Като се върнал продавал на сергия, а после си направил охранителна фирма и натрупал капитал
Великотърновският бизнесмен Петър Христов, който дари над 200 хиляди лева за лечението на ударената от джипа на пияния Стависки Мануела Горсова, е воювал в Афтанистан, научи „БЛИЦ”.

Христов е роден през 1968 година в Силистра. През 1983 година е приет в сержанското училище в Горна Оряховица ,което завършва през 1987 година. Показва отлични физически качества и много високи резултати в тестовете за интелигентност. Изведнъж втрещява всички като решава да замине за Афганистан и да се бие за руската армия срещу муджахидините. Издадено му е специално разрешително, за да може да стане част от прочутата 40-та армия.

Там Христов прекарва година и половина и завързва големи приятелства. Самият той обаче не желае да коментира тази част от своя живот. Негови близки твърдят, че от битките там има белег на рамото. Срещу него са стреляли с ракети „Стингър” докато е бил на руски хеликоптер.

Връщайки се в България, младият Петър обаче заварва демокрацията с всичките й плюсове и недостатъци. Захваща се да пордава на сергия за няколко месеца. После основава охранителната фирма „Дито”. Събира около себе си голяма част от бившите спортисти в местното спортно училище . Във фирмата постъпват борци, щангисти, каратисти и други любители на бойните изкуства.

Създава се страховита група от 40 -50 души, която действа в целия град.

Именно тези момчета „преговарят” за договорите за охрана.Техните методи са доста ефективни. Не е нужно дълго да бъдат увещавани дребните собственици на обекти, за да сключат договори за охрана.
За кратко време „Дито” става властелин на града. Под нейната опека са близо 200 заведения, магазини, складове и дискотеки. Христов пък става най-актуалната фигура в Горна Оряховица. През 1993 година само на 25 години той се слави като най-богатия човек в града. Когато влиза в заведение, барманите застават мирно. По улиците ходи като монарх. Вози се в огромен джип, ескортиран от няколко големи мерцедеса.
В същото време дарява автомобили и бензин на полицейските управления. Поема разходите за ремонти на нуждаещи се училища. Често прави дарения и на домове за сираци и възрастни хора. Става президент и на местния футболен клуб. Започва сам да води отбора, да назначава и уволнява играчи. Фенове от града помнят, че на един от мачовете дори извадил пистолет и заплашил агитката на гостите, която сипела обиди по негов адрес.

Христов решава да се намеси в други бизнеси. Свързва с шефовете на местните захарни заводи и им предлага съвместен бизнес. “Захарни заводи” АД отдавна е в примката на частни групировки и фирми. През 1994 г. на входа и изхода му застава охранителната фирма “Дито”, която изтласква цялата друга конкуренция. Нейната производна “Дито шугър” сключва със завода заробващ договор, който задължава държавната фирма да продава продукцията си на “Дито” и целият пласмент да минава само през нея. В същото време “Дито” снабдява със суровина завода на високи цени.

През април 1995 г. профсъюзни лидери изпращат открито писмо, в което обвиняват “Дито” в стремеж за предизвикване на фалит. След като стават известни условията по договора, тогавашният директор на фирмата инж. Христо Сеизов е уволнен, а новото ръководство дава под съд “Дито шугър” за неизпълнени доставки и неплатена реализирана продукция. Искът на завода е за 300 милиона лева тогавашни пари. “Дито” от своя страна запечатва складовите наличности и завежда дело за неправомерно прекратяване на договора.

През същия период към контрол на “Захарни заводи” АД се стремят и фирмите на Дилян Дорон “Дискавъри” и “Бул интернешънъл”. Те работят по същата схема както “Дито”. “Дискавъри” беше разследвана за контрабанден внос на захар през бургаското пристанище между 1994-96 г., но разследването беше потулено.

Самият Петър Христов решава да се отттегли от захарния бизнес след скандалите със завода. Той участва в приватизацията на фирма „Лактима”, където вкарва свежи инвестиции за 1,3 милиона долара. Старите му контакти си казват думата и той привлича в проектите си руски и израелски партньори. Създава и голямата холдингова компания „България инвестмънт груп”, където е водещ партньор. Успява да инвестира много умело в строителство и недвижими имоти и натрупва солидни капитали.

Негови приближени споделиха, че има амбиции акции на компанията му да се търгуват на „Уолстрийт”. Последният му проект е „Велико Търново Хилс” - нов баровски комплекс край старопрестолния град. Кризата обаче стопира плановете му. Сега под ръководсвото на Христов работят близо 300 души. Той е скъсал с имиджа от годините на първоначалното натрупване на капитала. Вече е солиден и сериозен бизнесмен и дори планирал да се пробва и в политиката.

Петър Ангелов, БЛИЦ