27 юли: Преди 60 г. приключва с реми тригодишната Корейска война

София, България 27 Юли 2013, 02:47 8348 прочита 0 коментара

Корейската война започва и завършва на 38-ия паралел

На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между Северна и Южна Корея и е сложен край на войната, започната на 25 юни 1950 г. Тази война е пример за безсмисленост, защото се установява демаркационна линия по старата граница по 38 паралел. Жертвите се оценяват между 2,5 и 5 млн. души.

Предпоставки и ход на войната Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като фактическият сблъсък е между САЩ и техните съюзници от ООН от една страна и комунистическите сили Китай и СССР от друга. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че още 12 други държави изпращат свои войски под знамето на ООН. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветският съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски. В края на Втората световна война Съветската армия изтласква японците от Корейския полуостров и окупира северната част (Северна Корея), а за САЩ остава южната част (Южна Корея). През 1948 г. са създадени две отделни държави. Както севернокорейското, така и южнокорейското правителство желаят властта над цяла Корея и затова още през есента и зимата на 1949 г. стават сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през пролетта на 1950 г. Войната започва с изпреварващо нападение на севернокорейската армия. Ким Ир Сен смята, че само с война може да наложи комунистическа диктатура и двете Кореи да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай. Следва няколкократна промяна на преимуществото на двете страни, като през 1952 г. дори се разглежда възможността САЩ да използват ядрено оръжие. Натискът от страна на мощната СССР обаче не позволява това. Във войната се открояват четири основни етапа: • Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР, при която е овладяна почни цялата територията на Южна Корея с изключение на незначителна територия на югоизточното крайбрежие около град Пусан. • Десант на силите на ООН при Инчхън на 15 септември 1950 г. в средата на полуострова, завземане на почти цяла Северна Корея и излизане на границите с Манджурия (Китай). • Включване на Китай във войната на 26 ноември 1950 г. с четири армии (200 хил. д.) и отстъпление на силите на ООН южно от 38 паралел. • Позиционна война и мирни преговори След бойни действия точно една година, на 24 юни 1951 г. става ясно, че двете противостоящи армии са изчерпали силите си за настъпление и от военна гледна точка конфликтът е към своя край. Мирни преговори При обсъждането на ситуацията в Генералната асамблея на ООН съветският представител Я. А. Малик внася предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни отправя предложение по радиото от името на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започват на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Отчетена е необходимостта от подготвяне на споразумение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември изготвено друго споразумение за примирие, в основата на което било заложено състоянието на съществуващия вече договор от преди войната. Започва обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията е възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не е прието от ООН и мирните преговори застиват на място. На 2 януари 1952 г. представителите на ООН в Пханмунджом предлагат мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да бъдат освободени военнопленниците. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 г. ООН прекратява мирните преговори. Обществото обаче настоява пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала, че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея. Надеждата за примирие се подновява на 28 март 1953 г. В ситуацията вече е настъпила кардинална промяна – на 5 март е умрял неотстъпчивият Сталин, основната задкулисна пречка в преговорите. КНДР приема предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. На 11 април е подписано споразумението за размяна на военнопленници: ООН получава 684 души, а КНДР си взема 6670 пленници. След възобновените преговори на 26 април конструктивните разговори потръгват и на 27 юли 1953 г. е подписано примирието. Създадената 4-километрова буферна зона между двете страни увеличава територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша. Характерни особености на войната 1. Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната, макар да я изнасят американците, формално се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак. 2. Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части. 3. Плановете и на двете командвания предвиждат светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти, което не е реалистично. 4. Използва се план за заграждане &bdquo;в чувал” на армията на КНДР с цел разкъсването й и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен). Извършен е стратегически морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти. 5. Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления. За първи път се водят масови боеве между реактивни изтребители. 6. Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчхън. 7. Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми. 8. Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението от преди войната. /По материали в интернет/