26.8.1886 г.: Княз Александър І Батенберг абдикира за втори път

<strong>Предпоставки и подготовка на преврата</strong><br /> <br /> Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и последвалото Съединение на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург.<br /> <br /> Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството. Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи (цанковисти), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на Санстефанска България.<br /> <br /> Слуховете, че Сърбия готви ново нападение, което България, отслабена материално и финансово от войната през 1885 г., няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия.<br /> <br /> Превратът е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руския военен аташе в България. Начело на заговора са началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев и още двама офицери от военното министерство &ndash; капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов.<br /> <br /> В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация, Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата &ndash; две дружини от 1-ви пехотен полк да строи укрепления край Сливница, а 1-ви кавалерийски полк на учение в Самоков. Посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк е оставен в София, а 2-и (Струмски) пехотен полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник.<br /> <br /> Превратът се забавя за няколко дни, докато заговорниците използват заплахата от сръбска или руска окупация, за да привлекат на своя страна офицерите от Струмския полк.<br /> <br /> По същото време Груев преговаря с министър-председателя Каравелов и военния министър Константин Никифоров, които се съгласяват да поискат от княза да абдикира, но изключват участие на армията и искат да се изчака до уреждане на източнорумелийския устав с османците и международен заем.<br /> <strong><br /> Детрониране на княз Александър I</strong><br /> <br /> В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин той е отведен към Оряхово и оттам с кораб по Дунав до руското пристанище Рени.<br /> <br /> Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.<br /> <br /> На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още на същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за детронаторите. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата.<br /> <br /> Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенския полк, намиращ се в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.<br /> <br /> <strong>Контрапреврат</strong><br /> <br /> На 10 август група офицери в Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата. Те установяват контакт с полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора и започват да концентрират в Пловдив частите, не приемащи преврата и временното правителство.<br /> <br /> На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.<br /> <br /> Преди изтичането на поставения срок Груев и началникът на артилерията, майор Олимпий Панов се свързват със Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза. Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август срещу временното правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница.<br /> <br /> Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент, а командирът на Сливенската бригада майор Аврам Гуджев е арестуван.<br /> <br /> На същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Каравелов. Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други детронатори. Войските, подкрепили преврата (Струмският и 1-ви артилерийски полк), остават още три дни на позиции край София срещу 1-ви пехотен полк.<br /> <br /> <strong>Връщане на княза</strong><br /> <br /> Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.<br /> <br /> Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство.<br /> <br /> Стамболов, опасяващ от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в Лемберг, Австро-Унгария) да се завърне в най-кратки срокове в страната.<br /> <br /> На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с Петко Славейков и Георги Странски, и нарежда на пловдивските войски да завземат София. Последното става на 17 август след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов. Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в Кюстендил.<br /> <br /> Александър Батенберг отново е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само девет дни. Германският канцлер Ото фон Бисмарк е против връщането му на престола. След последен безуспешен опит за помирение с руския император Александър III, въпреки настояването на Стамболов, на армията и народа, на 26 август 1886 г. князът абдикира и отпътува от Лом с параход за Виена, като окончателно напуска България. Властта е поета от регентство, начело със Стамболов.<br /> <br /> <strong>След повторната абдикация на Батенберг</strong><br /> <br /> Въпреки оттеглянето на Батенберг, още през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешно въстание през февруари 1887 г. Вътрешнополитическата криза е овладяна едва след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.<br /> <br /> През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк пак се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау.<br /> <br /> Александър и Йохана имат син и дъщеря: Крум-Асен граф Хартенау (1890 - 1965) и Вера-Цветана (1893 - 1924).<br /> <br /> Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.<br /> <br /> През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Александър да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<br /> <br /> Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата.<br /> <br /> Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />