Ексдепутатът Павел Чернев е роден през 1969 г. в София. По образование е юрист. Работи като адвокат. Бил е член на ВМРО. В 40-ия парламент влиза с листата на “Атака” и дълго време е спряган за “дясната ръка” на Волен Сидеров. Напуска групата година по-късно след драматичен политически „развод” с лидера си. Създава политическа партия “Свобода”, която сега е член на Патриотичния фронт. Слага началото и на движението “Православна зора”, което изпрати доброволци в Северно Косово, в Крим и Украйна. Чернев е бил доверен приятел и адвокат на убития радиоводещ Боби Цанков, познавал се е лично с много от известните хора от ъндърграунда. Бившият политик изигра ролята на наркодилъра Мето Щангата в сериала “Под прикритие”. Той дебютира в киното с ролята на Батката във филма “Мисия „Лондон”, за което му ходатайства самият български “посланик” на Острова... Юлиян Вергов - негов приятел от детските години. Наскоро излезе на голям екран филмът с негово участие – „Досието „Петров”.
Чернев разкрива ексклузивно пред “ШОУ” къде е било скрито делото за педофилия срещу Владо Кузов, с което пък самият ексдепутат призна пред наш репортер, че са се опитвали да го изнудват, за да гласува „правилно”!


Chernev_vatre.JPG- Как се стигна до изваждането на делото за педофилия на Владо Кузов? И двамата тогава бяхте депутати от “Атака”…
- Още първите дни на 40-ия парламент ни казаха: “Един от вашите депутати е със следствено дело!”, обаче никой не каза къде, какво, що. Нямаше как да се провери. През февруари месец 2006 г. в доклад за Брюксел излезе кои депутати има следствени дела, излезе и дело срещу наш Владо Кузов. Просто като гръм от ясно небе! Никъде това дело не беше оповестено до този момент. Със Сидеров отидохме веднага при вътрешния министър Румен Петков, който извади един лист със справка. Аз си записах номера на делото. С номера на делото, който беше докладван на Румен Петков от Софийска районна прокуратура, аз отидох там, за да бъда запознат. Излезе дело за пътнотранспортно произшествие! Друго дело нямаше!

След това се обадих на прокурора от Върховна касационна прокуратура, който наблюдаваше делото. Свързах се с този човек и той ми каза: “Да, делото е при мен в шкафа!”. Този прокурор беше уволнен по същата причина - че е държал дела в бюрцето, а не където им е мястото – в деловодството на прокуратурата! Това „държане на дела в бюро” беше една от порочните практики на прокуратурата! И делото на Владо Кузов си седеше в бюрото на прокурора, а не там, където му е мястото! Това дело във ВКП беше за педофилия

и беше… със същия номер като другото

в Софийска районна прокуратура, което беше на съвсем друго лице! Със съдържанието на делото не съм се запознавал... Когато попитах този прокурор от ВКП: “Абе, колега, как може двете дела да са с един и същи номер?!”, той ми отговори: “Ами, това е положението!”

- Как си обясняваш ти това?
- Делото беше скрито, за да не се доберем ние до него, да бъдем абсолютно беззащитни, когато ни сервират „мега новината”, че един депутат от “Атака” е педофил! Политическа игра, за да бъде накисната партията, за да се нанесе политически удар! Със сто процента сигурност и увереност! Начинът, по който това дело беше скрито и размахано после, беше непочтен! Каквото и да е това дело, защо го държиш ти скрито в чекмеджето!? Прокуратурата, която бие тъпана, че е независима, въобще не е независима, а политически подведомствена! И все още е така!

- Смяташ ли, че Владо Кузов е бил натискан да гласува по определен начин, като се е спекулирало с делото му, както казва той?
- Има основание да го каже! Лично

аз също съм бил подлаган на натиск за гласуване по определен начин

Впоследствие и на мен ми се сглобиха разни обвинения за побой. Изведнъж прокуратурата се оказа много съпричастна към съдбата на “кафявите ризи” на Боян Расате. И, вместо да ги подведат под отговорност за проповядване на фашистка идеология, те бяха най-ценните свидетели и най-пазените индивиди! Всичко това, защото ние бяхме в парламента и вадехме сливици тогава!

Идваха при мен разни „доброжелатели”, след като ми образуваха делото, и ми подмятаха: “Ти защо на този вот не гласуваш еди как си?! Нали знаеш, че имаш дела!...”. Не съм се поддавал на такива шантажи!

- Споделяли ли сте си с Владо Кузов, че и двамата сте притискани да гласувате “по поръчка”?
- Споделяли сме си някои неща, но с недомлъвки. Лично аз му вярвам, че и него са го притискали!

- Излезе на екран филмът “Досието „Петров” с твое участие. Доволен ли си от резултата?
- В „Досието “Петров” на режисьора Георги Балабанов с продуцент Митко Гочев играя гангстер и удушавам в сауна един прогресивен журналист. Гочев специално ми се обади, като монтираха, да ме похвали. Каза, че просто всички са потресени от изпълнението ми! /смях/ Такава ми е ролята, какво да правя! Бил съм особено вдъхновен, въпреки че трябва да удуша журналист, а не социолог! /смях/ С Мишо Билалов имаме също съвместна сцена. Той играе актьор, който иска да влезе в Народния театър, а пък аз и моята групировка сме взели част от него под аренда, за да правим там стриптийз бар! Аз го спасявам от моите „горили”, които го дърпат, и им заповядвам да го оставят на мира, защото е актьор!

Другият филм, който предстои да излезе, е документален и се казва “И балът продължава”, също на Балабанов. В него играя себе си. Един от епизодите е следният: Возим се с един приятел с колата из София и снимаме. И вместо да си говорим: “Ей, помниш ли тук как се веселихме, там кого срещнахме и колко приятно изкарахме!?”, ние на всеки ъгъл почти връщаме лентата: “Тук убиха този, там убиха онзи!”...

- Винаги те вземат за ролите на мутри и биячи - от рождение ли си толкова едър?

- До 30-ата си година бях съвсем друг. На 10 юли 2003 г.,

на рождения ми ден, ми се случиха две големи нещастия - оттогава не го празнувам


Майка ми се прибра вкъщи и каза, че баща ми е починал! Направих една стъпка и ме отсече тройна дискова херния! Така беше пробила, че почти беше разкъсала нерва! Стресът ме повали! Оперираха ме по спешност и възстановяването беше много трудно. Една година бях обездвижен, на легло! Тогава наддадох много килограми, започнах да качвам кръвно. Тъпчеха ме с едно отвратително германско лекарство, което после го спряха – много хора умряха от него от инфаркти, от инсулти! А аз пък се боря с тези килограми до ден-днешен…

Баща ми беше кумир за мен! Бай Михал беше ветеринарен лекар...

- Ти познаваш ли някои от по-известните от ъндърграунда от онова време?
- Големите ги познавам от спорта, естествено! Докато са били в спорта, сме били приятели. С Наско Комшев, да речем, който много рано си отиде, с Крушата, който имаше талант в борбата...

- Познавал си и Клюна...
- Клюна беше едно потиснато момче, преди да стане това, което стана. Свито, грацилно такова. Пред дискотека “Ялта” тогава се редяха опашки и разни хубавици често идваха при мен: “Павка, моля ти се, ходатайствай това момче да го пуснат вътре!...”. Аз тренирах заедно с охраните на “Ялта”, шеф там беше известният майстор на спорта по бокс и кикбокс Мишо Симов, а аз тренирах в отбора му. И го вкарвах. Клюна беше по-слабичък физически, неугледен такъв, това го е амбицирало сигурно да влезе в тези среди

и да придобие авторитет по глупав и грозен начин

- Не са ли ти предлагали да се включиш „от другата страна на барикадата”?
- О, предлагаха, много искаха да се включа! Аз имах и физиката, тренирах джудо и въобще... На 21-22 години като си - голямо е изкушението! Но аз съм благодарен на майка ми и баща ми – няма ги и двамата вече – те ми бяха моралните котви. Как щях да ги гледам тези хора в очите - те за това ли са ме отгледали?!... Малцина бяхме от спортистите тези, които устояхме! А ми се присмиваха, че не искам да участвам... Минаха няколко години – и повечето от тях вече ги нямаше. Винаги съм им казвал: “Момчета, захващате се със занаят, в който се умира с обувки!”. А те: “Ние сме велики, ние сме неразрушими!”... По онова време момичетата харесваха много мутрите. Всички мадами се захласваха по Васко Илиев, той беше хубавец!

- Боби Цанков е бил твой приятел. Той парадираше с охраните си - за да прилича на “големите” ли го правеше?
- Според мен, ако беше отишъл няколко пъти на добър психиатър, нещата щяха да се оправят. Явно е имал ментален проблем. Защото беше изключително интелигентно момче, нравът му не беше зъл - лош човек прави такива измами, а той не беше лош човек. Явно е имал психологически проблем.

Много пъти ме е канил: “Влез да те повозя в брониран джип!”. Викам му: “В този ковчег няма да вляза!”. Но веднъж го направих, ходихме с него да пием кафенце - то ме натисна всичко отгоре, не можеш да свалиш прозореца, вътре вони на кевлар - противокуршумния материал, с който се бронира, кой знае още на какъв дявол смърди – на лепила, на химикали... Абе, на ковчег си миришеше джипът на Боби!

- Страхуваше ли се от нещо?
- Боби имаше страх от Бойко Борисов, голям респект му имаше, още когато беше главен секретар на МВР. Свиваше се: “Бате Бойко това, бате Бойко онова! При бате Бойко няма мърдане...”. Много го впечатляваше, че ние с Бойко имаме добри отношения. На Бойко аз не му кадя тамян въобще, но разцепи целия наркопласмент тогава – Клюна, Самоковеца, Мето... Всички бяха полудели срещу него.

Последният случай беше с Джузо - бивш гард на Самоковеца. Той си е роден бандит, истински, колорит. Джузо и Насо Кучето по едно време почти бяха наследили Косьо Самоковеца. Тогава убиха и Георги Илиев. И през лятото на 2005 г., точно след изборите, явно в мъката си по своя “предводител”, няколко души се „направили на майонеза” с разни работи и решили, че Джузо е терорист, а те са заложници. Пак в “Стрелбище” се случва това. Джузо, въоръжен с газов пистолет, започва да гърми вътре по тях, а те ха-ха-ха... Едно момче излязло на балкона и започнало да крещи: “Помощ, помощ! Избиха ни!”. А Джузо звъни на най-различни телефони, включително и на моя: “Адвокат Чернев, желая ти да ме представляваш!”. А аз съм първи дни депутат, той още не знае. И продължава: “Аз отвлякох хора!”. Викам му: “Идиот нещастен, напил си се, „украсил си се” като коледна елха, дръж се адекватно!”. А той: “Не бе, Павка, държа заложници, сега ще застрелям един!”

И - дум – чувам изстрел!

А наоколо - смях. Скастрям го пак: “Абе, кретен, стига, спри филмите!”. Но вече съм неспокоен - знам го какъв е. Звъня веднага на Бойко: “Имате ли инцидент със заложници?”. “Да, в “Стрелбище!”. Викам: “Защото ми се обади деецът!”. “Познаваш ли го?” – “Познавам го.” А Бойко: “Павка, влез да го извлечеш да не направи някоя беля...”. Успокоявам го с половин уста: “Никаква беля няма да направи!”. Затварям.

Джузо пак ми звъни, а аз започвам да го укротявам: “Ей, глупак ниеден, ще те застрелят, бе, идиот, кой ще гледа майка ти – възрастна и болна жена?!

СОБе-Те-то са накацали вече по покривите и поне двама ти гледат бенките по муцуната! Глупак!”. И той се паникьоса. Вика: “Какво да правя?! Той пистолетът е газов!”. Направо се вбесих и започнах да му крещя: “Ама, те откъде да знаят?! Предавай се веднага!”. И се предаде.

- А бил ли си телохранител на някого?
- За един кратък период помагах по концертите на Денис Ризов, Амебата и Фънки – “София мюзик ентърпрайсиз”. Отговаряхме да не се хвърлят феновете да вилнеят на сцената. Някой фен, ако го изхвърлят към теб, ти го връщаш обратно - и те даже доволни! /смях/
Амебата по едно време беше решил, че много пари харчи по ресторанти и започна да си носи храна за обяд от къщи!

Редовно му изяждах всичко и, горкият, много страдаше, докато не започна да си заключва чекмеджето!

Те тогава още бяха гаджета с бъдещата си съпруга и ние с Фънки създадохме “Комитет за спасението на Амебата”, за да ги разделим! Разлепвахме разни лозунги из офиса срещу нея, измисляхме й прякори /смях/. Тогава се опитвах малко да свиря на баскитара. Една вечер съм му докопал китарата и се опитвам нещо да стържа. Фънки влиза и започва да беснее: “Ау, това е еди-каква си китара, как може ти да я пипаш с твойте лапи!”. И ми вика: “Твърде си бездарен, за да те науча!”. Аз обаче му отговорих подобаващо: “От посредствен селски “бийтълс” не приемам уроци!”. Това беше през 1990-те, докато учех в университета. После те си наеха професионални охрани...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА