Дядо Михо Ганев от Страхилово вчера стана на 91 г. Той бе изненадан от двамата си синове Пенчо и Тодор с торта и други лакомства. Известният строител и театрален самодеец е почти най-възрастният в Страхилово и смята да живее повече от 100 години, пише "Борба".  

Той посреща гостите си с песен на уста и с разказа, че почти цял живот пази неизпратено писмо до вестник как трудоваци, сред които е бил и той, са изградили мавзолея само за 5 дни и половина. Пожълтелите страници на писмото дядо Михо открил наскоро, писани са преди демократичните промени и по случай 40 години от смъртта на социалистическия вожд Георги Димитров, в чиято памет бе изграден мавзолеят в столицата. Той бе съборен доста трудно и с много усилия, но е вдигнат само за пет дни! В него не е вложено никакво желязо и е правен само от зидария.

„Ей, какво нещо беше, какви времена. Понеже бях земеделец николапетковист, ме пратиха трудовак да служа в казармата. Една нощ ни натовариха и ни оставиха на празно място. Никой не ни каза нищо, чак после разбрахме какво строим. Всички от моя набор, и все 20-годишни момчета. Работехме на три смени, но успяхме и направихме мавзолея за поклонение“, започва своя разказ дядо Михо. Спомня си, че от името и на други трудоваци е написал писмото и смятал да го прати до някой вестник или до телевизията, за да се направи репортаж за трудоваците строители, които са дали основата на строителните войски у нас. После обаче размислил и писмото си останало така до този му рожден ден. То е написано без нито една правописна грешка и с идеален почерк, на който днешните млади могат само да завиждат.

Като влязъл в казармата, дълголетникът вече бил женен за Райна, която вече  покойница, но цял живот е била шивачка. Той бил на 20 г., а тя на 16 г. Бащата на булката дарил младите с една юница и заедно с чеиза в каруцата те си създали дом в Страхилово. Днес дядо Михо има петима внуци и шестима правнуци и живее с 318 лв. пенсия.

„Че какво да ми е, яденето си го ям, за работата мисля после. Комшийката Николинка ми готви, не ме оставя, а за рождения ден и пита ми е направила. Е, аз ви казах за мавзолея, ама за строителството и за самодейността не съм. Цял живот съм бил театрал и имам два медала от събора в Копривщица, чак в Търново ми ги качиха“, с охота говори за дългия си живот рожденикът. И тогава вади медалите и се закичва с тях, а на черно-белите снимки показва другите самодейци и ритуала за викане на нова къща, който са показвали в Копривщица. Тогава от Страхилово занесли макет на къща за събора и показали забравения вече български ритуал, който се прави за здраве, когато се завърши нов дом.

От ръцете на дюлгерина Михо са излезли почти всички обществени сгради в Страхилово, работил при строежа на „Свилоза“, ремонтирал е сгради след земетресението в Стражица от 1986 г. Той е сред майсторите на водопровода в Страхилово и на читалищната сграда. Точно тогава в селото дошъл майстор Илия и двамата се познали от строежа на мавзолея като трудоваци. Илия тогава обаче бил началник и все му викал: „Ей, момче, внимавай да не ми падне камък върху главата“. Независимо от атаките срещу земеделците от партията на Никола Петков в онези далечни години Михо се научил като трудовак на занаята. А иначе на ремсистите от района никога не се давал и от дума на дума покрай всичко друго от живота той си спомня как правили митинг в Свищов, но на виковете на младежите от ремса те отвръщали с брашно от чувалите в каруците, с които отишли.

„И за какво е била тази омраза, днес не знам. Имахме ниви навремето около 70 дка, после ни ги взеха, после си ги върнахме. Така животът се изтъркаля набързо и сега ме радва челядта, че идва да ме види. Пък и за пръв път ще ме пишат във вестника“, се просълзява на изпроводяк дядо Михо.