4.1.1924 г.: Народното събрание приема наказателния Закон за защита на държавата

ЗЗД е изменян и допълван четири пъти чрез съответен Закон за изменение и допълнение на ЗЗД (ЗИДЗЗД), като последният път е през септември 1941 г. Преди това обаче, на 21.1.1941 г., Народното събрание приема Закон за защита на нацията, като двата закона се допълват и действат успоредно до октомври 1944 г. (Вторият закон се отнася до международните организации и до евреите в България.)<br /> <br /> ЗЗД е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза и среща сериозни трудности в укрепването и функционирането си.<br /> <br /> Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. <br /> <br /> С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда.<br /> <br /> Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срещу въоръжените сили на държавата, изповядване на противодържавна идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици.<br /> <br /> Законът е в разрез с установени норми на международното и вътрешно право, тъй като чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.<br /> <br /> На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 г. въз основа на закона Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация &bdquo;Освобождение&ldquo;, като имотите им се отнемат в полза на държавата.<br /> <br /> На 16 март 1925 г. 21-то Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон - Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Увеличена е долната и горна граница на наказанието &bdquo;лишаване от свобода&ldquo;. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание &bdquo;уволнение&ldquo;, като то се прилага и за политически идеи. <br /> <br /> На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители комунисти. Чл. 13, ал. 2, въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите за нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.<br /> <br /> През юли 1934 г. след Деветнадесетомайския преврат ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от правителството на министър-председателя Кимон Георгиев Наредба-закон за изменение и допълнение на ЗЗД. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (Указ № 13 от 1.9.1934 г.).<br /> <br /> Най-значими промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на съпротивата срещу участието на страната във войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25-то Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). С него се допълват 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е &bdquo;във военно време&ldquo;, като делата по ЗЗД са подсъдни на военнополевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.<br /> <br /> На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита на войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа.<br /> <br /> ЗЗД и ЗИДЗЗД са отменени с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от първото правителство на ОФ.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />