11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.<br /> <br /> Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления &quot;са крайно необходими&quot;.<br /> <br /> На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. <br /> <br /> В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. <br /> <br /> Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. <br /> <br /> По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. <br /> <br /> Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.<br /> <br /> По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.<br /> <br /> <hr /> <br /> <em>Тази година, след 35 години прекъсване, &quot;Вечният огън&quot; ще бъде запален отново. На 14 август 2012 г. лично президентът Росен Плевнелиев ще уважи церемонията. Държавният глава е патрон на честванията за 135 години Шипченска епопея. Същия ден край Паметника на свободата на върха ще бъде издигнат и националният флаг на пилон, висок 22 метра.</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <br type="_moz" /> <embed src="https://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=1bc7d8f9" quality="high" pluginspage="https://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="500" height="420"></embed><br /> <div style="text-align: center; "><strong><br /> </strong></div> <hr /> <div style="text-align: center; "><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0); "><span style="font-size: medium; ">ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА</span></span><br /> 11 август 1877<br /> <br type="_moz" /> </strong></div> <div style="text-align: center; ">Нека носим йоще срама по челото,<br /> синила от бича, следи от теглото;<br /> нека спомен люти от дни на позор<br /> да висне кат облак в наший кръгозор;<br /> нека ни отрича исторйята, века,<br /> нека е трагично името ни; нека<br /> Беласица стара и новий Батак<br /> в миналото наше фърлят своя мрак;<br /> нека да ни сочат с присмехи обидни<br /> счупенте окови и дирите стидни<br /> по врата ни още от хомота стар;<br /> нека таз свобода да ни бъде дар!<br /> Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно<br /> свети нещо ново, има нещо славно,<br /> що гордо разтупва нашите гърди<br /> и в нас чувства силни, големи плоди;<br /> защото там нейде навръх планината,<br /> що небето синьо крепи с рамената,<br /> издига се някой див, чутовен връх,<br /> покрит с бели кости и със кървав мъх<br /> на безсмъртен подвиг паметник огромен;<br /> защото в Балкана има един спомен,<br /> има едно име, що вечно живей<br /> и в нашта исторья кат легенда грей,<br /> едно име ново, голямо антично,<br /> като Термопили славно, безгранично,<br /> що отговор дава и смива срамът,<br /> и на клеветата строшава зъбът.<br /> <br /> О, Шипка!<br /> <br /> Три деня младите дружини<br /> как прохода бранят. Горските долини<br /> трепетно повтарят на боя ревът.<br /> Пристъпи ужасни! Дванайсетий път<br /> гъсти орди лазят по урвата дива<br /> и тела я стелят, и кръв я залива.<br /> Бури подир бури! Рояк след рояк!<br /> Сюлейман безумний сочи върха пак<br /> и вика: &quot;Търчете! Тамо са раите!&quot;<br /> И ордите тръгват с викове сърдити,<br /> и &quot;Аллах!&quot; гръмовно въздуха разпра.<br /> Върхът отговаря с други вик: ура!<br /> И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;<br /> дружините наши, оплискани с кърви,<br /> пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,<br /> всякой гледа само да бъде напред<br /> и гърди геройски на смърт да изложи,<br /> и един враг повеч мъртъв да положи.<br /> Пушкалата екнат. Турците ревът,<br /> насипи налитат и падат, и мрът; -<br /> Идат като тигри, бягат като овци<br /> и пак се зарвъщат; българи, орловци<br /> кат лъвове тичат по страшний редут,<br /> не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.<br /> Щурмът е отчаян, отпорът е лют.<br /> Три дни веч се бият, но помощ не иде,<br /> от никъде взорът надежда не види<br /> и братските орли не фърчат към тях.<br /> Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -<br /> кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.<br /> Талазите идат; всичките нащрек са!<br /> Последният напън вече е настал.<br /> Тогава Столетов, наший генерал,<br /> ревна гороломно: &quot;Млади опълченци,<br /> венчайте България с лаврови венци!<br /> на вашата сила царят повери<br /> прохода, войната и себе дори!&quot;<br /> При тез думи силни дружините горди<br /> очакват геройски душманските орди<br /> бесни и шумещи! О, геройски час!<br /> Вълните намират канари тогаз,<br /> патроните липсват, но волите траят,<br /> щикът се пречупва - гърдите остаят<br /> и сладката радост до крак да измрът<br /> пред цяла вселена, на тоз славен рът,<br /> с една смърт юнашка и с една победа.<br /> &quot;България цяла сега нази гледа,<br /> тоя връх висок е: тя ще ни съзре,<br /> ако би бегали: да мрем по-добре!&quot;<br /> Няма веч оръжье! Има хекатомба!<br /> Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,<br /> всяко нещо - удар, всяка душа - плам.<br /> Камъне и дървье изчезнаха там.<br /> &quot;Грабайте телата!&quot; - някой си изкряска<br /> и трупове мъртви фръкнаха завчаска<br /> кат демони черни над черний рояк,<br /> катурят, струпалят като живи пак!<br /> И турците тръпнат, друг път не видели<br /> ведно да се бият живи и умрели,<br /> и въздуха цепят със демонский вик.<br /> Боят се обръща на смърт и на щик,<br /> героите наши като скали твърди<br /> желязото срещат с железни си гърди<br /> и фърлят се с песни в свирепата сеч,<br /> като виждат харно, че умират веч...<br /> Но вълни по-нови от орди дивашки<br /> гълтат, потопяват орляка юнашки...<br /> Йоще миг - ще падне заветният хълм.<br /> Изведнъж Радецки пристигна със гръм.<br /> . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .<br /> И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,<br /> спомня тоз ден бурен, шуми и препраща<br /> славата му дивна като някой ек<br /> от урва на урва и от век на век!<br /> &nbsp;</div> <div style="text-align: center; "><strong>Иван ВАЗОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></div> <hr /> <div style="text-align: right; ">&nbsp;&nbsp;</div> <iframe width="500" height="340" src="https://www.youtube.com/embed/hvxqGZD9ZqM" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe>