На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес с участието на представители от 30 държави. От България е участвал учителят от Сливен Димитър Големанов.
Целта на конгреса е да се обединят усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. Конгресът учредява Международният ден на циганите (International Roma (Gypsy) Day).

На форума са приети общи цигански химн и знаме. За химн е взета песента „Джелем, джелем“ (Бродих, бродих) на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение (чакра).

х х х                                                             

Произход на циганите

Предполага се, че първото упоменаване на циганите датира от 1501 г., когато циганският предводител Васил получава охранна грамота от литовския княз Александър Казимирович.

Експертите обозначават шест основни разклонения на циганите: три западни и три източни. Към западните се отнасят Рома (циганско самоназоваване), Синти и иберийски цигани. Към източната група се отнасят Люли, Лом и Дом. Освен това съществуват и различни малки цигански групи.

В Европа съществуват редица етнографски групи, близки по начин на живот към циганите, обаче са от друг произход – в частност ирландските номади и централноевропейските ениши. Местните власти като правило ги разглеждат като разновидност на циганите, а не като отделен етнос.

Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с обиден смисъл, от 20-на години в медийното пространство на България се налага стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност употребата на „цигани” е академично по-коректен разширен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.

В България и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romové; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.

Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици, може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава „недосегаеми”, от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам). Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.

Разселване на циганите

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Македония и в някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни.

Общият брой на циганите, според различни оценки, се колебае от 4-5 до 10 милиона души. Най-многобройни са те в Румъния, Турция, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

По азбучен ред:
Албания: 10 000 - 120 000
България: 325 908 (2011) Независими източници сочат между 700 000 - 800 000
Германия: Около 100 000 (главно Синти)
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет
Испания: Около 600 000–800 000
Македония: 53 879
Обединеното кралство: Над 105 000
Полша: Около 15 000–50 000
Португалия: 40 000
Румъния: 535 140 (2002 г.). Според независими източници - между 1 и 2 млн. души.
Русия: 183 000
Сърбия: 108 193
Словакия: 92 500
Турция: 500 000
Украйна: 48 000
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000
Франция: 500 000
Финландия: 10 000
Хърватия: 14 000
Чехия

Циганите в България
Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои изследователи приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ (или асингани, от гр. αθίγγανοι) заедно с павликяните от Мала Азия.

Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.

В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и родари (лудари). Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали).

Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.

Кардараши

Кардарашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „калдараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Заставени са да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение.

Поради спецификата на своя занаят (котларство и бакърджийство), те не образуват свои махали и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере.

Йерлии

Като най-многочислена е сочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии". Думата йерлии идва вероятно от турски (yerli - роден, местен). Разглеждат себе си като хора „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са дасикане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни, в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорахане рома са мюсюлмани.

Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя, в други "дас" означава "българин", което през последните години придобива официалния превод на "дас - българин" и съответно "дасикано - българско" , "дасиканес - български".

Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други. Турските цигани (хорахане рома) са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане рома се наблюдава турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Лудари

Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи - в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".

Демирджии

В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъби" или "стари българи". Те не говорят цигански, а български език, и са християни. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини. (Турската дума демир означава желязо.)

Обичаи
Бракове между трите големи общности - кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия за „съгрешилите", които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката бъде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж „йерлия" и момиче от „кардарашите", двойката или напуска двете общности, или се заселва при „йерлиите". Най-консервативни в това отношение са „кардарашите", въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.

Циганите като проблем в обществото

Циганите в България се превръщат в социален и икономически проблем. Той се заключава в обстоятелството, че по редица причини българските цигани като цяло са почти напълно непроизводителни, не плащат данъци, социални осигуровки, масово не плащат вода и ток.

Сметката я плащат останалите граждани на България, тези, които не могат да не плащат ток и вода, социални осигуровки и данъци. Това не би представлявало особен проблем, ако става дума за богата държава и ако съотношението цигани/работещо население не е толкова неблагоприятно като у нас.

Много цигански семейства са обърнали етническата категория „циганин” в професия или поминък – раждат деца и чакат социални помощи. В богати държави механизмът може да работи без напрежение, но не и в България. При преброяването през 2011 г. като цигани са се самоопределили 4,9 % от българите (320 761). Но те вероятно са много повече.

Проблемът е особено виден в градове и общини, в които циганите съставляват голяма част от населението: Сливен, Видин, Самоков, Бяла Слатина, Пловдив, Кюстендил, Ихтиман… В тези общини като правило безработицата е по-висока от средната за страната с между 5 и 10 процента, а колкото по-малка и по-бедна е общината, толкова по-трудно се справя с икономическите проблеми.

При едно социологическо проучване преди няколко години българите определиха циганите като мързеливи, не уважаващи образованието и нямащи респект от законите. Това е така, но констатацията остана само на книга.

Общата тенденция е към изостряне на демографския проблем в страната: намаляване броя на населението и застаряването му, относително увеличаване на циганите. Отпуснатите евросредства по различни програми потъват като вода в пясък. Политиците си спомнят за циганите основно преди избори. Балонът обаче не може да бъде надуван безкрайно, без да се пукне.

/По материали в интернет/