Алпинистът веган Атанас Скатов с драматично описание на експедицията си до Лхоце, тръшнал го е ужасен, екзотичен вирус

Катманду, Непал 23 Апр. 2017, 16:20 5608 прочита 0 коментара

Алпинистът Атанас Скатов, който замина за Непал, където ще се опита да изкатери връх Лхоце, преживява истински изпитания. Втори пореден ден е повален от ужасен вирус, който спъва плановете му. Алпинистът разкрива изключително увлекателно преживяванията си в базовия лагер в дневник, който води всеки ден.

Ето какво е написал последно с дата 21 април:

Тази нощ не спах добре, носът ми запушваше и късно заспах. През нощта започна да духа и силен вятър. На сутринта още духаше и добре че днес ми е ден за почивка. Смятах да пера днес, че много пране се събра, но нямах никакво желание за това, както и се чувствах изморен. Нещо не се чувствах много добре, вече 4 човека бяха на антибиотици и може да съм хванал нещо от тях. След закуската се разходих малко из лагера. Вчера бяха дошли 25 индиеца от тяхната армия да изкачат Еверест. Днес им раздадоха тройните обувки, дрехи, седалки, котки, ръкавици. Учеха ги как се слагат котките и как се върви с тях по леда. Сложиха им и каски на главите. Повечето нямаха никаква идея от височинен алпинизъм, но в Индия е много престижно да си изкачил Еверест и много индийци и китайци идват за това. Екипировката им е нова и маркова. Имат и специална голяма палатка, вдигната на платформа, където има голям плазмен телевизор да гледат филми. Срещу тях са китайците, също над 30 – 40 човека.

Вчера в Базов лагер дойдоха и трима испански млади доктори, които имат проект да вземат кръвни проби от шерпи и членове на експедицията, за да проверели дали има генетични разлики между нас и шерпите. Вземат кръв, имат портативен ехограф и гледат сърцето, както и обема на белия дроб. Днес някои шерпи се подложиха на тези изследвания, а утре който иска и от нас мембърите, както сме известни на кеспедициите. По принцип съм твърдо ЗА науката и да има изследвания, но утре смятам да пропусна това. Днес единия доктор 5 пъти дупчи вената на един шерпа и не искам това да ми се случи и на мен. Все пак сме на 5300м височина и всяка такава манипулация има риск. Също така съм сигурен че има разлика в генома на шерпите и нашата бяла раса. Това е проучвано много пъти преди години, бях гледал един документален филм за шерпите и жителите на Тибет. Между другото шерпите идват точно от Тибет преди около 150 години, затова езика им е много близък и се разбират чудесно.

Преди обяд вместо да пера, реших да правя упражнения в палатката ми. Беше топло и слънчево време. Точно привършвах с упражненията и изведнъж се скри слънцето и стана много студено. След храната се върнах в палатката за да се стопля в чувала си и тогава заваля и сняг. Цял следобед валя сняг и натрупа малко. На всеки 15 – 20 минути изтърсвах палатката, да не се натрупа много върху нея. Около 17 часа излезнах навън и видях че е натрупало малко. Взех камерата да снимам и да Ви изпратя видео да видите какво е. Общо взето скучен днес, но трябва и почивка. Дори нямах намерение да пиша в дневника, но след вечеря реших да нахвърлям на бързо днешния ден докато прехвърлям едно видео.

Още не са казали кога ще е пуджата, но много закъсняхме според мен. Ако началото на май се случи лошо време и не можем да ходим във височините лагери, няма да може да се климатизираме. Каквото стане, все пак на експедиция нищо не може да се предвиди. Но можеше днес да съм в лагер 2 на 6400 метра и да приключа с половината климатизация.

На вечеря пак обичайните заподозрени в нашата палатка за Лхотце. Срещу мен стои сръбския доктор Драган, до него чилиеца, двамата индийци, единия иранец и накрая е Ричи от Англия. От другата страна на масата до мен е Валди или Мади, до него баш майстора на спорта Азим, който вече има 13 от 14-те осем хилядника и само Лхотце му липсва. Всички ги е качвал от първия път. Не е катерач като мен, но има сърце за тази работа. Вчера ми сподели, че завърши ли си сега проекта, повече няма да ходи по експедиции, иска да се ожени и да си гледа децата и бизнеса. Между другото в Иран го ценят много и в родния му град са му направили паметник приживе и общината на всеки връх му дава по 10 000 долара премия, парцели и други неща. Отделно държавата му дава силно финансиране. От миналата година слушам за него по експедициите и сега се запознахме. Съвсем нормален човек си изглежда, те тримата иранци си общуват заедно, от един град са.

По време на вечеря има ток и използвам да пращам видеа. Закачих един по-голям файл и като се навечерях отидох до другата наша палатка, която е за участници за Еверест. Половината ги познавах, но имаше и нови попълнения като румънеца, една китайка, една рускиня, живееща в Сибир и прилича повече на китайка от баш китайката. Веднага се заговорихме на руски и на другите им стана много странно че си говорим. Жената е около 55 години. Не е ходила на високо, но и мечта Еверест. В дъното стояха двама леко мургави жена и момче, говорещи си техния език. Запознахме се, от Мароко са. Двамата пакистанци са там, Лари от САЩ и норвежката. Приказвахме си с норвежката и Лари. Аз трябваше да убия около час да се прехвърли файла. Много е студено вечер вътре в тези палатки. Фирмата обещава отоплители, но до сега само на Макалу имаше един. Другите фирми винаги отоплят палатките. Ако ги отопляха, можеше да няма толкова болни сега. Рускинята ми разказва как в нейния град зимата е минус 45, а по селата до минус 60 стига. Казах и, че за нея Еверест ще е като лятна зимна разходка в парка, едва ли ще паднат под 40 градусите на върха. До 21.30 часа се прехвърли файла и си легнах.

Нещо не се чувствах много добре, носа ми взе да се запушва, легнах но не мога да заспя.

Сутринта имаше мъгла.

С всеки ден лагера расте усилено. Мисля, че сме вече над 1500 човека, общо с помощен персонал. А колко разрешителни има продадени, никой не знае. Определено ще е рекорд за Еверест тази година.