На 19 ноември 1942 г. Съветската армия започва контранастъпление при Сталинград (днешния Волгоград) в Южна Русия. Резултатите от тази операция оказват решително влияние върху хода на войната, като дават началото на постепенното изтласкване на Вермахта от окупираните съветски територии.
Това е най-кървавото сражение на съветско-германския фронт по време на цялата война. По приблизителни изчисления в него войските на Германия и съюзниците ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около &frac14; от личния си състав, воюващ на Източния фронт &ndash; загуба, от която те така и не успяват да възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Начало на Сталинградската битка (17 юли 1942 г.)</strong></span><br /> <br /> Сталинградската битка е предшествана от друга голяма съветска победа през зимата - битката при Москва. При нея Червената армия отхвърля немската група армии &bdquo;Център&ldquo; на 150-250 км. западно от съветската столица. Ленинград също не е овладян.<br /> <br /> Хитлер разбира, че няма достатъчно ресурси за активни действия на всички фронтове. Решено е през лятото на 1942 г. ударът да бъде насочен към Кавказ - към петролните залежи край Каспийско море и към стратегически важния център Сталинград на река Волга.<br /> <br /> През май 1942 г. съветските войски правят опит да пробият немските линии край Харков, но са разгромени. Германците предприемат контранастъпление. Съветското командване отчита, че евентуална загуба на Сталинград ще доведе до прекъсване на преките комуникации на Москва с Кавказ и на достъпа до каспийския нефт. С приближаването на немските войски към Сталинград, на 12 юли е създаден Сталинградският фронт.<br /> <br /> Сражението започва на 17 юли 1942 г. Първоначалната идея на Хитлер за последователно настъпление &ndash; първо към Сталинград, а после към Кавказ, е видоизменена - войските са разделени на две групировки за едновременни удари към двете цели. Задачата за завземане на Сталинград е поставена на група армии &bdquo;Б&ldquo; в състав 6-та армия на Фридрих Паулус и съюзнически сили (италианци, румънци и унгарци), като за кратко време немците създават тук най-плътната групировка войски по целия Източен фронт.<br /> <br /> Съветското командване взема мерки за засилване на отбраната. С Указ №227 на Сталин от 28 юли 1942 г. се нарежда всички &bdquo;страхливци&ldquo;, отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед, да бъдат &bdquo;изтребвани на място&ldquo;. Създадени са специални подразделения за разстрелване на войниците, които се опитват да отстъпят от позициите си, и наказателни роти, в които провинилите се получават възможност да изкупят с кръв вината си.<br /> <br /> Непосредствената битка за самия Сталинград започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а Луфтвафе извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. Още през първата седмица от немските бомбардировки загиват, по някои данни, около 40 000 цивилни жители.<br /> <br /> След като достигат реката северно от града, немските войски захождат и от юг. Към началото на септември съветското снабдяване е възможно само по реката или през нея, под постоянни бомбардировки от вражеските самолети и удари на артилерията. Срещу немската 6-а армия се противопоставят съветските 62-а армия начело с генерал Василий Чуйков и 64-а армия на ген. Михаил Шумилов.<br /> <br /> Немците извънредно разчитат на подкрепата от артилерията и авиацията си. Немците докарват голямокалибрени оръдия, включително и 800-милиметровото &bdquo;Дора&rdquo;. <br /> <br /> Съветските командири противодействат, държейки фронтовата линия колкото се може по-близо физически до врага. Това повишава риска за немската пехота от свой огън.<br /> <br /> На 15-16 септември 13-та гвардейска стрелкова дивизия на ген. Александър Родимцев прекосява Волга и отбива немците от стратегически ключовото възвишение Мамаев Курган с цената, според някои източници, на 30 на сто от личния си състав. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с месеци. Неголяма група червеноармейци удържа една от тези укрепени сгради, известна като &bdquo;Дома на Павлов&ldquo; (по името на сержант Яков Павлов), в продължение на 58 дни. Централната жп гара, заводите &bdquo;Червения октомври&ldquo; и &bdquo;Барикади&ldquo; са други места, около които се води упорита борба.<br /> <br /> До 18 ноември немците успяват да завземат между 80 и 90% от разрушения град. Съветски войски продължават да бранят само два тесни, изолирани един от друг участъка.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Контранастъплението (19 ноември 1942 &ndash; 2 февруари 1943 г.)</strong></span><br /> <br /> <strong>Обкръжаване на немската 6-та армия</strong><br /> <br /> Около Сталинград Вермахтът съсредоточава двадесет и една дивизии от 6-та армия и 4-та танкова армия. Фронтът на група армии &bdquo;Б&ldquo; на Фридрих фон Паулус се разтяга на повече от 1300 км между Воронеж и река Терек, затова отбраната не е достатъчно плътна. По протежение на река Дон северозападно от Сталинград заемат отбрана 2-ра унгарска, 8-ма италианска и 3-та румънска армия. Южният фланг на групата армии заемат слаби германски части и войските от 4-та румънска армия. Войските на германските съюзници са с по-ниска боеспособност заради недостига на тежко въоръжение, противотанкови средства и маневрени части, а и са по-слаби като войници от немците.<br /> <br /> Командната структура на група армии &bdquo;А&ldquo; и &bdquo;Б&ldquo; не е ефективна заради разнородния състав на войските и липсата на ясно разпределяне на отговорностите между генералите и Хитлер. Ефективността намалява и заради нарастващия размер на непопълнените загуби в личния състав (110 000 само за последните три месеца на 1942 г.)<br /> <br /> Прозирайки уязвимото разположение на германските войски, началникът на генералния щаб на сухопътните войски Халдер настоява за своевременно отстъпление, с което фронтът на двете групи армии да се стесни и да бъдат икономисани сили за отразяване на евентуални съветски атаки. По тази причина на 24 септември той е сменен с Курт Цайцлер. На 14 октомври Хитлер издава заповед до войските от целия южен фланг на Източния фронт да преминат към стратегическа отбрана - задържане на завзетите територии и подновяване настъплението на Вермахта през пролетта на 1943 г.<br /> <br /> Междувременно съветската Ставка вече подготвя голямо контранастъпление. Съветските планове се оформят през септември и в края на същия месец Сталин дава заповед за подготовка на операция &bdquo;Уран&ldquo;, която предвижда удари с превъзхождащи сили по фланговете, обкръжаване и унищожаване на германската групировка в Сталинград. Не случайно пробивите са набелязани през позициите на румънците и италианците.<br /> <br /> През октомври и първата половина на ноември в районите, набелязани за изходни точки на контранастъплението, са съсредоточени значителни сили, разпределени между Югозападния, Донския и Сталинградския фронт.<br /> <br /> Едновременно с подготовката на &bdquo;Уран&ldquo; тече и подготовка за голямо настъпление на съветската армия срещу германската 9-та армия в района на Ржев и Сичевка (операция &bdquo;Марс&ldquo;).<br /> <br /> Разузнавателният отдел от германския генерален щаб &bdquo;Чуждестранни армии-Изток&ldquo;, оглавяван от генерал Райнхард Гелен, знае за придвижването на съветски части, но не оценява правилно размера на подготвяната операция. Германското командване в този период смята, че съветската страна не е способна да проведе повече от една голяма офанзива по едно и също време и че тази офанзива ще бъде на фронта при Москва, далеч на север от Сталинград.<br /> <br /> Рано сутринта на 19 ноември 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова и отдясно от 21-ва армия, отбранителните ѝ линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви.<br /> <br /> Вторият основен удар е нанесен южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт разбиват левия фланг на 4-та румънска армия и я отхвърлят на запад. На 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград.<br /> <br /> В обкръжение попадат между 250 000 и 300 000 войници на Оста: четиринадесет пехотни, три танкови, три моторизирани, една противовъздушна и две румънски дивизии, както и хърватски полк. Срещу тях са насочени седем съветски армии, а други части на Червената армия формират външната страна на обръча срещу евентуални опити на германците за пробив отвън.<br /> <br /> На 25 ноември Червената армия започва голяма офанзива и срещу група армии &bdquo;Център&ldquo; при Ржев. Операция &bdquo;Марс&ldquo; продължава двадесет и пет дни и принуждава германското командване да насочи голяма част от резервите си към Ржев, вместо към Сталинград.<br /> <br /> <strong>Опити на немците за пробив</strong><br /> <br /> Адолф Хитлер, който още в края на септември обявява публично, че немците никога няма да напуснат Сталинград, отхвърля призивите за отстъпление на 6-та армия, докато съветският обръч около нея все още не е твърде плътен. Влияние за това решение оказва опитът от февруари-май 1942 г., когато Луфтвафе успява да осигури с горива, продоволствие, муниции и свежи войски 100-хилядна немска групировка, обкръжена край Демянск на северния участък на Източния фронт.<br /> <br /> Фюрерът приема уверенията на Херман Гьоринг, че военновъздушните сили ще съумеят и този път да доставят на обкръжените войски необходимите подкрепления до деблокирането им от новата германска групировка под командването на фелдмаршал Ерих фон Манщайн. Манщайн стабилизира фронта извън сталинградския &bdquo;котел&ldquo; като реорганизира германските съединения и остатъците от румънските войски, разгромени в операция &bdquo;Уран&ldquo;.<br /> <br /> След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на 12 декември Манщайн дава начало на операция &bdquo;Зимна буря&ldquo; за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве преодолява по-голямата част от разстоянието. На по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби. В този момент предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре е повторно отхвърлено от Хитлер. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена.<br /> <br /> На 13 декември, ден след като Манщайн започва настъпление към Сталинград, Ставката нарежда на войските от Югозападния фронт да разгромят италианските и германските войски по средното течение на Дон, след което да заходят на югоизток във фланг на Манщайн.<br /> <br /> Новото съветско настъпление започва на 16 декември. След тридневни боеве са разгромени италианската 8-ма армия край Дон, а 3-та гвардейска армия си пробива път срещу немски и румънски части от оперативна група &bdquo;Холит&ldquo;.<br /> <br /> На 24 декември е превзето летището при Тацинская, основна база за снабдяване на немските войски в Сталинград по въздух. Обещаният от Гьоринг &bdquo;въздушен мост&ldquo; се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото.<br /> <br /> За девет дни Червената армия напредва около 180 км на юг към Ростов и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в Кавказ и по долното течение на Дон. На 28 декември Хитлер нарежда на група армии &bdquo;А&ldquo; да се изтегли от Кавказ, а група армии &bdquo;Дон&ldquo; да отстъпи на 250 км от Сталинград.<br /> <br /> След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8:05 ч. на 10 януари 1943 г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси. След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. Летищата им са превзети. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации. В този момент над 100 000 германски войници са струпани в Сталинград.<br /> <br /> На 26 януари съветските танкови части разделят германската групировка на две части. Южната част престава да съществува на 31 януари.<br /> <br /> В историята на германската армия няма случай на пленен генерал-фелдмаршал, затова Хитлер повишава Паулус в това звание с увереността, че той ще се самоубие. Часове по-късно обаче Паулус се предава в плен. Северната група, под командването на генерал Карл Щрекер, се предава два дни по-късно, след като срещу нея е съсредоточена цялата налична артилерия на Донския фронт (около 300 оръдия на километър).<br /> <br /> Битката за Сталинград приключва на 2 февруари 1943 г.<br /> <br /> Междувременно германските войски се изтеглят от Кавказ. Така девет месеца след началото на немското настъпление към Волга и Кавказ е възстановена приблизително линията на фронта от предното лято.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Последици</span></strong><br /> <br /> В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена &bdquo;най-великата битка във Втората световна война&ldquo; с &bdquo;определящо влияние&ldquo; върху по-нататъшния ѝ развой. В по-ново време обаче руски и западни историци определят като &bdquo;решаващо&ldquo; сражението при Курската дъга, където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<br /> <br /> Значението на Сталинград е признато и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива &bdquo;преминава окончателно от немците към руснаците&rdquo;. За друг британски изследовател, Базил Лидъл Харт, събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия.<br /> <br /> В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. От 140 000 до 160 000 са загиналите и ранени немски войници. Между 25 000 и 34 000 са евакуирани по въздух. В плен попадат 91 000 души. Като цяло загубите на Германия и съюзниците ѝ в Сталинградската битка се изчисляват от 850 000 до 1 000 000 души (в последното число около 585 000 германци, 110 000 италианци, 160 000 румънци, 143 000 унгарци).<br /> <br /> Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от петнист тиф или от изтощение на път към Сибир и в съветски мини. В Германия през 1955 г. се връщат само 6000 души.<br /> <br /> Около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от Съветската армия. От тях практически не оживява никой.<br /> <br /> Червената армия дава общо 1 129 619 жертви в битката. От тях 478 741 души съставят безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, безследно изчезнали, пленени), а 650 878 са ранени, болни или измръзнали.<br /> <br /> В тези данни не влиза броят на цивилните жертви, който не е установен с точност. Преди войната населението на Сталинград е близо 500 000 хиляди души, а непосредствено преди битката се увеличава с десетки хиляди бежанци от Украйна. Евакуацията от града е частична (100 000 души до август 1942 г.). Към края на сражението в него остават 32 000 мирни жители.<br /> <br /> Както отбелязва германският генерал Курт фон Типелскирх, и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР. Освен това нацистка Германия губи много бойна техника, запаси с гориво и престиж пред съюзниците си. По време на контранастъплението след 19 ноември Германия губи около 2000 танка и щурмови оръдия, близо 3000 изтребителя, бомбардировачи и транспортни самолети и над 10 000 оръдия и минохвъргачки срещу съветските 4341 танка и 2769 самолета. Германската военна промишленост не смогва да възмезди нарастващите загуби. През 1943 г. значителни материални и човешки ресурси трябва да бъдат отклонени към други театри на бойните действия. В резултат на тези два фактора в навечерието на битката при Курск Червената армия добива значително превъзходство в хора и техника над Вермахта.<br /> <br /> В знак на почит към героизма на неговите бранители през 1945 г. Сталинград получава званието &bdquo;град-герой&ldquo;. През 60-те години на хълма Мамаев курган над Волгоград е издигнат монументът &bdquo;Родината-майка зове&ldquo;, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br /> <br /> <br />