На 1 август 1944 г. започва Варшавското въстание - въоръжен опит на полската Армия Крайова да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война, докато Съветската армия наближава Варшава. То започва като част от общонационално въстание, наречено „Операция Буря”, и продължава до 2 октомври (общо 63 дни).
<strong>Навечерието на въстанието<br /> </strong><br /> Първоначалните планове на Армия Крайова (АК) за общонационално въстание, което да се свърже с британските сили, са променени още в края на 1943 г., когато става ясно, че Червената армия първа ще изтласка германците от Полша. Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава.<br /> <br /> Ситуацията силно се изостря, когато успехите в операция &bdquo;Багратион&rdquo; (съветската офанзива в Беларус) през юли 1944 г. извеждат Червената армия до старата полска граница. В този момент трябва да се вземе решение &mdash; или да се започне въстанието в тази трудна политическа ситуация при риск за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне планът за въстание и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка. Дилемата за АК е сложна: риск от катастрофален изход на въстанието или съветска окупация? Въстанието обаче е одобрено от полското изгнаническо правителство в Лондон на 25 юли.<br /> <br /> Това лондонско правителство още предната година, на 1 октомври 1943 г. разработва инструкция за поведение на Армия Крайова в случай на &bdquo;несанкционирано навлизане в пределите на Втората Реч Посполита&rdquo;: <em>&bdquo;Полското правителство отправя протест пред Обединените нации срещу нарушаването на полския суверенитет &ndash; следствие настъплението на Съветите на територията на Полша без съгласуване с полското правителство, едновременно заявявайки, че страната няма да взаимодейства със Съв</em>етите.&rdquo;<br /> <br /> Същевременно Армия Крайова поддържа враждебно отношение към прокомунистическата Армия Людова. В заповед от 12 юли 1944 г. командващият АК генерал Тадеуш Бур-Коморовский нарича отрядите на Армия Людова &bdquo;комунистически банди&rdquo; и не ги уведомява за подготвяното въстание.<br /> <br /> Сегашните полски историци предпочитат да заобикалят въпроса дали са търсени контакти със съветското военно командване, защото вероятният отговор може да се окаже неудобен. Във всички случаи се налага хипотезата, граничеща с убеждение, че ръководителите на Армия Крайова са искали да изпреварят навлизането на Съветската армия във Варшава, като при успех там да се установи полското изгнаническо правителство в Лондон. Друг е въпросът дали това е реалистично.<br /> <br /> По това време до поляците вече са стигнали германските разкрития за трагедията в Катин, при която по заповед на Сталин са разстреляни 22 000 полски военнопленници. Към това трябва да се добавят вековните антируски настроения сред поляците след многото войни между двете държави. Армия Крайова е с прозападна ориентация и тя е проводник на откровен антикомунизъм и антисъветизъм. Това естествено е оценено подобаващо от съветското държавно ръководство.<br /> <br /> На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк нарежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на следващия ден на няколко места във Варшава, за да бъдат използвани при строителството на укрепления за Вермахта около и в града. Този ход е възприет от Армия Крайова като опит за неутрализиране на нелегалните сили и тя призовава жителите на Варшава да не се подчиняват.<br /> <br /> Страхувайки се от германски наказателни акции след бойкота на строителството на укрепления и считайки, че времето е ценно, на 1 август генерал Бур-Коморовски нарежда пълна мобилизация на силите на Армия Крайова в района на Варшава. Стимул за обявяване на въстанието е и фактът, че на 29 юли 1944 г. челните части на съветската 2-ра танкова армия достигат до варшавското предградие Прага на източния бряг на Висла.<br /> <br /> В същото време разузнаването на АК долага на ръководството за усилване на немската отбрана към подстъпите на града и неговият ръководител полковник К. Иранек-Осмецкий предлага на командващия генерал Бур-Коморовски да отложи въстанието. Той обаче потвърждава заповедта под натиска на генерал Окулицки след лъжливото съобщение, че съветските танкове вече са навлезли в предградието Прага.<br /> <br /> <strong>Противостоящи страни</strong><br /> <br /> Силите на Армия Крайова във Варшавски окръг наброяват 50 000 войници, от които 23 000 са в някаква степен екипирани и готови за бой. Повечето от тях от няколко години водят партизанска война, но им липсва опит в продължителни боеве в градски условия. На 20 септември цялата армия е преименувана на Варшавски корпус на Армия Крайова, командвана от генерал Антони Хрушчил, и е разделена на три пехотни дивизии.<br /> <br /> В хода на боевете са получени още оръжия чрез въздушни доставки и отнемане от неприятеля (включително няколко бронирани коли). Освен това работилниците на въстаниците работят през цялото време, като за времето на въстанието произвеждат 300 автоматични пистолета, 150 огнехвъргачки, 40 000 гранати, известен брой минохвъргачки и дори една бронирана кола.<br /> <br /> Към 1 август 1944 г. германският гарнизон във Варшава наброява 10 000 души под командването на генерал Райнер Стахел. Заедно с няколко части на левия бряг на Висла, германските войски наброяват около 15 &ndash; 14 хиляди войници от Вермахта, както и части на SS и полицията, а в съседни райони има още 90 000 германски войници.<br /> <br /> Немските войски обаче са добре екипирани и от месеци се подготвят за защитата на града. Няколкостотин бетонни бункери и заграждения от бодлива тел защитават сградите и районите, заети от немците. За отбелязване е, че в състава на германските войски има 11 батальона от бивши съветски граждани, половината от които са казашки.<br /> <strong><br /> Ход на въстанието</strong><br /> <br /> Въстанието започва по светло, в 17 часа на 1 август - решение, разглеждано по-късно като скъпо струваща грешка. Германците не успяват да разберат, че нарасналата активност е свързана с подготовка на въстание, и не разработват план за справяне с него, но са предупредени от полякиня един час преди началото.<br /> <br /> Липсата на изненада, внезапната промяна в плановете, липсата на опит в дневни боеве и непълната мобилизация пречат за постигането на първите цели на въстанието. Въстаниците успяват да овладеят едва 34 от 400 набелязани стратегически важни обекти, но не могат да изтласкат немците от центъра на града и да овладеят главните комуникации и мостове.<br /> <br /> Ръководството на въстанието с тревога констатира, че нещата не се развиват по план. Още на 2 август Бур-Комаровски с участието на Делегата на Правителството в изгнание изпраща в Лондон радиограма с искане Съветската армия незабавно да настъпи към Варшава. Не получава отговор и то защото премиерът по това време е в Москва.<br /> <br /> Първите два дни се оказват критични при установяването на позициите за въстаниците. Най-големи успехи са постигнати в центъра на града (Сродмиешчие), Стария град (Старе Място) и съседните части на Вола, където повечето цели са постигнати, макар и да остават германски укрепени пунктове. В други райони, като Мокотов, нападенията се провалят почти напълно, докато в трети, като Вола, те постигат значителен успех, но с много тежки загуби, които принуждават въстаниците да се оттеглят. На източния бряг на реката немските сили са толкова значителни, че поляците са отблъснати.<br /> <br /> Най-важното е, че частите от различните райони не успяват да установят връзка, както помежду си, така и с районите извън Варшава, като всеки участък остава изолиран.<br /> <br /> След първите няколко часа боеве много части приемат отбранителна тактика, а цивилното население започва да издига барикади из целия град. В момента на най-големи успехи, на 4 август, германската армия започва да получава подкрепления. Генералът от SS Ерих фон дем Бах е назначен за командващ и веднага започва контраатаки с цел да се свърже с обградените германски позиции и да откъсне въстанието от река Висла.<br /> <br /> Започва клането във Вола, където при масови екзекуции германците избиват приблизително 40 000 цивилни. Целта на тази политика е да прекърши волята за борба и да прекрати въстанието без тежки боеве. По същата причина до края на септември германците убиват на място всички пленени въстаници. В други райони основно занимание на германските войски са грабежите, което всъщност помага за продължаването на защитата. Тази политика се променя по-късно, когато германците решават, че изстъпленията само втвърдяват съпротивата. От края на септември някои от пленените полски войници дори са третирани като военнопленници.<br /> <br /> На 7 август към германските войски се присъединяват и танкове, а цивилни са използвани като жив щит. След два дни тежки боеве те успяват да разделят Вола на две.<br /> <br /> Германската тактика предвижда изолиране на отделните райони на съпротива и ликвидирането им по отделно с използване на тежка артилерия и на бомбардировки - &bdquo;Щуките&rdquo; и &bdquo;Месершмитите&rdquo; изпълняват над 1400 полета, загубвайки само един Ju-87 над Стария град. Целта на германците е да постигнат значителни резултати, за да покажат на Армия Крайова безсмислието на по-нататъшните боеве, но това не става.<br /> <br /> Старият град е задържан до края на август, когато липсата на снабдяване прави защитата невъзможна. На 2 септември защитниците на Стария град се оттеглят през канализационната система, която по това време се превръща във важно средство за връзка между различните части на въстанието. Над 5300 мъже и жени са евакуирани по този начин.<br /> <br /> <strong>Липса на стратегическа външна подкрепа</strong><br /> <br /> Генерал Курт Типелскирх отбелязва, че от момента на началото на въстанието &bdquo;силата на руските удари се изчерпа и руснаците се отказаха от намерението да овладеят полската столица от ход.&rdquo; Според него ако веднага след началото на въстанието &bdquo;руската армия беше продължила да атакува предмостовите укрепления, положението на немските войски в града би станало безнадеждно.&rdquo; Прекратяването на съветските атаки позволява на немците да съсредоточат сили, необходими за потушаване на въстанието.<br /> <br /> Нещата всъщност са далеч по-сложни. Варшава попада в полосата за действие на 1-и Белоруски фронт (1 БФ). Северно от Варшава действа 2-ра танкова армия, която в тежки боеве за една седмица (до 6 август) губи 284 танка.<br /> <br /> Затягат се бойните действия и южно от града при отвоюване на плацдарми на стръмния ляв бряг на Висла. Само през август загубите на 1 БФ са 102 592 души, от които една четвърт са убити.Така е загубена инициативата за превземане на Варшава от ход.<br /> <br /> На 8 август маршалите Георгий Жуков и Константин Рокосовски предлагат на Сталин план, според който на 25 август да започне мащабна операция за освобождението на Варшава. Докладът е оставен без последствия.<br /> <br /> Това обаче никак не е странно. Седмица преди това, на 30 юли, в Москва пристига делегация на полското правителство в Лондон начело с премиера Станислав Миколайчик, който разговаря със Сталин на 3 и 9 август. Британският посланик в Москва Арчибалд Кларк Кер на 30 юли съветва Миколайчик да приеме компромисни отстъпки: да признае на изток установената след Първата световна война линия Кързън за границата със СССР, да започне преговори за формиране на ново полско правителство и спешно да изгради отношения с комунистическия Люблински комитет.<br /> <br /> Миколайчик отхвърля предложенията. Същата линия той поддържа и пред Сталин, като има неблагоразумието да поиска помощ за въстаниците във Варшава. В отговор Сталин закономерно заявява, че въстанието е &bdquo;нереално дело&rdquo;.<br /> <br /> На 12 август ТАСС публикува заявление, в което изразява отношението на Съветския съюз към въстанието, в което се казва, <em>&bdquo;че от страна на полските лондонски кръгове, отговорни за събитията във Варшава, не е направен нито един опит за своевременно предупреждаване и съгласуване със съветското военно командване каквито и да е прояви във Варшава. Предвид на това отговорността за събитията във Варшава пада изключително върху полските емигрантски кръгове в Лондон.&rdquo;</em><br /> <br /> Като се знае обаче начина на мислене на Сталин винаги да изхожда с оглед на далечните глобални интереси на държавата, може да се направи едно логическо предположение: Съветският съюз няма печеливш ход след победата на антисъветското по същност Варшавско въстание нито в близък план, нито пък с оглед на следвоенното устройство на Европа по съветски модел. Следователно няма да го подкрепи. Уинстън Чърчил загърбва като неудобен последователния начин на мислене на Сталин и в някаква степен става съпричастен към подстрекаването на Армия Крайова към авантюрата и последващата трагедия във Варшава.<br /> <br /> От този момент Варшавското въстание може да се разглежда като едностранна война на изтощение или като борба за приемливи условия на капитулация.<br /> <br /> <strong>Пряка помощ за Варшава</strong><br /> <br /> Помощ от Съюзниците: В Лондон научават за въстанието на 2 август. Премиерът Чърчил веднага организира снабдяване по въздуха. Първите полети са в нощта на 4 срещу 5 август с 13 британски бомбардировача, излетели от Фоджия в Италия, като 7 от тях са с полски екипажи. Загубени са 5 самолета, но 3 успяват да хвърлят оръжие.<br /> <br /> До 14 август британските и южно африканските ВВС извършват 305 полета, в които хвърлят оръжие за 2000 души, но губят 14 самолета с 13 екипажа.<br /> <br /> На 9 септември Съветският съюз предоставя коридор и на 18 септември в рамките на операция &bdquo;Франтик&rdquo; е проведена най-масираната (и последна) акция за хвърляне на военни товари: в нея участват 105 американски бомбардировача и 62 изтребителя &bdquo;мустанг&rdquo;, хвърлили 1284 контейнера. Но тъй като хвърлянето става от височина 3-4 хиляди метра и не е прицелно, както и отделните райони на съпротива, повечето товари попадат при германците.<br /> <br /> Помощ от Съветския съюз: Съветската армия (включително 1-а авиодивизия на Полската войска) оказва въздушна помощ от 13 септември до края на въстанието на 1 октомври. Тя извършва 5000 самолетоизлитания. Авиацията на 1 БФ изпълнява 4821 самолетоизлитания в района на Варшава: 2535 за хвърляне на товари, 1361 за нанасяне на щурмови и бомбени удари по противника, 925 за прикриване от въздуха на въстаналите райони и 100 по средства на ПВО. Хвърлено е даже 45-мм противотанково оръдие.<br /> <br /> След излизане на брега на Висла, съветските войски (заедно с 1-а Полска армия) започват артилерийски обстрел на германските войски във Варшава. Още на 15 септември за развърнати 88 зенитни оръдия и 172 от полевата артилерия, в това число и 24 броя мощни 203-мм гаубици, които незабавно откриват стрелба. На следващия ден оръдията стават 389, на 17 септември &ndash; 533, а на 19 септември &ndash; 622.<br /> <br /> Фактът, че Съветската армия подновява настъплението към Варшава чак през януари, също е красноречив.<br /> <br /> <strong>Капитулацията</strong><br /> <br /> На 2 октомври генерал Тадеуш Бур-Коморовски подписва в германската щаб-квартира капитулацията на полски войските. Съгласно договора войниците на Армия Крайова следва да бъдат третирани според Женевската конвенция и отношението към цивилното население да бъде хуманно.<br /> <br /> На следващия ден германците започват да разоръжават войниците на Армия Крайова. Повечето от тях са изпратени във военнопленнически лагери в Германия. В същото време цивилното население (приблизително 700 000 души) е преместено в концентрационни лагери западно от Варшава.<br /> <br /> Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, извършвани от немските войски. Загубите от немска страна са над 17 000 убити и 9000 ранени.<br /> <br /> До януари 1945 г. приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря града квартал по квартал.<br /> <br /> Различни оценки сочат материални загуби с еквивалент на приблизително 40 милиарда американски долара от 1939 г.<br /> <br /> На 17 януари 1945 г. Червената армия пресича реката. Развалините на Варшава са завладени за няколко часа почти без съпротива от германска страна.<br /> <br /> Според някои историци ако Съветската армия е превзела Варшава своевременно и е продължила настъплението си на запад, тя е имала възможност и шанс да окупира значително по-голяма част от Германия и следвоенната карта на Европа да изглежда по друг начин.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />