На 4 октомври 1903 г. е роден в САЩ американският физик, математик и електроинженер от български произход Джон Атанасов - създател на първата ЕИМ (електронноизчислителна машина).
<strong>Ранни години</strong><br /> <br /> Баща му Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загива баща му. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван заедно с чичо си емигрира в Америка. Получава добро образование и работи като електроинженер в Остин и в Брюстър във Флорида. Майката Ива е с ирландско-френски произход и работи като учителка. Семейството има 8 деца.<br /> <br /> Покрай родителите си Джон отрано проявява интерес към техниката и математиката. Още на 9 г. усвоява теорията на логаритмите и тригонометричните функции, получава начални познания по диференциално смятане и бройни системи, включително и двоичната.<br /> <br /> Завършва гимназия за две години и то с отличие. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1921 г. Постъпва в щатския колеж в Айова, като освен собственото си обучение по магистърската си степен, преподава на студентите. В студентски клуб среща бъдещата си съпруга Люра &ndash; студентка по икономика в Оклахома.<br /> <br /> През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за преподавател по математика. Раждат им се три деца.<br /> <br /> Джон става докторант в Медисън, Уисконсин. Работата върху дисертацията &bdquo;Диелектрична константа на хелия&ldquo; му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро &mdash; една от най-модерните сметачни машини по онова време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания.<br /> <br /> След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент, а по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти. По време на тези разработки възниква необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи.<br /> <br /> <strong>Създаване на компютъра АВС</strong><br /> <br /> След опити с различните налични по това време сметачни устройства, Атанасов пръв въвежда понятието &bdquo;аналогов компютър&ldquo;. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат &bdquo;Лапласиометър&ldquo;. Атанасов обаче установява, че той има същите недостатъци като всички други аналогови устройства.<br /> <br /> През зимата на 1937-38 г. е обсебен от силен стремеж да реши проблема със сложните изчисления. Една нощ му хрумва идеята за съвсем нов тип машина, която се различава от всичко известно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа, вместо с употребяваните дотогава десетични, и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори).<br /> <br /> Освен физик и математик, Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, като му е препоръчан един от най-добрите студенти &ndash; Клифърд Бери.<br /> <br /> През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на изчислителна машина, по-късно наречена &bdquo;Компютър на Атанасов-Бери&rdquo; или ABC (Atanasoff-Berry Computer). Атанасов планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер.<br /> <br /> През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения от него голям интерес към машината и нейния принцип на работа, той поканва Мокли на гости в Еймс. Мокли гостува в дома на Атанасов пет дни, през които двамата обсъждат конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на статия с описание на машината. По време на визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа реализация. Дискусиите на Атанасов и неговия гост са приятелски и откровени.<br /> <br /> Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г., съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение и на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC &bdquo;изобретяването на автоматичния дигитален компютър&ldquo;.<br /> <br /> С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.<br /> <br /> <strong>По време на войната и след нея</strong><br /> <br /> През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където става ръководител на акустичното подразделение, за която длъжност му плащат над 10 000 долара &mdash; максималната заплата за държавна работа по това време. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот.<br /> <br /> През 1948 г., при едно от отиванията си в Еймс, Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че техният компютър е махнат от сградата на физиците и е разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко негови части.<br /> <br /> Дългото му отсъствие от дома започва да се усеща в семейството. Той и Люра се отчуждават и през 1949 г. се развеждат. Същата година Атанасов се жени за Елис Кросби от Айова, с която работят по време на войната във Вашингтон.<br /> <br /> През 1949 г. Джон Атанасов става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория и остава там до 1951 г.<br /> <br /> През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.<br /> <br /> <strong>Патентният спор</strong><br /> <br /> По време на Втората световна война е построен компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator) с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият компютър в света. През 1955 г. обаче две компютърни компании &ndash; &bdquo;Спери Ранд&ldquo; и &bdquo;Хъниуел&ldquo; влизат в съдебна битка относно патентите на ENIAC.<br /> <br /> Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, тече с години &ndash; от 1966 до 1973 г., изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти. Чак на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотин страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.<br /> <br /> Ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия, за да увековечи историческото изобретение на Атанасов. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат &bdquo;погрешни равносметки за историята на компютъра&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Признанието<br /> </strong><br /> Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън започва да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981 г.<br /> <br /> На 21 октомври 1983 г. (в чест на 10-годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е &bdquo;произлязъл&ldquo; от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери &mdash; Джейн Бери, и неговата майка &mdash; Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.<br /> <br /> След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.<br /> <br /> <strong>Атанасов и България</strong><br /> <br /> Джон Атанасов посещава България два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Награден е с орден &bdquo;Кирил и Методий&ldquo; &mdash; първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.<br /> <br /> Второто му посещение е през май - юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на непрограмируемия компютър. Тогава е награден с орден &bdquo;Народна Република България&ldquo; &mdash; първа степен. Посещава и родното място на своя баща &mdash; с. Бояджик, Ямболско. Връчен му е ключът на &bdquo;Почетен гражданин на Ямбол&ldquo;.<br /> <br /> Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България &mdash; през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса &mdash; така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория &bdquo;Рожен&ldquo;.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />