Хари Худини в рокля. Няма как духът на един от най-великите магове в световната история да не е надзърнал в зала „Арена Армеец” на грандиозния спектакъл на „Фондация Енчо Керязов”. Гении... но и те са любопитни. Искат да знаят коя е тази безразсъдна дама, готова да се лиши от живота си само заради един номер и малко аплаузи. Това, което е видял маестрото, сигурно му е изглеждало доста странно. Един 160-килограмов великан, който може да вдигне 141 кг гира с едната си ръка, пристяга в кожена усмирителна риза с шест катарами на гърба тялото на дребна, нежна жена. После мъжагата, Димитър Саватинов, признат за най-силния мъж на САЩ, връзва и краката й и се оттегля с чувство за достойно изпълнен дълг. Започва номерът, наречен „Челюстите на смъртта”. За първи път в света той се изпълнява от жена: Сирма Добрева. Но това не е всичко - никой досега, дори и мъж, не е правил трикса на такава голяма височина - осем метра.
Челюстите на смъртта са две метални крила, всяко едно дълго три метра, осеяни с огромни остри зъби. Те стоят отворени благодарение на специално въже, дълго метър. Изчислено е, че когато се запали, то изгаря точно за 55 секунди. В следващия миг челюстите се затварят със зловещ трясък. Артистът /в случая Сирма Добрева/ е вързан в зоната между двете крила. Ако в тази приблизително минута, той не успее да се справи с усмирителната риза, да откопчее катарамите, да се освободи и скочи, нищо не може да го спаси. Зъбите се забиват в тялото му и...

Във вариантите досега, повтаряме, акробатите са били само мъже, които на финала са скачали от 3-4 метра. Сирма вдига реквизита на осем и решава да падне с голяма скорост в ръцете на четирима мъже. Решението е много рискованo както за нея, така и за партньорите. Доказателство са синините по ръката и болката от натъртването на мускулите, получени още на репетициите. Това всъщност са последствията след премиерата. И аплаузите на 15 000 възторжени зрители, станали на крака. 

- Г-жо Добрева, преди да излезете на сцената, водещите доста поетично обявиха, че секундите между челюстите са фатални, дотолкова, че като на филмова лента минава целият живот на артиста. Не е ли малко пресилено?
- Това е най-опасният номер, който съм правила. 

- Как се стигна до него?
- Енчо Керязов е стар приятел. Познаваме се от цирка. Родени сме на една и съща дата. Реквизитът е на швейцарския артист Доменик, който някога е правил трикса. Имах два пъти по един час за репетиция. Твърде малко. Пет дни преди премиерата видях номера на видео. Изпълнен от мъж. Аз съм първата жена в света, която влиза между челюстите. Усмирителната риза също дойде от чужбина. Тя е за мъж и една шивачка цяла нощ я приправя, за да ми стане. Свободното падане от осем метра не е шега. Трябва да знаеш как да го направиш и въпреки това има голям риск. Летиш с огромна сила. По гръб с ръцете встрани. Хващане е много важно. Не мога да се доверя на всеки. А и ролята на мъжете, които ме улавят, никак не e безопасна. Но те: Ивел, Георги, Илиан, Пламен, танцьори от трупа „Мегами”, поеха риска и се справиха перфектно. 

- Контузили сте се още на репетициите. Били са ви болкоуспокояващи инжекции. Не помислихте ли да се откажете?
- До последния момент имаше съмнение в успеха на номера. На репетициите нещата не вървяха. Дори Енчо дойде и каза, че маха атракцията от програмата, защото не е сигурен, че ще стане. Всичко беше на ръба. Убедих го, че съм напълно готова. Да ми даде шанс. Минути преди да изляза, Доменик ме попита имам ли застраховка. Доста смущаващо. След това беше възхитен. Обяви, че ще ме кани в свои програми. 

- Какво каза синът ви?
- Боримир е на осем години и много се гордее с това, което правя. Вярва ми. Докато майка ми и баща ми бяха доста притеснени и казаха, че повече не искат да виждат такова нещо. Това да е първо и последно.


Със сина си, който засега се увлича по математиката

- Защо рискувахте? Можехте да се представите с друг номер?
- Никога не съм избирала лесния утъпкан път. Харесвам предизвикателствата. Обичам да изпълнявам нещо, което се прави за първи път в света. Екстремните мотористи, които прескачаха целия симфоничен оркестър, ме поканиха в летеж със стокилограмовите им машини да направим салто в дует. Те са по-луди и от мен.     

- През 2013 започнахте нещо, което наистина се прави за първи път в света - „Канетикс” или в превод: акробатика върху фасади. Как ви дойде идеята за тази атракция?
- Има трупи, които правят танци по фасадите. След като видях изпълнението им, реших, че искам да направя акробатика, което е много по-сложно. Елементите там крият много повече рискове, защото се въртиш в тройни и четворни салта. Така че аз просто видоизмених идеята. Зрители казват, че такова нещо не са виждали. Много впечатляващо и невиждано шоу. Започнахме трима, сега сме десет.  Развиваме се много добре, има голям интерес към шоуто ни. Канят ни.

- Къде сте играли досега? 
- Най-впечатляващото ни участие беше в Макао в най-голямото казино в света „Венецианецът”. Там работихме месец и половина. Всеки ден върху сградата, която е копие на кулата на Венеция. Покривът, от който се спускаме, е на деветдесет метра. Слизаме до 50. Това е височината, от която се виждаме най-добре. Публиката много ни хареса. Навръх Нова година, точно преди часовникът на кулата да удари 12 часа, беше нашето изпълнение. Долу ни гледаха над 5000 души. Цъкат, възклицават, не ръкопляскат, защото ръцете им са заети с камери и фотоапарати. 

- Знаят ли зрителите откъде сте?
- Настоявам след на края на всяко наше шоу да бъдем обявявани - „Канетикс“ от България. Повечето не са и чували, много им е далечно, но питат къде е това, искат да знаят подробности. Често има и български туристи. Най-често са изненадани и много горди.

- Страшно ли е?
- Страшно е. Да. Изпитваме го на гърба си. Но страхът пази. Човек, който не изпитва страх, не го искам в трупата. Изобщо.

- А може ли страхът да ви накара да се откажете, ако не въобще, то от едно участие?
- По скоро не. Ако си го правил на тренировки, това не може да стане. Имали сме случай акробати да се справят перфектно в залата, но когато излязат на външна стена, направо изпадат в паника. Дори сме ги сваляли аварийно. Не могат да се преборят със страха от височината. През годините много хора се отказаха. Причините са различни. Едни намират, че е много тежко физически, други заради страха от високото, трети - защото работят на друго място и нямат време за тренировки. Освен това е много болезнено да висиш на кръста си, където има меки органи и гръбначен стълб, който можеш да повредиш.


След миг Сирма ще е в челюстите на смъртта


- Кои са по-страхливи: мъжете или жените?
- Мъжете са по-страхливи. И това е категорично. Много трудно намирам мъже за трупата. Вече втори сезон играем цяло лято на Златни пясъци пред един от хотелите. Много сме привлекателни. Хиляди се спират да ни снимат и гледат.

- Не се ли страхувате, че някой ще открадне номера ви?
- До момента никой не се е осмелил да го направи. Това е много трудно осъществим проект. В него освен че е много страшно е трудно да намериш толкова много добри акробати, сложно е и с мястото за тренировки. Малко хора си дават сградата да скачаме върху фасадата й. Пазят си стъклата. 

- Вие сте собственик на успешна продуцентска компания. Какво се търси днес на шоупазара?
- Нещо невиждано. Хората са се нагледали на стандартните трикове. В Азия има най-много работа: Макао, Хонконг, Филипините, тъм, където са казината и големите хотели.

- Какви артисти пращате там?
- В Макао млади изпълнители на класическа музика. У нас има много добри. Месечна заплата на такъв виртуоз може да достигне до 2000 - 2500 евро. Предпочитат се жени, които свирят и изглеждат добре. Скоро заминаха художник и двама илюзионисти. Оперен певец пък ще пее в казината. Тръгна и каза, че има намерение да седи много дълго. 

- Какво представлява „Венецианецът” - най-голямото казино в света?
- На долния етаж са игралните зали. На горния има три водни канала, по които плуват гондоли. Покривът е нарисувано небе. За да не се загубиш, задължително трябва да имаш карта.
Идеята на архитектите е била да се пресъздаде „Венеция”. Има площад Сан Марко, от който тръгват четири улици. Един кръг с гондолата се прави за петнадесет минути. Артисти управляват лодката и пеят от нея. На площада има сцена с шоу на всеки кръгъл час.

- Какви са гостите?
- Хора с възможности. Предимно китайци, индийци и по-малко европейци. Виждала съм и българи.

- Какво се случва в казиното?
- Когато някой спечели, вика радостно. Всички се обръщат към него. Но има и самоубийци. Хора получават инфаркт. В Хонконг хазартът е забранен. Затова мераклиите се качват на кораб, излизат в неутрални води и вратите на казиното се отварят. Един мъж, който беше настанен до моята каюта, се хвърли във водата. За една вечер бе проиграл живота си. Корабът с часове кръжа, за да го търси. Но напразно!


Хари Худини 

Великият маг умира загадъчно

Хари Худини е роден в Будапеща в семейство на унгарски евреи. Започва да прави фокуси, когато е само на 10 години. През 1892 година приема псевдонима Худини в чест на френския илюзионист Робер Уден. Той се самоосвобождава от белезници и резервоари, пълни с вода, заключени с катинари. Худини непрекъснато усъвършенства и усложнява своите трикове и фокуси. С напредване на възрастта той често попада в болници след представление. Започва да се интересува от авиация и прави първия в историята полет над Австралия.
В последното десетилетие от живота си Хари Худини започва да издава книги, в които разкрива много от тайните на своите трикове. Той също така разобличава някои шарлатани, които твърдят, че им помагат свръхестествени, отвъдни сили. В светлината на всичко това неговата смърт засега остава забулена в загадка. Официалната версия е, че е починал от перитонит, но има съмнения, че може да е убит.



Аплаузи след края на номера на Худини

Русалката, която удиви Хановер 

Сирма Добрева е от Плевен. На 14 години заминава за Австралия с акробатична трупа „Палазови”. На 16 среща учителката си Валентина Ефремова. От нея започва да се учи как се изпълнява каучук. Първи виждат номера й гостите от елитния израелски курорт Елат, после във вариететата на Швейцария. В Германия е вече звезда. Сама на сцената, гост на телевизионни програми. Когато през 1997 година в Хановер я виждат като русалка, публиката е удивена, а вестниците се надпреварват да публикуват снимката й. На сцената блестяща кехлибарена мида се разтваря, а жената, върху чиито крака е  надяната огромна рибешка опашка, се вдига в стойка. Това е цангибис. Този номер трябва да се види. 
В Лас Вегас за първи път влиза в метална каса с размер 40 на 40 на 40 сантиметра. Почти кутия за обувки. Остава в нея цели 20 секунди. Публиката е затаила дъх. Докато я види отново в красива бална рокля. Тогава гръмват аплаузите.  

Едно интервю на Исак ГОЗЕС