Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС. Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и Школата на МВР в Симеоново. Има и два доктората – по история и по икономика. Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на "Мултигруп". Председател е на фондация "Арете" и на националния клуб "Стефан Стамболов". Преподава психология на лидерството в УНСС.
След поредния роден СРС-гейт ексклузивно пред “ШОУ” Димитър Иванов разкрива как 6-ти отдел на ДС е слушал висшия ешелон на властта по соцвреме, възможен ли е бил теч на секретна информация тогава и кой и как го е отнасял, ако се случи пробив в системата.


- У нас миналата седмица се разрази поредният СРС-гейт. Като човек, който е подслушвал и следил висшия ешелон на властта в Държавна сигурност, какво си мислиш тези дни?
- Държавна сигурност беше репресивна система, но тя функционираше в рамките на ясна идеология – диктатура на пролетариата – установяване на безкласово общество чрез потискане и смачкване на класата на богатите – ясно и категорично записано от “Капиталът” на Маркс и Комунистическия манифест, до програмата на Х конгрес на БКП. Народна република България беше законова държава, международно призната, със собствена конституция, със собствен правов ред. Колкото и странно да звучи – имаше разделение на властите. И в рамките на този правов ред – МВР функционираше! В момента, в който МВР излезеше от този правов ред,

се режеха глави!

И мога да дам примери с министри на вътрешните работи. Георги Цанков – 1952-1961 година. 10 години министър на вътрешните работи! Той беше сменен за допуснати грешки, некомпетентност при управлението, недостатъчна образованост и интелигентност, съобразно развиващото се общество...

Следващ - Ангел Солаков – председател на тогавашния Комитет за държавна сигурност, тогавашния ДАНС. Също беше отстранен!

Между другото, още тогава става ясно, че не могат да съществуват паралелно две структури – МВР и КДС, както сега са МВР и ДАНС!

И аз това нещо го говорих и писах и обяснявах и на Станишев, и на Петко Сертов, но нямаше кой да чуе и да разбере. Защото отделянето беше подчинено на конюнктурни съображения – тогавашният премиер Станишев искаше да извади службите за сигурност от подчинението и влиянието на министъра на вътрешните работи Румен Петков...

Та, Ангел Солаков беше снет от длъжността председател на КДС заради неправилно политическо поведение, за много силно его, за това, че си беше въобразил, че той може да командва държавата вместо държавното и партийно ръководство.

Следва министърът на вътрешните работи Ангел Цанев. Той беше уволнен, защото беше изпратил своята любовница при сестра й в Щатите и тя там роди детето му... американски гражданин! Беше уволнен заради отклонение от принципите! И този човек беше кандидат-член на Политбюро, генерал-полковник, шеф на МВР и на ДС! С много голям актив и много труден характер! Но Живков му отряза главата по съответния ред.

Тогава имаше държавност – държава и сигурност! Държавността и сигурността са две подсистеми на една цялостна система. Системата на сигурността, пази държавността. Когато държавността се разкапва, системата на сигурност, която е репресивна сама по себе си, изземва функциите на държавността и я яхва отгоре, и се получава т. нар. полицейска държава!

- У нас сега има психоза, че масово се подслушва. Как ще коментираш като експерт?
- Като експерт мога да кажа, че

това тотално подслушване е невъзможно! Технически не е възможно

Тези психози се пораждат периодично в нашето общество. Разпространяват ги хора, които не са запознати със спецификата на работата! Последните 1-2 две години от Живковото управление имаше точно такава психоза. Дори в ЦК на БКП хората си говореха: “Ела да излезем навън, да ти кажа нещо!”... И можеше да видиш членове на ЦК, от висшата партийна номенклатура, включително и от Политбюро, да стоят навън по коридорите и да си шушнат на ушенце! При положение, че имат огромни, просторни кабинети, секретарки и т. н.! Подозираха, че ние от Шести отдел на ДС поголовно ги подслушваме! Случваше се да ме изпратят от нашето ръководство там - или във Военния отдел на ЦК, или в Контролно-ревизионната комисия, с които ние общувахме най-често – да занеса някакви материали, да взема нещо или пък някой от шефовете ме викаше да ми “набива канчето”. И макар че съм бил дребен началник за тези, които работеха в Партийния дом и в ЦК, като ме видеха, и се плашеха! И с едно уважение се отнасяха към мен: “О, младеж, как си? Здравей, Митко! О, другарю Иванов!”... Направо съм се шашкал!

Понеже те знаеха, че има едно звено в Държавна сигурност, което е упълномощено да се занимава с тях! И се питаха: “Защо е дошъл този тука?! Значи има нещо за някой от нас...”. Глупости! То, ако имаше нещо, аз щях да бягам, въобще няма да се появя там, за да не заподозрат! Дето се вика: Гузен негонен бяга...

- Вие от Шести отдел подслушвали ли сте действащи министри - нали сте се занимавали с висшия ешелон на властта? За бившите министри на МВР си ми казвал, че веднага са били “окачвани”...
- Не, защо да ги подслушваме?! Това са хора от един екип! - От екипа на Живков. И ако те имаха някакви прегрешения или не си вършеха работата, си имаше механизми да бъдат отстранени. А когато отстраняха някого и той започне да мрънка, нещо да готви или да ходи на настройва хората, ни казваха: “Хайде, вие, Шести отдел, наблюдавайте ги!”

А снетите от отговорни постове се слушаха с превантивна цел – да не стане беля. И ние сме ги наблюдавали по внимателен и ненатрапчив начин. Те са били снети, но никой не ги е репресирал. Те са си имали запазени права. Много често на снетите от постовете им се даваха някакви синекурни длъжности. Примерно, като снеха Борис Велчев - вторият човек в партията, го направиха председател на Комитета за балканско сътрудничество - получаваш си министерската заплата, имаш си кола, шофьор и секретарка – какво искаш повече?!

- А не се ли подслушваха действащи министри, примерно, за да се следи дали са лоялни на Живков?
- Не. Това щеше да демотивира цялата система! Тези хора, които подслушват - те нали работят за някакви идеи, за някаква кауза, вярват в нещо!? Така беше по онова време... Не се работеше за пари, а за идеи и за едно по-добро бъдеще! Ако ги накарат да послушват действащ министър, тези хора щяха да си кажат: “Това е безпринципно, за кого работя аз!”. Или ще си помислят: “Те министъра подслушват, а утре на мен ще ми отрежат главата...”

Имало е подслушване на един-двама министри, на зам.-министри. но по много тежки неблагополучия, при конкретни поводи. Но при всички случаи сме гледали да не се “хващаме” за министъра, а за другата страна. За да може, ако стане провал, да не обвинят, Държавна сигурност, че е “държава в държавата”, че ДС е яхнала държавността.

Когато се издънехме, особено за СРС-та, следваха тежки наказания. И аз съм имал такова! Четат те по партийни събрания 2-3 години в раздел “Недостатъци”! На служебните съвещания в края на всяка година отчитаме: “Наред с големите успехи, другари, имаме и някои слабости – така например другарят Димитър Иванов допусна да го разкрият, негов обект разбра, че го разработваме...”.

- Какви бяха тези изключения, при които се подслушваха действащи министри?
- Една мащабна операция се проведе и в МВР лично министърът Димитър Стоянов и шефът на ДС Григор Шопов проведоха разговори с няколко министри, с генерали, с главния секретар на Министерския съвет и тогава

тези разговори ги записвахме тайно!

За да може да се направи по-точен анализ след това. Поводът беше, че те бяха изразили мнение, че около Тодор Живков се е оформила една групичка, която му влияе лошо. А специално Милко Балев - вторият човек в партията, е иззел много власт...

- Как реагира самият Живков?
- Живков постъпи много мъдро. Каза: “Добре, щом има такива сигнали, заповядайте в Политбюро, в присъствието на всички, включително и Милко Балев, изложете опасенията си и аргументите. Каквото реши Политбюро, това ще стане!”.

А на нас ни се нареди: “Контролирайте известно време тези хора!”. Ние така и направихме - докато се проведоха и разговорите им, за които говоря с Димитър Стоянов и Григор Шопов, анализирахме материалите, изготвих една справка, дадохме я на Политбюро. То разгледа случая, оневини Милко Балев, а онези ги набедиха за клеветници и го отнесоха.

- Казвал си, че по определени поводи са закичвани с “бръмбари” и Луканов, и Огнян Дойнов?
- Андрей Луканов и Огнян Дойнов бяха от новото поколение - технократите в Политбюро, с езици, с контакти на Запад. Дойнов дойде от Япония, беше посланик там, започна да въвежда нови методи на мениджмънт на икономиката, заговори за информационни технологии... На старите кадри кръгозорът им се простираше до Москва. А тези, младите, на всичкото отгоре драпаха да заемат местата им!

Огнян Дойнов открито имаше отрицателно отношение към ДС! Той ме е гонел от Министерството на промишлеността на “Славянска”, когато съм ходел по някакви сигнали. Гледаше мръсно, не му се говореше...

А Живков за Андрей Луканов смяташе, че го топи пред съветското ръководство, че се опитва да го измества

Живков знаеше, че трябва да е безкрайно лоялен към съветското ръководство, трябва лично той да държи връзките с Кремъл и това ще му гарантира дълголетие. Допусне ли някой да бъде посредник между него и съветското ръководство, рано или късно този посредник ще създаде интрига!

Освен това братът на Луканов бе посланик в Африка. Имаше сигнали за злоупотреби със средства от посолството; сестрата на Луканов живееше в Австрия и имаше частна фирма във Виена. Това бяха тревожни сигнали в условията на социализма, когато Луканов бе стратегът на плановата икономика... Затова периодически сме подслушвали Луканов и Дойнов, но винаги по конкретен повод!
Но Живков не позволяваше на Държавна сигурност и на шефовете й да се самозабравят! До определено ниво – да, оттам нататък – решенията са политически – никави ченгеджийници!

- Как ще коментираш изтичането на флашки и секретни материали от МВР? Беше ли възможно това някога?
- Уволниха началник на 6-то РУ на МВР, който беше офицер по Държавна сигурност, за това, че в края на годината, като се проверяваше секретното деловодство, не можаха да му намерят два документа! Стана голям проблем! А сега не някакви два пършиви документа – флашки се точат с информация, дискове хвърчат нагоре надолу!!!

Бях си забравил ключовете на касата и съм си отишъл вечерта. Касата - заключена, но ключовете висят на нея... А в стаята работим четири човека и всеки си има каса. Никой не бърка в касата на другия, никой не отваря папката на колегата. Та съм си забравил ключа на касата, сутринта чистачката го намерила и съобщила на дежурния офицер, той написал рапорт. Добре, че бях млад оперативен работник и ми се размина по милост уволнението! Три години ме четоха по всички събрания за притъпяване на бдителността и нарушаване на секретността...

- Всички в последно време говорят като големи разбирачи за секретните служби. Как си обясняваш това?
- Доказателство, че сме в криза, е, че въобще се говори сега за тези служби! В САЩ шефовете на ЦРУ и ФБР даже лъжат Сената и Конгреса, ако се появи проблем - в интерес на запазване на националната сигурност, в интерес на запазването на агентурата, на прикритието, което тя има...

Ние тук си приказваме както ни падне: “Радко отвертката”, “Пешо клещите”, не знам кой си, не знам каква апаратура, не знам какви си микробуси!...

Това са недопустими неща!

Аз от 20-ата до 24-ата си годишнина съм обучаван във Висшата школа на МВР за офицер от ДС! Преди още да знам как се монтира СРС, съм научен, че това нещо не се говори по никакъв начин! Тези неща дори пред прокурор, пред съд, ако нямаш разрешение от началника си, нямахме право да го споделяме! А ние днес си говорим за подслушване и проследяване, все едно си говорим за разходка до Зоологическата градина!



Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА