Православната църква почита паметта на Света Варвара. Народният календар нарича 4 декември Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Свети Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември).
Сава е по-добрият, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. <br /> <br /> <em><strong>Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.<br /> <br /> </strong></em>Паметта и&#768; се почита, както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.<br /> <br /> <br /> В&nbsp;православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.<br /> <br /> Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият и&#768; баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща и&#768; разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.<br /> <br /> Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.<br /> <br /> През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.<br /> <br /> <em><strong>Народните обичаи у нас в деня на Света Варвара <br /> </strong></em><br /> У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.<br /> <br /> В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали &quot;Баба Шарка&quot;. Жените месели и раздавали за здраве &bdquo;къпани&ldquo; питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.<br /> <br /> В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.<br /> <br /> Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.<br /> <br /> В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: &bdquo;Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща&ldquo;.<br /> <br />