Запасите от злато във Федералната резервна банка в Ню Йорк спаднаха рекордно! (ВИДЕО)

ФРБ на Ню Йорк е най-важната от 12-те резервни банки, влизащи във Федералната резервна система на САЩ. Не случайно тя е считана за най-голямото хранилище на злато в света.<br /> <br /> Предполага се, че над 90% от намиращите се в нея скъпоценни метали принадлежат на централни банки и чужди държави. Според скорошни съобщения обаче тази строго охранявана съкровищница започва да се изпразва.<br /> <br /> По някои информации, от началото на 2014 г. чужди централни банки са изтеглили от ЦРБ на Ню Йорк 246 тона злато, при това основната част се пада на три европейски страни &ndash; Германия, Холандия и Австрия.<br /> <br /> Публикуваната не отдавна статистика свидетелства, че през юли 2015 г. запасите в тази банка са намалели до 5950 тона &ndash; най-ниското равнище за много десетилетия.<br /> <br /> <br /> <strong>ДОСИЕ БЛИЦ</strong><br /> <br /> Холандия обяви още в края на ноември 2014 г. намерението си да репатрира значителна част от своя златен запас от САЩ. Става дума за над 120 тона от скъпоценния метал, представляващи около 20% от златото на кралството.Холандското правителство сега съхранява повече от половината от своя златен запас (приблизително 600 тона) във Федералната резервна банка в Ню Йорк. В страната си холандците държат едва около 10%, а останалото е в Централните банки на Великобритания и Канада.<br /> <br /> Холандците не са първите, пожелали да върнат в страната своите резерви, тъй като преди това същото обяви и Германия. Само че връщането на това злато може да не е лесно.<br /> <br /> Преди почти две години аналогично решение предприе Германия, като си потърси съхранявани там 670 тона. Немските златни резерви се отнасят към най-големите &ndash; 3,3 хиляди тона злато. По този показател немците отстъпват само на САЩ и на Япония. В парично изражение германските запаси съответстват на около 150 млрд долара. За сравнение: БВП на Германия е 3,5 трилиона долара. С други думи това е внушителна сума в мащабите дори на такъв икономически колос като ФРГ.<br /> <br /> Успоредно с това Берлин поиска златните си резерви от Франция, възлизащи на 370 тона. Париж изпрати златните кюлчета оперативно и без протакане. Само че със САЩ възникнаха проблеми. След година в Германия са постъпили едва 37 тона (5% от изисканите). Програмата за репарации на запасите е разсрочена до 2020 г., но с тези темпове естествено няма да се вложат в тях.<br /> <br /> Федералната резервна система на САЩ се позовава на различни технически затруднения. Веднага се появиха различни конспиративни теории, че Америка отдавна не притежава ни свое, ни чуждо злато. Не е възможно да се провери дали тези предположения са действителни. Федералната резервна банка в Ню Йорк не допуска в своите многоетажни подземия абсолютно никакви външни лица по съображения за сигурност.<br /> <br /> Все пак защо държавите по принцип поверяват своето злато на чужди страни, като например Германия е изпратила зад океана две трети от златните си резерви? Причините са няколко. Първо, счита се, че в САЩ златото се намира в абсолютна безопасност, тъй като Америка е готова да поеме съществените разходи на най-разгърнатата и многобройна охрана както на своите, така и на чуждите запаси от скъпоценния метал. Същото се отнася и за Великобритания, още един ключов специалист по чуждо злато.<br /> <br /> Второ, сегашните условия на глобалния пазар предполагат, че за смяна на собствениците на кюлчетата не е задължително те да бъдат премествани физически. Държавите-купувачи и държавите-продавачи често само си разменят разписки за преминаването на едни или други ръце. Златото обаче с години остава на същото място.<br /> <br /> Разбира се, това не се отнася за всички държави. Китай, Русия и много други съхраняват сами всичките си златни запаси, защото САЩ могат под различни претексти да им ги блокират или присвоят. Членовете на НАТО и техните съюзници обаче си имат доверие. Зад граница си държат златните кюлчета и много страни от Африка и Латинска Америка поради потенциалната си политическа нестабилност. Впрочем техните златни запаси са сравнително малки.<br /> <br /> Решението на Холандия и Германия за връщането на значителна част от златото си едва може да се отдаде на случайно съвпадение. Причината по-скоро е в дълбоките тектонични процеси в световната политика и икономика.<br /> <br /> На първо място, стойността на златото колосално нараства през последните години. Преди 10 г. тройунцията се котираше на световните пазари на равнище 300 долара, сега е 1200 долара, а съвсем скоро цената превиши и 1500 долара. Независимо от колебанията на цената, основната тенденция в нейното покачване е дългосрочна.<br /> <br /> Поскъпването на златото се обяснява основно с взривното търсене от новите индустриални държави, като на първо място са Индия и Китай. В тези страни скъпоценният метал все още е важен инструмент при натрупването и инвестирането. Пък и самите азиатски държави активно си увеличават резервите.<br /> <br /> Китай за последен път е публикувал данни за своите златни запаси през 2009 г., възлизащи на 1054 тона. Мнозина аналитици считат, че оттогава този показател е нараснал няколко пъти, което се вижда и от предишната динамика. Липсата на информация говори за нежеланието на КНР да засилва позициите на спекулантите на златния пазар.<br /> <br /> В САЩ отдавна е създадена субкултура на &bdquo;златните бръмбари&rdquo; (gold bugs), която пред всички инвестиционни инструменти предпочита златото. Това са стотици хиляди, ако не и милиони, граждани, мнозина с доходи значително над средните. &bdquo;Златните бръмбари&rdquo; се отнасят крайно скептично към американската и към световната икономика и затова като твърда валута признават само жълтия метал. Развитието на интернет, а следователно и на възможностите да пропагандират своята гледна точка, увеличи техните съмишленици многократно. Това засегна и развиващите се страни.<br /> <br /> Случаят с Германия има още един нюанс. Като негласни лидери на ЕС, немците са принудени да поемат върху себе си отговорността за по-слабите членове на съюза, страдащи години от криза с дълга. Така на Германия й се налага да осигури Италия, Гърция, Испания и други европейци със стабилизационни кредити в една или друга форма. В този случай физическото злато е много подходящо например като залог пред МВФ или големи банки.<br /> <br /> Покрай желанието на държавите да държат по-близо до себе си ценния ресурс, много страни се сблъскват и с вътрешен политически натиск. Радикалните леви и десни партии често повдигат въпроса на какво основание суверенната държава държи златния си запас зад граница. Така действията на Холандия и на Германия могат да се разглеждат като опит да се парират подобни атаки.<br /> <br /> <u><em>Страни, притежаващи най-големите златни запаси в света (официални данни):</em></u><br /> <br /> 1. САЩ &mdash; 8133 тона;<br /> 2. Германия &mdash; 3384 тона;<br /> 3. Италия &mdash; 2451 тона;<br /> 4. Франция &mdash; 2435 тона;<br /> 5. Русия &mdash; 1168 тона.<br /> 6. Китай &mdash; 1054 тона;<br /> 7. Швейцария &mdash; 1040 тона.<br /> <br /> <strong>Превод и справка: БЛИЦ<br /> <br /> </strong><br /> <iframe width="520" height="400" frameborder="0" allowfullscreen="" src="https://www.youtube.com/embed/FvItwuPni1o"></iframe>