“Не можах да откажа... Изплаших се, че ще започне да ми създава неприятности. Способен е на това. Съгласих се да напиша доклада вместо него, а нямам време да се запозная с всичката информация по случая. Ядосана съм на себе си, че се съгласих... Сега ще трябва да работя още и здраво. Често постъпвам така. Изтощавам се, изнервям се и въпреки това, пак се съгласявам да свърша чужда работа!”.

Всъщност тази жена не е могла да каже: “Не!”. 

Защо? Заради страх от авторитети? Заради страх от неприятности? Заради вярване: “Аз съм способна и ще се справя”? Или заради: “Ще го направя, за да ме харесва, избере, предпочете”?  Или защото не умее да отстоява собствения си интерес?

В конкретния случай тази жена се бе уплашила от интриги и влошаване на взаимоотношенията на работното място. Не бе й хрумнало, че има право да откаже на по-високостоящ в йерархията колега (който демонстрира близост с управителя и с другите ръководители). Рядко се сещаме, че да откажем, е част от това да ни приемат и зачитат.

Тръгнахме да търсим разбиране за неравнопоставеността, в която сама се поставяше често.

Какво казва по темата психологът Борянка Борисова четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to