Българи, които не могат да погасяват кредитите си, изпадат в тежка депресия и влизат за лечение в психиатрия. „Такива пациенти приемаме „на вълни“, през определен период от време, но не минава и седмица поне с 2-3 такива случая“, казва пред „Труд“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по психиатрия.
&nbsp;Водещият ни специалист посочи, че същото явление се наблюдава и в останалите психиатрии в страната.<br /> <br /> Много от депресираните заради кредити стигали до състояние на безпомощност, не можели да спят, нито да мислят. Душевният проблем ги смазвал и се налагало да ги настанят в болница.<br /> <br /> &bdquo;Един от последните ни случай е с 50-годишен мъж от София, който трябваше да връща на няколко банка десетки хиляди евро. Пристигна изключително отчаян и без сили. Назначихме му медикаментозно лечение, регулирахме съня и възстановихме нормалното функциониране на организма му. Не му платихме кредитите, но го направихме по-спокоен, а така сам може да реши проблемите си&ldquo;, разказа проф. Миланова. Преди години с колегите й въобще не срещали подобни пациенти, а днес броят им постоянно се увеличава.<br /> <br /> Какво могат да сторят българите, застигнати от тежката депресия заради заеми? &bdquo;Добре да оценят ситуацията, да отидат да се посъветват с психотерапевт или психиатър, за да се върнат към нормален живот. Само така сутрин ще са бодри и в състояние да се справят с финансовите неволи&ldquo;, каза психиатърката. В противен случай дълговете им ще нарастват, ще губят контактите си с приятели и близки, а депресията ще ги &bdquo;души&ldquo; все по-мощно.<br /> <br /> Немалко от пациентите в клиниката са приети и след като са взели т.нар. бързи кредити, при които се наблюдават множество капани, неподозирани от потребителите.<br /> <br /> Друг задълбочаващ се проблем е, че много българи започват да се самолекуват, да приемат успокояващи като бензодиазепини и да пият алкохол. В един момент обаче стигат до зависимост. &bdquo;Тя става водещо страдание и тези хора идват при нас в болницата. Мотивът им не е да се лекуват, а да си набавят нужния препарат. Ние ги приемаме и започваме необходимата според медицинските критерии терапия&ldquo;, разказа проф. Миланова.<br /> <br /> При вземането на успокоителни и алкохол се наблюдава комбинация от абстиненция и тревожност, която често се среща при журналисти, учители, лекари и подложени на стрес служители. А тези, които са на високи позиции, искат да се възстановят колкото се може по-бързо. Само че така състоянието им се влошава още повече.<br /> <br /> &bdquo;В България, който има добра работа, иска да я запази с цената на всичко. Но трябва да си направи равносметка, когато печели, какво всъщност губи. И не е ли по-добре да приеме дадена загуба за сметка на още по-големи поражения&ldquo;, каза проф. Миланова. Според нея решението е да се постигне баланс.<br /> <br /> Друг увеличаващ се поток от пациенти е изпаднали в депресия българи зад граница. Причината е, че животът им в чужбина е много труден, далече са от роднините си и щом се върнат у нас, започват да лекуват душевните си страдания. Тъй като здравеопазването в България е много по-достъпно, отколкото в ЕС или САЩ, те бързо получават грижи от високоспециализиран персонал. &bdquo;А роднините им допълнително ги зареждат с положителни емоции и много по-лесно оздравяват&ldquo;, завърши психиатърката.<br /> <br /> Всеки трети или 500 болни годишно се лекуват в Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница заради депресия, като жените са 3 пъти повече от мъжете. Второто място сред психичните страдания се заема от шизофренното разстройство, а трета е манията вследствие на биполярното психично разстройство (80 души). Нерядка вече е зависимостта към алкохол и психоактивни вещества, поваляща предимно мъже. Това е много сериозна болест, която изисква комплексни грижи, ако тези пациенти имат и придружаващи заболявания.<br /> <br /> &bdquo;Имахме случаи на жени, приети с мания и пневмония. Състоянието им изискваше лечение с антибиотици, да бъдат успокоявани и да има баланс в терапията, която обаче да не ги натоварва с психиатричните препарати. Но в същото време да се овладява и другото страдание&ldquo;, разказаха лекарите.<br /> <br /> Миналата година в психиатрията попада жена с остра бъбречна недостатъчност заради вродена малформация на двата органа и с изоставане в психичното развитие. &bdquo;Наложи се по спешност да й се приложи хемодиализа, тъй като тя бе стигнала до тежка интокосикация с поведенчески отклонения като възбуда. Затова три пъти седмично бе поставяна на изкуствен бъбрек&ldquo;, казаха още специалистите.<br /> <br /> В момента за прием в Клиниката по психиатрия се чака 2 седмици, защото използваемостта на леглата е над 95%, с което могат да се похвалят малко звена у нас. /БЛИЦ<br />