24 септември 1918 г.: Избухва Войнишкото въстание

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана се отваря пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо и те са изпълнени с решимост да потърсят отговорност за катастрофата.<br /> <br /> На 24-25 септември са образувани първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от дислоцираната в града главна квартира на Действащата армия.<br /> <br /> На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и правителството трескаво търсят изход от създаденото положение.<br /> <br /> На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски.<br /> <br /> На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.<br /> <br /> По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които са четири германски роти и една германска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при Княжево и района на Захарна фабрика. <br /> <br /> На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи, са обезоръжени край София и освободени.<br /> <br /> На 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По ж.п. линията при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от вагоните откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в &bdquo;Лагера&rdquo; артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.<br /> <br /> На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, 8000 въстаници в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар &bdquo;На нож&ldquo;. Привечер настъплението е спряно.<br /> <br /> Това забавяне дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени.<br /> <br /> На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а правителствените части дават 30 убити и 98 ранени.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />