На 4 февруари 1871 г. в Медина (дн. Саудитска Арабия) умира по време на хадж имам Шамил – бившия предводител на кавказките планинци, а от 1834 г. всепризнат имам на теократичната държава Северокавказски имамат, обединяващ Западен Дагестан, Чечня и Черкесия. По време на поклонението макар и руски поданик, той все още е почетен пленник на руския император.
По националност Шамил е авар. Роден е на 26.6.1797 г. в семейство на ковач. Като младеж изумявал околните със силата си. Отличава се с неприветливост, непреклонна воля, любознателност, гордост и властолюбив нрав. Пристрастява се към фехтовката, кинжалът и сабята все са в ръцете му. Зиме и лете ходи бос и с открити гърди.<br /> <br /> Първи учител на Шамил е неговият съселянин Гази Мухамед, станал впоследствие първи имам на Дагестан. На 20 г. Шамил завършва при Джамалутдин Кази-Кумухски курс по граматика, логика, риторика, арабски език и започва да изучава висша философия и законност.<br /> <br /> По това време започва да набира сила движението на мюридите (&bdquo;търсещи път към спасението&rdquo;). И тъй като Гази Мухамед се отличава особено набожността си, планинците го избират за свой имам. През 1831 г. под негово ръководство през 1831 г. чеченците се вдигат на въстание. Шамил е дълбоко предан на своя учител и е признат за първи след него заради твърдостта на характера му, усърдие във вярата, равнодушие към светските блага, безукорна нравственост и честност.<br /> <br /> През 1832 г. двамата заедно с около 70 мюриди са обградени в една укрепена кула. Всички са избити, но прободения многократно с щикове Шамил оживява, като се лекува продължително. Поради тази причина в края на годината за имам е избран Гамзат бек &ndash; приятел и също сподвижник на Гази Мухамед.<br /> <br /> През 1834 г. Гамзат бек е убит от заговорници, водени от лична мъст. Идва часът на Шамил &ndash; той става третият пореден имам. Времето на Шамил е наречено от планинците &bdquo;време на шариата&rdquo;, а неговото падане &ndash; &bdquo;падане на шариата&rdquo;.<br /> <br /> Шамил обединява под властта си всичките общности на Западен Дагестан (чеченските и аваро-андо-цезските джамаати), като ги обединява на основата на исляма. Той изхвърля всички порядки, основани на адат (вековните обичаи), като основа за частния и обществен живот става шариатът, тоест основаната на Корана система от ислямски предписания в мюсюлманското съдопроизводство. Така той изхвърля най-голямото зло в Кавказ &ndash; предавана през поколенията родова мъст.<br /> <br /> Благодарение на настойчивостта си и добрите връзки с Турция, Шамил успява да създаде и организира една армия от около 30 000 души, която макар и по-слабо въоръжена от руската, притежава завиден боен дух, голяма издръжливост и воля за борба до смърт. Шамил успява да осигури и артилерия, включваща около 50 оръдия, повечето от които са трофейни.<br /> <br /> По времето на своето управление Шамил построява множество добре укрепени аули, където разполага гарнизони. Най-добре укрепеният от тях е аулът Ахулго в Дагестан.<br /> <br /> Руското командване на Кавказката армия отчита значението на аула Ахулго и взема решение да го превземе, смятайки, че по такъв начин ще причини значително отслабване на съпротивата на планинците.<br /> <br /> За щурма на Ахулго е отделен отряд под командването на генералите Е.А.Головин и П.Х.Грабе, възлизащ на около 7000 войници и офицери.<br /> <br /> Силите на аула наброяват около 5 000 планинци (основно дагестанци), около 1500 черкезки конници и няколко оръдия.<br /> <br /> Руснаците извършват първата атака на аула на 12.6.1839 г. Поради високия терен и трудно достъпната планинска крепост (склоновете са под от 50 градуса) всички атаки са неуспешни. Бойният дух на русите рухва.<br /> <br /> Отчитайки първоначалните си грешки, руското командване докарва значително количество артилерия. След мащабна бомбардировка русите осъществяват пробив в крепостта и нахлуват в нея. Съпротивата е ожесточена, но само няколко часа след пристъпа, кавказците са победени. Начело на неголяма група, имам Шамил успял да се измъкне от Ахулго и да се скрие в планините на Кавказ.<br /> <br /> В битката русите изгубват над 2500 убити и ранени, а загубите на планинците са още по-големи. Руските войници, участвали в кампанията, са наградени със специално направен медал с надпис: &quot;За превземане с щурм на Ахулго&quot;.<br /> <br /> Шамил обаче не се счита за победен. Неговата власт се разширява на територията на цяла Чечня и голяма част от Авария. Чеченското население оказва пълна морална и материална подкрепа на имама, а освен това сформира десетки доброволни отряди за разузнаване, които дават на Шамил ценни сведения за руските гарнизони в Кавказ.<br /> <br /> Получил известно количество въоръжение от Османската империя, Шамил решава, че моментът е подходящ за удар срещу русите. Сформирани са три отряда, ядрото на които е черкезка конница, в която участват кабардинци и дагестанци.<br /> <br /> Първият удар е поет от форт Лазарев, разположен на границата между Дагестан и Чечня. На 7.2.1840 г. черкезката конница, подкрепена от артилерия, атакува руските позиции и след няколко свирепи щурма успява да нахлуе във форта. Силите на руснаците са твърде слаби, за да могат да окажат ефективна отбрана. От особена важност е внезапността на нападението, което изненадва руското командване и го лишава от възможността да вземе своевременни и ефективни мерки.<br /> <br /> За по-малко от час планинците овладяват форта. По заповед на Шамил всички пленени са избити, а фортът е запален. В руски исторически източници се говори, че руските защитници са изклани до човек, а главите им са набити на колове около форта.<br /> <br /> На 29.2.1840 г. същата участ постига и укрепеният пункт Веляминовское. След изненадваща атака, въпреки дебелата снежна покривка и лошите атмосферни условия, планинците овладяват форта и изколват неговите защитници. Главата на руския командир е изпратена лично на Шамил като за доказателство, че укреплението е превзето.<br /> <br /> На 23.3.1840 г. след свиреп щурм планинците овладяват укреплението Михайловское и пак започва сеч. Последните руски защитници, осъзнавайки близката си гибел, подмамват значителен брой планинци около една сграда и се самовзривяват заедно с тях.<br /> <br /> На 2.4.1840 г. по същият начин пада и Николаевския форт. Гаврите и жестокостите на планинците над труповете на руските войници са неописуеми.<br /> <br /> Командването на Кавказката армия, отчитайки засилената активност на планинците и риска от загубване контрола над Кавказ, взема спешни мерки за ликвидиране на планинските отряди. За справяне с обстановката в Грозни е изпратен ген.-лейт. Галафеев, който укрепява редута Гурзуф и провежда наказателна експедиция в Малка Чечня.<br /> <br /> В средата на април Шамил заема Ауховските аули и създава своя резиденция в аула Дарго. По този начин имамът контролира търговския път между Дагестан и Чечня. В тази връзка имамът заповядва да се спре продажбата на хляб за непокорните аули по-високо в планините, които все още не признават властта му. Тактиката му се оказва печеливша. Само за три дни над 12 аула признават върховната му власт.<br /> <br /> На 5.6.1840 г. Ахверд-Махом, командващ голям брой чеченци, нанася на руснаците тежко поражение при Ахчи Юрта. С това положението на руските войски става почти катастрофално.<br /> <br /> В тази обстановка Галафеев провежда нова наказателна експедиция в Чечня, която трае около 20 дни. Отрядът му опожарява и унищожава десетки аули, а цивилното население е избивано без пощада.<br /> <br /> На 11 юли руският отряд, преминавайки през стръмен склон покрай река Валерик, попада на засада. Тежката битка трае около час и завършва с победа за руснаците, но с цената на загубените 29 офицери и 316 войници. (Само за сравнение - при целият поход на Галафеев в Чечня руските загуби са 34 офицери и 376 войници). Предвожданите лично от Шамил планинци претърпяват още по-тежки загуби и са принудени да се оттеглят от Чечня в Авария.<br /> <br /> След 1850 г. движението на Шамил започва да замира, репресиите на руската армия изморяват и обезверяват планинците. В навечерието на Кримската война (1853-1856) Шамил разчита на Великобритания и Великобритания да му окажат помощ, но това не става.<br /> <br /> Парижкият мирен договор през 1856 г. позволява на Русия да съсредоточи против Шамил значителни сили. През април 1859 г. пада неговата резиденция - аул Ведено. А през юни са сломени последните огнища на съпротива на територията на Чечня. Шамил и 400 негови сподвижници-мюриди бягат в дагестанския аул Гуниб. На 25 август 1859 г. те са обсадени и на следващия ден (7 септември нов стил) той се предава в плен при почетни за него условия.<br /> <br /> Шамил е приет е император Александър ІІ в Санкт Петербург, където му е оказано изключително уважение. След това му е отредено да живее в Калуга, като е настанен да живее самостоятелно в отделна къща.<br /> <br /> Според Шамил Русия е коренно променена след отмяната на крепостничеството през 1861 г. и той пожелава да приеме руско поданство, като положи клетва за вярност към императора заедно със синовете си Гази Магомед и Магомед Шапи. Това става на 26.8.1866 г. в парадната зала на Калужкото губернско дворянско събрание. След три години с Височайши Указ Шамил е произведен в звание потомствен дворянин.<br /> <br /> Преди това обаче имамът изпраща послание на Александър ІІ, което всъщност представлява неговото политическо завещание към съвременниците и потомците: <em>&bdquo;Ти, велики Господарю, победи с оръжие мен и подвластните ми кавказки народи. Ти, велики Господарю, покори сърцето ми с благодеяния. Мой свещен дълг, като облагодетелстван изнемощял старик и покорен от твоята велика душа, е да внуша на децата си техните задължения пред Русия и нейните законни царе. Аз им завещавам да изпитват вечна благодарност към теб, Господарю, за всички благодеяния, с които ти ще ме обсипеш. Аз им завещавам да бъдат верни поданици на царете на Русия и полезни слуги на нашето отечество.&rdquo;</em><br /> <br /> През 1868 г. императорът премества Шамил да живее в Киев, тъй като климатът там е по-добър за разбитото му здраве. А през 1870 г. Александър ІІ най-сетне разрешава на имама да посети Мека. От там той отива в Медина, където почива на 4 февруари 1871 г. Погребан е в Медина в гробището Ал Бакия.<br /> <br /> Шамил има пет съпруги, като с някои от тях се развежда, защото са бездетни. Раждат му се общо пет сина и пет дъщери.<br /> <br /> Първородният син Джамалуддин е даден на 8-годишна възраст като заложник в Москва, расте в руски кадетски корпуси и става поручик. Връща се на Кавказ след 15 г., приспособява се трудно и рано умира от туберкулоза.<br /> <br /> Докато живеят като почетни пленници в Калуга, най-младият му син Магомед Шапи изпросва разрешение да служи на императора. Приет е в лейбгвардейския Кавказки ескадрон от императорския Конвой с чин корнет (най-ниското офицерско звание в кавалерията) и заминава за Петербург заедно със съпругата си.<br /> <br /> Неговият по-голям брат Гази Магомед, въпреки че приема руско поданство, отива да служи на турския султан. В началото на Руско-турската война той командва турска дивизия и се отличава при обсадата на Баязет, приключва военната си кариера като генерал и прекарва края на живота си в Медина, където умира през 1902 г.<br /> <br /> &bdquo;Отстъпничеството&rdquo; на Гази Магомед се отразява зле на кариерата на Магомед Шапи при руския император. След началото на Руско-турската война той също се стреми да отиде на фронта, но не получава разрешение, през 1877 г. изобщо е отстранен от служба и се заселва в Казан. Умира през 1906 г. в Кисловодск.<br /> <br /> През 1864 г. в Калуга последната жена на имама Загидат му ражда син, наречен Магомед Камил. Шамил вече е на 67 г. и това дете е последната му голяма радост в живота. Той непрекъснато си играе с детето, разказва му разни истории, като поотраства го качва на коня и го разхожда из градината. Нищо от онова, което му внушава и завещана бащата, не се сбъдва. Магомед Камил, също като най-големия си брат Гази Магомед, преминава на турска служба и също достига до чин генерал.<br /> <br /> По време на Втората световна война в състава на Червената армия се сражава танкова колона &bdquo;Шамил&rdquo;. Неговото име носят район в Дагестан, булеварди в Махачкала, Кизилюрт и Избербаш.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />