На 27 май 1941 г. в 10.36 ч. германският линеен кораб (линкор) „Бисмарк”, вместо да наложи превъзходство в морската война, е потопен от британците и потъва, като едва 115 души от целия екипаж от 2092 офицери и матроси са спасени от англичаните. Сред жертвите е и командирът адмирал Гюнтер Лютенс.
След ограниченията, наложени от Версайската система от договори на Германия след Първата световна война, тя е лишена от морски сили. Затова до началото на Втората световна война Германия успява да построи само два линейни кораба (&bdquo;Тирпиц&rdquo; с 42 900 т. и &bdquo;Бисмарк&rdquo; с 41 700 т.) и десетина тежки крейсера.<br /> <br /> <strong>Амбициите на Райха</strong><br /> <br /> В средата на май 1941 г. главнокомандващият ВМС на Германия адмирал Ерих Рьодер решава, че е крайно време с един страхотен удар да унищожи господството на британския военноморски флот в Северно море.<br /> <br /> Операция &bdquo;Райнюбунг&rdquo; започва на 18 май 1941 г., когато &bdquo;Бисмарк&rdquo; и тежкият крейсер &bdquo;Принц Ойген&rdquo; напускат Готенхафен (Гдиня). Пред двата кораба със съвсем различни военнотехнически показатели е поставена задачата да проведат мощна операция срещу английските комуникации в Атлантика, като потопят всяка противникова бойна единица, изпречила се на пътя им.<br /> <br /> Колосът &bdquo;Бисмарк&rdquo; представлява изключително сериозна заплаха за британския флот. Дълъг 251 м. и широк 36 м., той развива максимална скорост от 30 възела (56 км/час) Разполага с бойната мощ на 8 броя 380-милиметрови и 12 броя 150-милиметрови оръдия, а заедно с многобройни зенитни цеви се превръща в истинска морска крепост. В хангари са скрити шест самолета, стартиращи чрез двоен катапулт.<br /> <br /> Най-мощният германски тежък крейсер &bdquo;Принц Ойген&rdquo; (екипаж 1600 души) е окончателно завършен през август 1940 г. и притежава следните общи характеристики: 14 420 т., максимална скорост 34 възела (63 км/час), радиус на действие 6800 морски мили. Въоръжение: 8 броя 203-милиметрови (8 дюйма) и 12 броя 105-милиметрови оръдия, както и общо 40 зенитни оръдия.<br /> <br /> <strong>Фаталната мисия</strong><br /> <br /> Напускайки след два дни Балтийско море през Скагерак, те за първи път са забелязани от противникови агенти близо до датското крайбрежие. Британското адмиралтейство заповядва увеличаване на силите между Исландия и Гренландия, където обикновено германските бойни кораби проникват в атлантическите простори.<br /> <br /> На 21 май 1941 г., след като получават допълнително гориво в Корфсфьорд при Берген, двата кораба навлизат в Северно море. На 23 май &quot;Бисмарк&quot; пресича Полярния кръг и веднага завива на запад, но вечерта е открит от британските крейсери &bdquo;Норфолк&ldquo; и &bdquo;Съфолк&rdquo;, които незабавно съобщават координатите на немските кораби.<br /> <br /> &bdquo;Бисмарк&rdquo;, на който вече са засекли английските радиосъобщения, отправя няколко залпа срещу &bdquo;Норфолк&rdquo;. Британците обаче са изпълнили задачата си, добре са преценили шансовете си и се държат на дистанция.<br /> <br /> Британските тежки крейсери &bdquo;Худ&ldquo; и &bdquo;Принцът на Уелс&ldquo; тръгват да ги пресрещнат. В 5:05 часа на 24 май противниците установяват визуален контакт на 15 мили (28 км.) разстояние между тях. Първоначално англичаните не могат да различат линкора от тежкия крейсер поради сходните силуети. Това обстоятелство, както и неподходящия ъгъл на визиране на немските кораби, оставя инициативата в германски ръце. Във версиите на различните източници има разлики кой кога по кого е стрелял, като тук ще бъдат изложени преобладаващите становища.<br /> <br /> <strong>Битката</strong><br /> <br /> В 5:53 часа са дадени първите изстрели. Първи стреля &quot;Бисмарк&quot;, но неуспешно, макар че водните стълбове се вдигат на метри от английските съдове. Ответният огън на англичаните също не засяга германците.<br /> <br /> В 5:57 часа обаче &bdquo;Принц Ойген&rdquo; поразява &bdquo;Худ&rdquo; с 203-милиметров снаряд, което твърде много улеснява задачата на флагманския кораб. Вторият залп на &quot;Бисмарк&quot; също попада в &quot;Худ&quot;. Тежките снаряди разбиват средната палуба на британския линкор и предизвикват мощен пожар.<br /> <br /> В 6 часа &quot;Бисмарк&quot; дава трети залп. Един снаряд попада в артилерийския склад на &bdquo;Худ&rdquo; и мощен взрив го разкъсва на части. Тежките десетки тона оръдейни кули хвърчат на във въздуха като тапи от шампанско. Плаващият след него &quot;Принцът на Уелс&quot; едва не е потопен от летящите отломки. &bdquo;Худ&rdquo; отива на морското дъно само осем минути след началото на сражението, заедно с вицеадмирал Ланселот Холанд и с почти целия екипаж. Спасяват се само един подофицер и двама матроси. (Години по-късно, на премиера на игрален филм за гибелта на &quot;Худ&quot;, подофицерът умира от инфаркт по време на прожекцията.)<br /> <br /> В 6:02 ч. залпове на &bdquo;Принц Ойген&rdquo; нанасят тежки поражения на &bdquo;Принцът на Уелс&rdquo; и той е принуден да се оттегли. Вместо с тежките оръдия на &bdquo;Бисмарк&rdquo; да го довърши, германският адмирал Лютенс се отказва от преследване. Линкорът получава само три попадения, но те само външно изглеждат леки &ndash; той губи голямо количество гориво поради снаряден удар по резервоар в предната част на кораба, което намалява оперативните му възможности на атлантическия театър. Освен това пътят му е белязан от следата на изтичащото дизелово гориво, която ориентира хайката от британски кораби. С изпускането на добрата възможност за унищожаване на втория британски кораб &bdquo;Принцът на Уелс&rdquo; и с продължаването на океанския поход, Лютенс извършва фатална грешка.<br /> <strong><br /> Преследване и гибел</strong><br /> <br /> Британското адмиралтейство влага всичките си сили в преследване на &bdquo;Бисмарк&rdquo;, защото там разбират, че в психологически план е дошъл повратен момент във войната на море. Три дни наред англичаните не съумяват да открият местоположението на противника, макар че имат приблизителна представа за неговия курс. Това не на последно място е обусловено от разделянето на &bdquo;Принц Ойген&rdquo; от по-мощния кораб, за да не сподели участта си при така стеклите се обстоятелства непременно с него.<br /> <br /> Край френската военноморска база Брест германците готвят плътна завеса от подводници и самолети, за да прикрият &bdquo;Бисмарк&ldquo;, щом влезе в периметъра им на действие.<br /> <br /> Навършващият 52 г. на 25 май адмирал Лютенс обаче не изпитва особени притеснения, което проличава от радиосъобщенията до върховното командване, в които той в детайли описва сражението срещу &bdquo;Худ&rdquo;. Това дава нов шанс на англичаните, които отново попадат на вярна следа.<br /> <br /> На следващия ден, 26 май, британски разузнавателен самолет открива &bdquo;Бисмарк&rdquo; на директен курс към Бискайския залив. Единствено идващият от Гибралтар самолетоносач &bdquo;Арк Роял&rdquo; е в състояние да пресрещне пътя на линкора. След като по погрешка първоначално е атакуван английският крейсер &bdquo;Шефийлд&rdquo;, на 26 май в 19.15 ч. 15 въоръжени с торпеда самолети &bdquo;Суордфиш&rdquo; излитат от &bdquo;Арк Роял&rdquo;, за да атакуват толкова дълго преследвания противник.<br /> <br /> На 26 май в 20:47 часа торпедо от &quot;Суордфиш&quot; с командир Джон Мофат разбива руля и изкривява винтовете на &bdquo;Бисмарк&ldquo;. По ирония съдбата на плаващия колос е предначертана от 10 000 пъти по-лек двукрил самолет, летящ едва с 210 км/час и носещ само едно 750-килограмово торпедо.<br /> <br /> На следващата сутрин линейният кораб вече се влачи едва със 7 възела, което позволява на линкорите &bdquo;Крал Джордж V&rdquo; и &bdquo;Родни&rdquo;, подкрепени от тежкия крайцер &bdquo;Норфолк&rdquo; и други кораби, да го настигнат.<br /> <br /> Към 8:50 часа между двата британски и германския линеен кораб се води вече ожесточен артилерийски дуел от разстояние 22 км. В неравната битка &bdquo;Бисмарк&rdquo; получава все по-страшни поражения. Довършващи са торпедните попадения на тежкия крайцер &bdquo;Дорсетшайър&rdquo;.<br /> <br /> На 27 май в 10.36 ч. корабът, който е трябвало да осигури превъзходство на Германия в морската война, потъва.<br /> <br /> <strong>Памет</strong><br /> <br /> През 1960 г. е заснет черно-бял британски военен филм &bdquo;Потопете Бисмарк!&ldquo; по книгата &bdquo;The Last Nine Days of the Bismarck&ldquo; на писателя Сесил Форестър, пресъздаващ събитията. На линка &bdquo;Потопете Бисмарк!&ldquo; в Google може да бъде прочетен подробно разказания интригуващ сюжет на филма.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />