Стойчо Млечевски е сред най-известните антиквари в София. Започнал още като ученик да се интересува от книги, монети, пощенски марки, той придобил наблюдателност и оценка на специалист, за които и професионалите му завиждат днес. Навремето, освен двама, трима души в София, други не е имало, които да разбират от антиквариат. А и не беше разрешено по соцвремето да се занимаваш с подобна търговия. Днес пък се стигна до другата крайност, кой откъдето насъбере разни стари вещи и решава, че е антиквар и ще спечели големи пари. Нароиха се магазинчета, кое от кое по-унили, с безразборно натрупани вещи. Ама и бързо залязват. На това се вика битпазар, казват познавачите. Виж, ако отидеш в Париж, там е царството на антикварните магазини или пък в Италия, Германия, Холандия, Белгия , казват специалистите. Търговците там са специализирани в разни области. Магазини само за графични творения, за стари книги, за картички и писма, за рицарски доспехи, нощни лампи, дори за ветрила...
- Ти  как се захвана с антиквариат? 
- Неусетно. Имаше вкъщи едни хубави стари книги. Мой приятел, съученик, ми показа свои стари монети.  И аз предложих да си разменим. Направихме го и  двамата бяхме доволни.  По-късно влязох на пръсти в  салона,  където се събират  от край време  нумизмати и филателисти  в София. Гледам кой какво предлага и колко струва. Там ме питат, ти, момче, какво носиш, дай да видим. Не показах монетите на старите лисици. Щяха да ги вземат на безценица.

- Коя е най-скъпата днес антикварна българска книга?
- Ето, ще ти покажа какви са били най-скъпите книги в книжарниците ни през началото на миналия век.  „Златна книга за нашите деца” и „Азбука за малките” и двете са с твърди корици, голям размер, с илюстрации от Александър Божинов,  ето и  красиво издание на „Илиада”. Сега, например ако някой предложи първото издание с автограф на Яворов, то тази книга ще е скъпо платена. 

- Книгите с автограф по-висока цена ли имат?
- Ако, например някой за първи път предложи книга с ценен автограф на голям автор, тя безспорно ще има висока цена, но ако същата книга се предложи и от други хора с автограф,  веднага цената им ще падне. А накрая и дори няма да има интерес да се откупуват. Един италиански антиквар си беше направил труда да ни снабди с отпечатан от него справочник какви български книги изкупува с корици  в стил сецесион. На Гео Милев книгите бяха с висока цена, например.

- Ако старата книга има  библиотечна щампа?
- Е, тогава цената й значително спада, защото вероятно е била открадната.

- Ориентирани ли са хората за цените на старите книги?
- Не, повечето нищо не разбират. А и 95 процента от книгите, които има в  домовете, са ширпотреба. Ако се намери  „Под игото”,  първото издание с автограф на Иван Вазов, тя ще има висока цена. Той не е раздавал често автографи.  Първият договор – наречен  „Контракть”  за „Под игото”   между Вазов  и издателя с най-голямата книжарница  по онова време  Тодор  Чипев /Т.Ф.Чипев с бухалчето/,   е много скъп, ако се продава в антиквариат или аукцион. 

- Какви други видове документи би посочил като ценни?
- Интересен документ ще бъде, да кажем, болничният картон на известна личност – писател, артист, политик,  художник, певец. Ако, например някой извади болничния картон на Георги Димитров, на Тодор Павлов, на Цола Драгойчева , на Тодор Живков - те ще имат фантастични цени. Преди време Марина Влади продаде някои от писмата на  Висоцки и те удариха тавана. В момента се сещам, че тетрадките,  в които е писала Катя Паскалева последните си мисли в болницата, са изключително ценни.


Детски книги, които са стрували скъпо  в старите книжарници от началото на миналия век, но и днес държат висока цена

- Какво би казал за изданията в ограничени тиражи? Например Любомир Левчев е издал книга с тираж от  777 бройки, като 77 от тях са номерирани и придружени с рисунка от професор Иван Димов.
- Е, това са издания още в „млада възраст”. Нали знаеш, че трябва да изминат поне 40 години, за да стане една вещ, годна за антикварна. А и както обясних, първите предложени екземпляри ще са с висока цена, а последващите ще им падне  цената.
Но ако например дадена книга е била унищожена умишлено,  както е бил изгорен тиражът  на  „Люти чушки” - народни епиграми на Радой Ралин и рисунки на Борис Димовски през 1968 г.,   тя вече става антикварна  ценност. В случая обаче, тя бе издадена впоследствие   в голям тираж, така че  вече не е уникална. 

- В последно време какво значимо си успял да откриеш?
- Това беше архивът на  художника Александър Божинов, дневникът на неговия син и снаха и важни документи за дарението на художника за държавата ни. Именно от този архив излезе на бял  свят книгата за  Александър Божинов в издателство „Изток-Запад”. 

- Как се държат наследниците, когато  искат да се освободят от старите библиотеки в домовете си?
- Обикновено ги продават  накуп. Често с книгите се освобождават и от стари предмети.  Преди години, продадох преспапието на писателя Добри Немиров – купиха го за рождения ден на тогавашния  главен редактор на  „24 часа” –Валери Найденов. Беше красива вещ. Продавал съм и мастилници на видни политици.  Купуват се и стари календари за рождени дни от годината на рожденика. Един път се изложих, че не успях да намеря календар от 1946 година, а знам, че имам. Намерих го, но денят на рожденика беше вече отминал. Не е рядкост, когато идват солидни хора с молба да им открия еди каква си играчка, която им е била любима в детството, сантиментален спомен. Така на виден общественик, намерих ламаринено камионче от петдесетте години. Вероятно ми е било донесено с други вещи в чувал от  някои цигани.  Човекът беше толкова щастлив, когато си го взе. Той без колебание  извади  50 лева още преди да съм споменал за цена.  Друга госпожа пък искаше да има любимите си детски книжки, издавани в четиридесетте години с твърди корици и  красиви  илюстрации. И тя си излезе щастлива от магазина ми. Радостта  на хората да си върнат сантиментален спомен чрез конкретна вещ от предишни години , за мен е дори по-голяма радост от тяхната. Не случайно обичам да казвам: Когато влизам в стар таван , все едно, че влизам в „Шератон”! 

- На какви куриози си се натъквал?
- Много са.  Преди години бях решил да правя търг, отивам при едно семейство, имали стара ваза. Щях да падна – вазата беше от 18-и век. Учудих се, че  едно такова  скромно семейство, са притежатели на такава скъпа ваза от времето на Наполеон Бонапарт. Питам ги, а те: „Ние сме фолклорен танцов състав”. По времето на соца бяхме ходили на гастрол в Куба.  По онова време, там всичко беше с купони. А по магазините няма нищо какво да си купиш. Кубинците живеят обаче в красиви  старинни къщи, обзавеждането, останало от времето на Батиста.  И нашите танцьори срещу салам и сирене,  които си носят, „пазаруват” на бартер  красиви старинни вещи от техните къщи. Бих посъветвал хората, преди да изхвърлят наследени вещи,  архиви, снимки, картички, писма, да ги преровят, защото открития  стават винаги.

Савка ЧОЛАКОВА