Ани Михайлова е от Варна. През 1993 г. завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов. 12 години е едно от лицата на “Шоуто на Канала”. От 13 години е дипломиран психолог. Има и специализация по геронтологична и социална работа с възрастни хора. В момента се е отдала на театъра и на работата си като психолог. През февруари й предстои турне в Канада, където пред български емигранти ще бъде представена пиесата “Три котки на покрива”.
- Чия е идеята за това презокеанско турне?
- Инициативата е на колежката Боряна Павлова, която също участва в спектакъла.

- Защо избрахте пиесата “Три котки на покрива”?
- Стана случайно. Първоначалната идея беше за друго представление, но плановете се промениха и надделя предложението за тази комедия.

- С какво смятате да впечатлите българската публика там?
- С нашата игра. Ще популяризираме съвременна българска драматургия, която, за съжаление, не е добре позната зад граница.

- Твоята роля в пиесата каква е?
- Играя една от котките, която може да бъде “определена” като котка - психолог, защото се опитва да намали напрежението между останалите участници във фабулата. Разискват се проблемите за доверието, приятелството, запазване на брака, изневярата, нежеланието на съвременната жена да изпълнява домакинските си задължения - като готвенето например.

- Не е ли опасно на покрива?
- Опасно е за самоубийците и за тези с фобия от височина, но пък е приятно за птиците, които са свидетели на този цирк. Моята роля е в това да убедя така наречената отчаяна котка да не слага край на живота си.

- Планирате ли други турнета в чужбина?
- През март ще изиграем “Три котки на покрива” в Брюксел, а през април заминаваме за САЩ.

- Предполагам, че ще ти е интересно докосването до чуждата култура?
- Любопитно е да се срещнеш с непознатото. В Канада е предвидено посещение на най-голямата туристическа забележителност - Ниагарския водопад. Надявам се оттам да се върна заредена с енергията на водата.

- Такава енергия може ли да те тласне към създаване на моноспектакъл?
- Може да ме тласне към доста хубави неща, но все още не съм готова за моноспектакъл. Това изисква голяма всеотдайност, а аз имам ангажименти и като психолог.

- Какво от актьорската си професия прилагаш в работата ти като психолог?
- Предразполагам другите да влизат в различни роли, което има терапевтичен ефект.

- Помага ли това, че си популярно лице от телевизионния екран?
- Много помага при първоначалното създаване на контакт. Това е предпоставка за по-бързо преодоляване на страховете на пациента, докосвайки се до нов вид комуникация.

- Пред какви предизвикателства се изправяш при контактите ти с възрастните хора?
- Всеки нов случай за мен е предизвикателство, защото се сблъсквам с различни съдби. Възрастните хора всекидневно водят битки с елементарни за нас дейности. Постигането и на най-малък успех допринася за подобряването на тяхното състояние. Трагично е, че все повече зачестяват случаите на хора в по-млада възраст, които страдат от болестта на Алцхаймер или деменция.

- Ако като психолог трябва да направиш профил на средностатистически български пенсионер, какъв ще е той?
- Не мога да направя такъв профил, но имам наблюдение върху живеенето на доста пенсионери на едно място, тъй като работя в хоспис. Тези хора не са с финансови проблеми. Те не се впечатляват от добрите битови условия, нито от професионалните грижи, които получават, а насочват вниманието си към своята самота и усещането, че са ненужни на обществото. За съжаление, не малко българи получават ниски пенсии, които ги обричат на мизерен начин на живот. Това са нашите родители, баби и дядовци. И те не заслужават да бъдат подлагани на такова унизително отношение от държавата в края на дните си. И без това тези хора имат доста здравословни проблеми, а като се добавят нестабилната психика и старческата депресия, нещата могат да излязат от контрол.

- Как ще коментираш поведението на възрастните хора, които продължават да вярват на телефонни измамници, макар че по медиите често има репортажи и предупреждения за този проблем?
- Не на всеки човек психиката е подготвена за такъв екстремен стрес. В подобни моменти емоцията надделява над разума и затова се получават такива абсурдни реакции. Колкото и клиширано да звучи, не бива да проявяват наивност, а да се опитат да се свържат с близките си.

- Ако имаш една вълшебна пръчица, каква добрина би направила за българските пенсионери?
- Веднага ще направя на всеки пенсионер пенсията по 2000 евро и ще им подаря хапче на младостта, което да ги държи здрави и жизнени.

- Какво ще пожелаеш на читателите на вестник “Над 55”?
- Пожелавам им здраве и да се радват на повече хубави мигове!

Екатерина ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55"/