня, после звънна на ресорния си министър - тоест министъра на химическата индустрия Георги Панков. Данчев го уведоми, че от СССР са поискали двойно количество Гастрофарм. След това информира началника си, че академик Малеев забранява производството на медикамента. Явно от другата страна на жицата министърът побесня, Данчев неколкократно смени цвета на лицето си, а накрая грейна. Забраната бе осуетена! Но атаката срещу д-р Богданов продължи. Не след дълго докторът ми се обади отчаян: “Богомиле, свърши се! Малеев праща емисари да си избират апаратура от нашия институт, закриват ни! Чакам да ме изхвърлят от кабинета ми”. 

Богомил Герасимов е почти приятел с министър-председателя Станко Тодоров. Влиза при него и му казва: “Другарю Тодоров, само един човек у нас работи, за да открие лекарство срещу рак, а ние сме на път да го сринем. Направете необходимото да запазим “Институт 220”, в науката постиженията искат време”. 

Станко Тодоров разпорежда да му направят справка за дейността на института, а след това се застъпва лично за д-р Иван Богданов - нека човекът си гледа работата. 

Но посегателствата над учения не стихват! Иде ред на Москва! Шефът на Института по биоорганична химия при Академията на науките на СССР иска среща с българските си колеги. Академик Овчинников е световноизвестен биохимик, член на Политбюро на КПСС. Неговите съгледвачи пристигат в “Институт 220” и са силно впечатлени. Д-р Богданов е предпазлив - не отива сам в Москва, а изпраща своя сътрудник химик Пенчо Далев. 
В Москва не успяват да разкодират откритието на д-р Богданов, но апетитите да го придобият остават. Чернобилската авария е ново изпитание за екипа на д-р Богданов. По инициатива на аташето по научните въпроси при съветското посолство д-р Богданов е помолен да предостави ДЕОДАН за лечение на засегнати от аварията в самия СССР. Лекарят е съгласен. Пълни куфари с препарата и заминава за СССР. Две седмици чака в хотела да го потърсят, за да предаде препарата, но това не се случва. Тогава със съдействието на нашия посланик заминава за Киев, където 

украинците го посрещат с отворени обятия в тамошната правителствена болница

Те задържат цялото количество ДЕОДАН - ще го прилагат за лечение на засегнати от радиацията. 

След време д-р Богданов звъни от София, за да разбере свършил ли е работа неговият препарат, и получава следния отговор: “Много благодарим, прилагаме препарата, но не можем да ви изпратим писмен доклад за получените резултати!”. Всичко, свързано с Чернобил, е дълбоко засекретено! 

Д-р Иван Богданов си отива от белия свят през януари 1988-а. Москва прави опит да придобие изцяло документацията на “Институт 220”. Делегация с ръководител министъра на биотехнологичната промишленост на СССР пристига у нас, гостите настояват синът на д-р Иван Богданов, д-р Асен Богданов, да замине за Москва с цялата документация. 

На специално подготвена среща в Ботевград се уговарят подробностите по предаването в присъствието на двамата министри - българският и съветският. 

Д-р Асен Богданов депозира докладна записка в кабинета на председателя на Асоциация “Биотехническа и химическа промишленост” Петко Данчев, с която настоява проектът да остане български. Петко Данчев е патриот - той категорично защитава идеята архивът на д-р Иван Богданов да остане в родината. 

Бластолизин и ДЕОДАН са българско изобретение. И е само въпрос на бъдещето делото на д-р Иван Богданов да бъде продължено. Дали България ще се прочуе като страната, дала на човечеството ефективно лекарство срещу рака? Бъдещето ще покаже! 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/