На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург надвечер излита самолет Месершмит Bf 110, пилотиран от втория човек в Третия Райх Рудолф Хес - бивш боен пилот от Първата световна война. Самолетът прелита над Северно море и навлиза в небето на Шотландия.
Хес не успява да открие в тъмнината предварително набелязаната малка писта за кацане край замъка Дънгавел. След като самолетът му остава без гориво, малко преди полунощ Хес скача с парашут. Приземява се във ферма. Натъква се на местния селянин Дейвид МакЛеан и веднага пожелава да се срещне с дука на Хамилтън.
Предполага се, че Хес е отишъл на специална секретна мисия при водача на мирното течение в Англия, което застъпвало позицията да се сключи сепаративен мир с Германската империя.
След залавянето на Хес и предаването му на официалните британски власти, и особено след края на Втората световна война, възникват редица напълно изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от тях гласи, че Хес е поддържал посредством германското външнополитическо разузнаване връзки с британската аристокрация и дори с кралското семейство.
Още преди началото на Втората световна война, през есента на 1937 г., абдикиралият британски крал Едуард VIII, Дук на Уиндзор, заедно с американската си съпруга Уолис Симпсън се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.
Междувременно Британските специални служби вече са помогнали на Едуард VIII да абдикира, като са го дискредитирали пред обществеността, използвайки за претекст „морала“ на съпругата му. Причината е намерението му за обвързване на Британия в бъдещ съюз с Третия Райх. Всъщност Едуард още от 1936 г. поддържа връзки с нацистите.
Според не потвърдени сведения, на 28 юли 1940 г. в Лисабон с посредничеството на Валтер Шеленберг е осъществена тайна среща между Хес и дук Едуард. Изказани са предположения, че Хес е искал неутралитета на Британия в предстоящата война срещу СССР. Едуард виждал в Германия преграда пред разпространението на комунизма в Европа и света.
Какво е наложило Хес да излети на специална мисия до Британия не е известно, но са изказани предположения, че британските тайни служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май на Хес ще му бъде осигурена специална среща с крал Джордж VI, на която двамата като упълномощени от правителствата на двете воюващи страни ще изяснят и изгладят позициите си.
След разгласяването на „инцидента“ от пресата, премиер-министърът Чърчил и монархическото семейство се оказват в твърде особена и деликатна ситуация. Вероятно поради тази причина стартира дезинформационна кампания по прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и с британската аристокрация.
Информацията по случая е засекретена до 2017 г. Като мотив за това се изтъква обстоятелството, че почти цялата британската аристокрация е пацифистки настроена към войната и симпатизира прикрито на Третия Райх в обявения идеологически кръстоносен поход срещу комунизма на изток.
Германското правителство изпада в още по-неловка ситуация от британското, когато разбира от пресата и радиото на Албиона, че е задържан вторият човек в държавата и в партията. Очевидно е, че Хес съвсем не е в състояние сам и единствено по своя воля да осъществи този полет, прелитайки над цялата противовъздушна отбрана на двете страни.
Както предава Шеленберг в своите спомени за случката, няколко дни след „инцидента“ никой в държавата и в партията не излиза пред германците да обясни какво прави Хес в Шотландия.
Според Шеленберг, Хитлер известно време се крие и е обладан едновременно от гняв и съжаление. В онзи критичен момент спасителната реплика за пред бюргерството е открита от Мартин Борман „Хес се е побъркал!“, за което Борман много се издига в очите на фюрера и по-късно заслужено заема мястото на Хес.
Пак според Шеленберг, след обявяването на „официалната версия“ за случилото се никой в Райха не си задава въпроса каква е тази държава, която позволява луд човек да заема втория по важност пост в нея.
След залавянето Хес, прекарва цялата война в британски затвор. Той е един от основните обвиняеми на Нюрнбергския трибунал за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. След осъждането му на доживотен затвор, той остава най-дълго зад решетките от всички осъдени.
На 18-ти юли 1947 г. е преместен в Шпандау заедно с шестима други военнопрестъпници. Сред затворниците той се ползва с имиджа на аутсайдер, който отказва да работи, не посещава църковните служби, живее в постоянен страх, че яденето му е отровено, и 20 години категорично отказва да приема посетители.
През 1966 г. (след освобождаването на Алберт Шпеер и Балдур фон Ширах) са му осигурени някои дребни облекчения в режима. Килията му е отключена, има постоянна възможност да се къпе и да си вари чай или кафе. Вестниците му обаче са цензурирани до неузнаваемост, а бележките и записките му са изгорени след смъртта му. Контактът му с външния свят се изчерпва с тримата войници от охраната, ръководството на затвора и с човека, който се грижи за него.
През 1982 г. е назначен последният човек, който да се грижи за него. Това е тунизиеца Абдула Мелаоуи, който съвсем скоро става приятел с възрастния и болен Хес. Тунизиецът дори успява да осигури на Хес ново легло.
Когато Мелаоуи разбира, че Горбачов е готов да освободи стария човек, той веднага споделя това намерение на руския лидер с Хес, а той му отговаря: „Това е моята смъртна присъда!”. Той отлично знае, че британците няма да позволят на запазилия своя бистър ум Хес да излезе от вратите на затвора жив.
На 17 август 1987 г. Хес се самоубива, но близките му официално отхвърлят тази версия и твърдят, че 93-годишният затворник се радвал на добро здраве и можел да живее още дълго. Според ГРУ, войници от охраната на затвора са забелязали двама непознати в американски униформи в деня на смъртта му да влизат в затвора. От военното съветско разузнаване считат, че това са наемните убийци, изпратени нарочно от МИ-5 в американски униформи.
Броени дни след смъртта му цялата крепост-затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват строителните отпадъци. Целта е тя да не се превръща като място за поклонение на неонацисти.
На 20 юли 2011 г. в 4 часа сутринта е ликвидиран семейният гроб на Рудолф Хес в баварското градче Вунзийдел. Тленните му останки, както и тези на съпругата му и на неговите родители, са отнесени за кремация и разпръснати неизвестно къде, а гробът е унищожен и изравнен със земята. Неонацисти твърдят, че датата не е избрана случайно – на нея през 1944 г. е извършен неуспешен атентат срещу Хитлер.
До това действие се стигна, след като жители на Вунзийдел изказват недоволство от непрестанния поток от поклонници на гроба на Хес, както и от ежегодните шествия, провеждани в негова памет на датата на смъртта му – 17 август. Между другото германските власти редовно забраняват ежегодното провеждането на това шествие.
Освен това ръководството на лутеранската черква, на чиято територия се е намирал гробът на рода Хес, отказа да поднови правата на семейството на Хес върху гробното място. Причината е, че в същото гробище са погребани и затворници от някогашните нацистки концлагери и е недопустимо там да бъде и гробът на Хес.
Заключителните думи на Рудолф Хес от процеса в Нюрнберг:
„Аз не възнамерявам да се защитавам спрямо обвинители, на които отнемам правото да повдигат обвинение срещу мен и моите народни другари! Аз не се занимавам с обвинения, които касаят неща, които са чисто вътрешногермански въпрос и съответно не са работа на чужденци! Аз не взимам отношение по въпроси, които имат за цел само и единствено да ударят по моята чест и по тази на германския народ! Подобни нападки от врага ги приемам сами по себе си като доказателство за нашата чест! Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя редом до най-великия син, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм щастлив, че съм изпълнил дълга си към моя народ - своя дълг като германец, като националсоциалист, като верен последовател на своя Фюрер! Аз не съжалявам за нищо! Ако сега седях отново в началото, щях да постъпя по начин, по който съм постъпил, даже и да знаех, че в крайна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорен! Без значение какво правят хората, един ден аз ще седя пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще отговарям пред него и знам, че той ще ме оправдае!”
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
