На 20 декември 1943 г. по заповед на подпоручик Константин Йорданов войници разстрелват на шосето край село Ястребино (западно от Омуртаг) 18 души, включително двама старци и шест деца от 7 до 12 г.
Когато през есента на 1943 г. е сформиран Омуртагският партизански отряд, в неговите две чети се включват младежи и девойки от Поляне (дн. Антоново), Ястребино и други околни села. Дръзките акции на партизаните в този район и помощта, която почти цялото Ястребино им оказва, карат околийския управител да изрече злокобните думи: "В Ястребино всички са комунисти... Цялото село трябва да бъде унищожено." В интерес на истината почти никой от партизаните не е комунист, те са членове на РМС и на БЗНС.

По искане на същия управител на 18 и 19 декември 1943 г. в Тузлука е извършена блокада от войска и полиция с цел разправа със старото "комунистическо гнездо" Ястребино. В блокадата участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение.

В Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир мобилизирания от запаса учител подпоручик Константин Йорданов, баща на две деца. Към него е прикрепен полицейският агент Стоян Узунов.

Убийството

По предварително подготвен списък са арестувани семействата на шестима партизани. По случайност тогава няколко деца не са у дома си и се спасяват. Арестувани са 18 души, от които шест деца и двама старци - Петър и Стоянка Калайджийски с трите им деца: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г. и Стойне - на 7 г.; Иван и Марийка Димитрови заедно с по-малките им деца близначките Ценка и Цветанка - по на 13 г.; Лазарка и Петко Стоичкови с 11-годишната им дъщеря Димитринка; Мара и Рангел Дончеви; Станка и Димитър Богословови и дядо Стойне на 75 г. и баба Наста на 70 г.

Арестуваните отначало са отведени в общината на селото и формално са разпитани от подпоручик Йорданов. До последно те смятат, че ще ги интернират, никой не очаква да бъде убит. По обед ги повеждат по посока на общинския център Поляне (Антоново), после им заповядат да свърнат към поляна в гората.

Подпоручикът получава заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира ятаците на нелегалните, но явно се престарава и заповядва да бъдат разстреляни жените и децата наред с мъжете.

Още по пътя е убит 75-годишният дядо Стойне, тъй като не може повече да върви. После в гората идва ред и на останалите - за да не бягат, първо прострелват краката на арестуваните. Въпреки това някои от дечицата побягват, но застигнати от изстрелите, падат завинаги на замръзналата земя. Незасегнат между труповете остава малкият Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток изверг стреля и детето пада мъртво.

На самата екзекуция подпоручик Йорданов не присъства, командва я по негова заповед фелдфебел-школник Никола Маринов, който е на редовна служба и по ирония на съдбата е ремсист. (След 9 септември Йорданов е осъден на смърт от Народния съд, но Маринов се разминава с малко затвор, по-късно е инженер в Плевен.)

Подпоручик Йорданов и агентът Узунов идват след това и доубиват все още живите. После уверяват ястребинци на площада, че арестуваните хукнали да бягат и войниците заради това ги застреляли.

Принуждават съселяните на убитите да ги погребат. До самото място на разстрела ужасените хора изкопават един общ гроб и полагат в него разстреляните по семейства. Акцията завършва с разграбване и опожаряване до основи на къщите на жертвите от войниците и офицерите.

Говори се, че малко след разстрела в Ястребино пристига офицер на мотор с кош, който носи заповед за отмяна на екзекуцията. Командирът на полка не очаква подобно зверство и изгубва ума и дума, като чува за извършеното.

Последвалата безсънна и страшна нощ е нарушена от шума на камиони с войници, дошли пак по заповед на подпоручик Йорданов да изровят труповете. За да не останат никакви следи от кървавото престъпление, закарват вкочанените тела в гората край с. Долна Златица, натрупват ги на клада и ги изгарят.

Сред убитите има хора с всякакви по убеждения - от фанатичния комунист Рангел Дончев, който се увлича по комунистическите идеи, докато е на гурбет в Америка, до кроткия Димитър Богословов, който е далеч от нелегалните работи и предупреждава дъщерите си Катя (партизанка) и Марийка (политзатворничка), че се набъркват в опасно дело и се чуди какво ще стане с тях. Става това - той и съпругата му Станка са разстреляни, Катя загива като партизанка, Марийка попада в затвора.

След 9 септември 1944 г. палачите са настигнати от възмездието. В интерес на истината трябва да се каже, че в годините на демокрацията никой не надигна глас те да бъдат оневинени и реабилитирани.

Памет

Още през 1946 г. на мястото на разстрела е издигнат скромен паметник-обелиск. На паметната плоча са изсечени имената и на другите 6 ястребинци, убити от полицията.

Във възстановената къща на семейство Калайджийски, намираща се на около 1,5 км от центъра на с. Ястребино, е уредена музейна сбирка. Освен подредения с лични вещи на семейството и с предмети от интериора на къщата, тук е устроена експозиция с много документален и снимков материал.

Тоталитарната власт обявява шестте деца за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски - партизанинът, заради когото са убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казва друго: „На възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои.” Той ги определя като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои сега звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.

Училищната сграда, в която са учили децата, сега е читалище. На втория етаж в тяхна памет е възстановена класна стая от онова време с три реда зелени чинове. Върху първите стоят табелки с имената на шестимата разстреляни ученици. Най-вляво до прозореца е името на 7-годишния Стойне Калайджийски. Отляво е паметна стена със снимките на децата и кратките им биографии. Единствено Стойне бил толкова малък, че не успели да го фотографират. В стъклена витрина под стената с портретите са подредени ордените "За народна свобода 1941-1944 г. втора степен", с които децата са удостоени посмъртно. В класната стая и в коридора пред нея са подредени увеличени фотографии, останали от разстреляните. Старо сметало допълва експозицията.

Непосредствено до лобното място на 18-те е издигнат паметник на невинните невръстни жертви - Националният мемориален комплекс "Ястребино". Открит е през септември 1979 г., като сега е подчинен на Министерството на образованието. Базата разполага с 3 корпуса и 195 места и се използва основно като място за провеждане на зелено училище и летни детски лагери.

Известни творци са се вдъхновявали от драмата им: писателят Богдан Глогински написа повестта "В Ястребино свирят куршуми", режисьорът Милен Гетов създаде през 1979 г. игралния филм "Юмруци в пръстта" по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува "Ястребинци"...

/По материали в интернет/