През нощта срещу 28 февруари 1943 г. в рамките на операция „Ганерсайд” група британски и норвежки командоси при втори опит успешно разрушават във Веморк германски завод за деутерий (тежка вода), необходима за ядрени изследвания при направа на ядрена бомба. В резултат от диверсията възстановяването на завода е счетено за нецелесъобразно.
Още през 1934 г. във Веморк в завод на компанията Norsk Hydro е построена първата промишлена инсталация, способна да произвежда &bdquo;тежка вода&rdquo; като страничен продукт при производство на торове. Тя има капацитет 12 тона годишно. (Деутерият е водороден атом с допълнителен неутрон и е в концентрация в световния океан 1/6500.)<br /> <br /> До немското нахлуване в Норвегия в Норвегия на 9 април 1940 г. &bdquo;Второ бюро&rdquo; (френското военно разузнаване) изнася 185 кг. &bdquo;тежка вода&rdquo; от завод в неутралната част на Норвегия. Директорът на завода Обер е съгласувал кредит за &bdquo;тежка вода&rdquo; във Франция по време на цялата война. Заводът запазва способност да произвежда &bdquo;тежка вода&rdquo;.<br /> <br /> В рамките на подготовката на операцията по унищожаване на завода е проведена операция &bdquo;Тетерев&rdquo;. За мишена е избрана електростанцията (60 МВт) на водопада Рюкан в Телемарк, Норвегия.<br /> <br /> На 18 октомври 1942 г. късно през нощта в района на платото Хардангер, разположено по-високо от завода, като предна група са хвърлени с парашути четирима британски агенти &ndash; норвежки граждани.<br /> <br /> Тогава започва вторият етап на операцията под кодовото име &bdquo;Непознат&rdquo; (Operation Freshman), като на 19 ноември от Британия с безмоторни самолета, теглени от бомбардировачи &bdquo;Халифакс&rdquo;, започва прехвърлянето на 34 добре подготвени сапьори-диверсанти, които да установят връзка с първата група и да извършат диверсията. В резултат на сложните метеорологични условия планерите се разбиват в скалите на брега. Заловените десантчици са разстреляни от Гестапо.<br /> <br /> Планирането на повторната операция &bdquo;Ганерсайд&rdquo; започва почти незабавно. Още на следващия ден първата група получава заповед да не излиза в ефира няколко седмици и да чака нови командоси.<br /> <br /> В Лондон ръководителят на норвежкия отдел в управлението за специални операции заявява, че управлението вече подготвя новата операция във Веморк. Полковник Уилсон се обръща към офицера от норвежкия отдел лейтенант Йоахим Рьонберг, като му дава указания за подготовка на операцията.<br /> <br /> Всички избрани от Рьонеберг са доброволци от Кралската Норвежка армия: лейтенантите Кнут Хаугланд и Каспер Идланд, сержантите Фредрик Кайзер, Ханс Стурхауг и Биргер Стрьомсхайм. Те преминават общ курс на подготовка за пехотинци. След това цялата група заминава за Лондон, където са инструктирани за важността на предстоящата бойна задача. Шестима агенти са изпратени в специалната школа №17, останалите са изпратени на други места.<br /> <br /> Професор Лейф Тронстад и полковник Уилсон отиват в специалната школа при шестимата диверсанти, за да ги инструктират за последен път. На 14 януари шестимата отлитат с бомбардировач &bdquo;Халифакс&rdquo;. Приземяват се успешно.<br /> <br /> Цяла нощ събират контейнери с имущество и го складират в изоставена барака на брега на езерото Скрикен. За три дни маскират в снега цялото си снаряжение. Цяла нощ и ден вървят на югозапад. Всеки носи в раницата си по 30 кг товар.<br /> <br /> В района на езерото Калунджа агентите се срещат с предната група. Заедно се отправят към тяхната база край езерото Сандвати. Там обсъждат диверсията. За целта трябва два пъти да преодолеят заснежени върхове, след което част от групата ще се отправи за Швеция, а останалите ще се движат към платото Хардангервида.<br /> <br /> В събота на 27 февруари, в 8 часа вечерта, те започват завършващия етап от операцията. До Веморк групата се придвижва на ски. След два часа групата се добира до Веморк. Диверсантите преминават малка рекичка на дъното на една клисура и започват изкачване по склона на хълм, на чиято издатина е построен заводът.<br /> <br /> Операцията започва малко след полунощ. Хелструп с ножица реже веригата на вратата. Всички се добират до сградата пълзешком. За около половин час са поставени взривните заряди.<br /> <br /> Ударната група едва успява да се отдалечи с бягане, когато избухва първия взрив. Цехът за висока концентрация е напълно унищожен. Ударната и прикриващата група бързо се спускат на дъното на клисурата.<br /> <br /> Първи напуска групата Клаус Хелберг, който трябва да остане на работа в Рюкан. Останалите предприемат 400-километров преход до неутрална Швеция, който завършва благополучно.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />